Не е тайна за никой, който ми отвори профила, че Тери Пратчет е един от любимите ми автори. Да не кажа и най-обичания. Ако има магичен свят, в който да съм прекарала най-много време, то това е “Истории от светът на Диска”. Над 20 прочетени книжки и още почти толкова ми остават. А когато ги прочета, най-вероятно ще започна отначало.
Тери Пратчет е ярка звезда не само във фентъзи жарна, а в литературата по принцип. Почитател на интелигентния хумор и иронията не само във фентъзито, но и в живота, Пратчет е сътворил свят и герои промъкващи се в сърцата на всички. Има и такива, които ще кажат: аз не си падам по “пародийно” фентъзи.
Като верен почитател и всеотдаен читател на автора, ще ви споделя, че хуморът е само върхът на айсберга в този невероятен магичен свят. Колкото повече чете човек, толкова повече открива колко много се крие под повърхността.
Спирам с убеждаването до тук. Ако сте решили да отворите тази врата, ето редът, в който са издадени книгите, като съм отбелязала всяка към коя серия е:
Ред на издаване – “Истории от светът на Диска”
- Цветът на магията (Магьосниците #1)
- Фантастична светлина (Магьосниците #2)
- Еманципирана магия (Вещиците #1)
- Морт (Смърт #1)
- Магизточник (Магьосниците #3)
- Посестрими в занаята (Вещиците #2)
- Пирамиди
- Стражите! Стражите (Градска стража #1)
- Ерик (Магьосниците #4)
- Сподвижни образи (Индустриалната революция #1)
- Жътварят (Смърт #2)
- Вещици в чужбина (Вещиците #3)
- Малки богове
- Господари и господарки (Вещиците #4)
- Въоръжени мъже (Градска стража #2)
- Музика за душата (Смърт #3)
- Интересни времена (Магьосниците #5)
- Маскарад (Вещиците #5)
- Глинени крака (Градска стража #3)
- Дядо прас (Смърт #4)
- Шовинист (Градска стража #4)
- Последният континент (Магьосниците #6)
- Захапи за врата (Вещиците #6)
- Петият слон (Градска стража #5)
- Истината (Индустриалната революция #2)
- Крадец на време (Смърт #5)
- Последният герой (Магьосниците #7)
- Изумителният Морис и неговите образовани гризачи
- Нощна стража (Градска стража #6)
- Волният народец (Тифъни Сболки #1)
- Чудовищна команда (Индустриалната революция #3)
- Шапка пълна с небе (Тифъни Сболки #2)
- Пощоряване (Моист фон Липуинг #1)
- Туп (Градска стража #7)
- Зимоковецът (Тифъни Сболки #3)
- Опаричване (Моист фон Липуинг #2)
- Невиждани академици (Магьосниците #8)
- В черно като в полунощ (Тифъни Сболки #4)
- Смрък (Градската стража #8)
- Под пара (Моист фон Липуинг #3)
- Овчарската корона (Тифъни Сболки #5)
Лично аз чета книжките по серии и така не се обърквам
, тъй като говорим за много герои и много истории, но откъдето и да подхванете не може да сбъркате. Пратчет е измислил всичко така, че да няма спойлери за истории от друга серия. Някои персонажи се набъркват епизодично в друга поредица, други (Смърт) присъства почти във всички. Удоволствието не се разваля.
Моето начало постави поредицата за Вещиците. И до ден днешен тя има особено сантиментална стойност. Баба Вихронрав и Леля Ог са направо иконични образи. Мъдрост и смях ме караха да чета в захлас.
Действието се развива основно в едно малко планинско кралство наречено Ланкър, но понякога метлите и съдбата водеше главните герои и на други места.
За да има сборище обаче, е необходима още една вещица. Мястото е заето от Маграт Чеснова и нейната коса със собствено мнение.
Приключения, любов, шутове, принцове и много , много забавни истории ще откриете сред страниците на:
- Еманципирана магия (1987 г.)
- Посестрими в занаята (1988 г.)
- Вещици в чужбина (1991 г.)
- Господари и господарки (1992 г.)
- Маскарад (1995 г.)
- Захапи за врата (1998 г.)
Ако искате обаче да спазвате някакъв ред дори в поредиците може да стартирате от най-ранните книжки на Пратчет, които са именно от серията за Магьосниците. Главно действащо лице там е един непохватен магьосник с талант за забъркване на каши. На мен тепърва ми престои да се запозная с непохватния Ринсуинд и затова повече не мога да кажа по отношение на сюжет и други герои, но доколкото ми е известни действието се развива на едно от любимите ми места – Анкх- Морпорк.
Книжките за Ринсуинд са:
- Цветът на магията (1983 г.)
- Фантастична светлина (1986 г. , тази се чете заедно с първата като една история)
- Магизточник (1988 г.)
- Ерик (1990 г.)
- Интересни времена (1994 г.)
- Последният континент (1996 г.)
- Последният герой (2001 г.)
- Невиждани академици (2009 г.)
Серията събрала най-много философия и мъдрост за живота и смъртта трябва да е именно “Смърт” с главен персонаж самият СМЪРТ. Появата му и в други книги винаги се забелязва когато по всяка вероятност на някой герой му е изтекъл пясъка в часовника на живота. Ще забележите качулатия минимум по главните букви на изреченията. Не мога да повярвам, че ще го кажа, но именно с този образ съм се превивала от смях.
Книгите в поредицата са:
- Морт (1987 г.)
- Жътварят (1991 г.)
- Музика за душата (1994 г.)
- Дядо Прас (1996 г.)
- Крадец на време (2001 г.)
И стигаме до най най най-любима моя поредица, а именно тази за градската стража. Тук е най-любимият ми персонаж и най-любимите ми истории. Въобще, абе схванахте. Действието се развива в Анкх-Морпорк. Всяка книга има собствена сюжетна линия или случай за разрешаване и проблеми, с които се сблъскват главните действащи лица. Изобилства на всякакви същества : върколаци, вампири, зомбита, джуджета, тролове и още какви ли не. О, и дракони. Главата на този луд град-държава е лорд Ветинари за който веднага разбираме, че е морално сив, но пък е правилния управник може би. А неговият главен офицер и Трън в задника е моят любимец : Самюел Ваймс – командира на градската стража. Не искам да ви разказвам повече за да не разваля удоволствието. Единствено, което ще кажа е, че книжките в тази серия най-добре отразяват кошера на нашето общество. Естествено има обаче много магия, много повече смях и ирония. И доста скътан оптимизъм. Препоръчвам!
Поредицата включва:
- Стражите! Стражите (1989 г.)
- Въоръжени мъже (1993 г.)
- Глинени крака (1996 г.)
- Шовинист (1997 г.)
- Петият слон (1999 г.)
- Нощна стража (2002 г.)
- Туп (2005 г.)
- Смрък (2011 г.)
Книгите за т.нар. Обществени институции или Индустриалната революция нямат преки връзки по между, така че може да се четат без някакъв определен ред. От която хванете. Пак казвам, Тери Пратчет е замислил всичко толкова интелигентно, че да няма спойлери развалящи кефа при дадена история от която и да е книжка.
Книгите тук са:
- Сподвижни образи (1990 г.)
- Истината (2000 г.)
- Чудовищна команда (2003 г.)
Вървим към късното творчество на Тери Пратчет и книгите за Моист фон Липуиг, един мошеник в света на Диска. Макар и с препратки към Индустриалната революция книгите за въпросния измамник са вече свързани и се четат така:
- Пощоряване (2004 г.)
- Опаричване (2007 г.)
- Под пара (2013 г.)
Имаме и още една серия за вещици. Младежката поредица на автора с приключенията на Тифъни Сболки, малкото момиче с необикновен талант да мисли и да вижда нещата такива каквито са. Освен смеха, който ще падне с волния народец Нак Мак Фигъл, книжките носят и голям емоционален заряд. Последната от тях е последна от “Историите в светът на Диска” и последна за автора…
Четат се в следният ред:
- Волният народец (2003 г.)
- Шапка пълна с небе (2004 г.)
- Зимоковецът (2006 г.)
- В черно като полунощ (2010 г.)
- Овчарската корона (2015 г.)
Остават два самостоятелни романа:
- Пирамиди (1989 г.)
- Малки богове (1992 г.)
Серията се нарича Древни цивилизации и книгите могат да се четат самостоятелно. Нови герои, различни истории и места.
Надявам се информацията да ви е от полза. От мен да знаете обаче, от където и да хванете, ако ви спечели няма да е просто харесване на книга/поредица, а любов за дълго време. Ще искате да прочетете всичко, а когато приключите, моят съвет е да почнете да си ги препрочитате, защото друго, което да замести богатият и вълшебен свят на Диска с всичките му герои, с всичките им победи, несгоди и “случки” – няма.
