Книга: „Дядо Прас”
- Автор: Тери Пратчет
- Поредица: Светът на Диска: Смърт
- Издателство: Архонт-О
- Оригинално заглавие: Hogfather, 1996
- Издадена на български: 2023 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 448
- Преводач: Владимир Зарков
- Издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Налична Аудио версия на български в Storytell
Абсолютна наслада! Това е идеалната книга за четене през коледния сезон. Със завръщането на Сюзън, а СМЪРТ усъвършенства своето „ХО. ХО. ХО!“ това нямаше друг избор, освен да бъде хит. Както при всички книги за СМЪРТ, Пратчет е постигнал перфектния баланс между хумор и тематично изследване. Книгата имаше много различни сюжетни линии, които си пасваха доста добре. Хуморът беше очаквано остроумен и интелектуален.
Този роман е за вярата.
Основно вярата на децата в Дядо Прас, който разнася подаръци в нощта на Прасоколеда, и какво ще стане, ако тази вяра изчезне. Отговорността за спасяването на Дядо Прас пада върху Сюзън, която работи като гувернантка в опит да бъде нормална. Когато дядо ти е СМЪРТ, нормалното не става лесно. В крайна сметка ние, през очите на Сюзън, откриваме, че трябва да се научим да вярваме на такива малки лъжи като Дядо Прас или Феята на Зъбките, за да повярваме в големите, като истината и справедливостта. Такива истории, такива лъжи са това, което прави хората хора. И само като вярваме в тях можем да ги накараме да станат реалност.
Както във всички романи от Света на Диска, Пратчет забърква толкова дълбоки ситуации с безгрижна подигравка към западните традиции и истории и човешкото поведение като цяло. Той ще ви накара да се смеете на себе си, докато ви кара да се питате защо правите нещата, които правите.
В „Дядо Прас“ хуморът се добавя към смесица от други чувства, които често се пораждат от зимните празници: благодарност, благоговение, радост, носталгия, разочарование, дори недоволството от комерсиализма на сезона. „Хо. Хо. Хо.“ и звуците на празнични камбанки са подходящо балансирани от добавянето на СМЪРТ и неговите объркани, макар и често проницателни идеи за човечеството.
Често се смеех на глас и също така оценявах, че той не омаловажаваше способността на човечеството да вярва в невероятното. Освен това това е любимата ми история за СМЪРТ досега.
Моето мнение:
„Дядо Прас“ е перфектният пример за това защо „Света на Диска“ е толкова специален и също така попада в графа „толкова ми е любима тази книга, че ми е трудно да говоря нормално за нея“. Тя е забавна. Тя е глупава. Урокът и посланието към края на книгата са толкова реални и могат и трябва да бъдат приложени в реалния свят. Запомнящи се герои, да не говорим колко невероятен е СМЪРТ. Красиво писане. Забавна и вълнуваща фабула. И това е и любимата ми коледна книга. Усмихвах се през цялото време. Не мога да се сетя за нищо лошо, което да кажа за тази книга (въпреки че така се чувствам за 90% от книгите на Пратчет).
Просто горещо я препоръчвам!
В навечерието на Прасоколеда Анкх-Морпорк е потънал в тишина, сред нея се прокрадва единствено сребърния звън на шейна от четири великански прасета. Качен на шейната обаче не е Дядо Прас, а друг мрачен наш познайник…
Дядо Прас е изчезнал!
Ще бъде ли Прасоколеда спасена? Вярата на децата все повече отслабва и са нужни крупни мерки, за да се предотврати тази прасоколедна катастрофа. Смърт грабва фалшивата брада и се понася с шейната, за да разнесе подаръците в тази съдбовна нощ, но дали неговото празнично, и все пак гробовно, „ХО-ХО-ХО!“ ще бъде достатъчно да върне вярата в белобрадия старец?
В „Дядо Прас“ Смърт влиза в нетипична за него роля и почти забравя да изпълнява собствените си задължения (благодаря ти, Албърт, че му напомняш). В Невидимия университет започват да „откриват“ ред странни богове като например Богът, който отмъква чорапи. Сюзън пък, прекрасната борбена внучка на Смърт, е толкова забележителна и необикновена гувернантка, че даже вълшебствата на Мери Попинс започват да бледнеят пред нея. Смърт, Сюзън, Хленчо a.k.a Богът на махмурлука и Бинки ще се впуснат в ред небивали и чудни премеждия из света на Диска в търсене на злосторника, похитил Прасоколеда.
В тази почти коледна история от Диска черният хумор на сър Тери Пратчет няма да ви разочарова. Британският писател е забъркал специално за вас този прасоколеден пунш и, освен любимия ви герой Смърт, е включил в историята си още: феята на зъбките, таласъми, магьосници, а за сладост – много, много усмивки.
