„Цветът на магията“ и „Фантастична светлина“ от Тери Пратчет

Книги: „Цветът на магията“ и „Фантастична светлина“ от Тери Пратчет

• Автор: Тери Пратчет
• Поредица: Светът на Диска
• Издателство: Архонт-О
• Издание: Мека корица
• Брой страници: 320, 318
• Преводач: Владимир Зарков
• Издадена в електронен формат на български (ePub, PDF и др.)

Представям тези две книги заедно, защото те всъщност са една завършена история и според мен биха могли дори да са в едно книжно тяло.

Това не е първият ми препрочит, но въпреки това се забавлявах. Причудливо, сатирично фентъзи приключение, което ме отведе на пътешествие, което, макар и потенциално твърде абсурдно и глупаво за някои, за мен беше просто и възхитително забавление. Изискват се особени предпочитания, така че не се виждам непременно да ги препоръчвам на всеки (има и други книги от „Светът на диска“, които вероятно са по-лесни за възприемане). 

Най-голямата и основна причина, поради която смятам, че „Светът на диска“ работи като перфектен абсурдизъм и в същото време е прекрасно фентъзи, е че историята наистина има значение. В рамките на структурата на самостоятелните разкази и поредици хуморът винаги работи като допълнение към историята, помага да се балансират нещата и никога не излиза извън релси.

Всъщност обаче „Светът на диска“ е абсолютно ненадмината гениална творба, която сигурно никога няма да ми омръзне.

Тя е красиво сложна, имаща неограничен потенциал за разказване на всякакъв вид истории във всякакъв вид обстановка, което всичко подхранва развитието на вселената на Диска. Тя е забавна и умна, но не жертва историята или героите за нито едно от двете, има дълбочина на историите и темите, като в същото време е кратка и лесна за четене от всеки.

Темите:

Глупости. Но от рода на: ред/хаос, съдба/свободна воля, героизъм, приятелство, природа на вселената, културни недоразумения (всичко това със сатиричен поглед към фентъзи тропите), цивилизовани/нецивилизовани възприятия, знание/незнание.

Персонажи:

Изключително динамични. Страхливостта и нежеланието на Ринсуинд и праволинейността и оптимизмът на Двуцветко създават напълно очарователна двойка. Най-много ми харесаха различията между тях двамата. „Защо никога не се притесняваш“ срещу „защо винаги си толкова притеснен“ беше толкова забавен контраст, който ме накара да се замисля и за това защо се притесняваме и какво пропускаме, когато го правим, срещу това в какви неприятности можем да се забъркаме, когато не го правим.

Изграждане на света:

Чудесно въображение, местата са подробно описани и богати, а вселената е необятна и безгранична. Напълно безсмислена и случайна, и все пак се усеща като истинска.

Епизодичната структура предлага разнообразие, въпреки че води до доста разпокъсано повествование. Това е част от чара на формата, която ми позволява просто да се насладя на преживяването, без да се налага да се потапям изцяло или да премислям сюжета.

Моето мнение

Остроумието на Пратчет блести и искри, доставяйки хумор и умни игри на думи. Като първи роман от Света на Диска му липсва гладкост, но това само засилва очакванията на читателити за следващите книги от Света на Диска.

„Фантастична светлина“ е директно продължение на историята, така все едно просто сте отгърнали на следващата страница, но всичко в първата част е подсилено тук. Повествованието се усещаше още по-разчупено, капризът и сатирата се засилваха, а фентъзи приключението фантазираше и приключенстваше двойно. Абсолютно абсурдно и напълно забавно.

Ако трябва да си изсмуча от пръстите нещо негативно бих изтъкнала,че донякъде липсва разнообразие, като женските персонажи са поставени в стереотипни или периферни роли без особена роля. Има какво да се желае в представянето на разнообразието и да предостави повече дълбочина/важност на женските персонажи.

ПП. Тази цялата история изобилства от гениални цитати и затова никога не мога да си избера да запиша само един цитат от нея…

„Истории от светът на Диска“: Пълно ръководство

Приключенията на Рунсуинд, Двуцветко и Багаж съвсем не са приключили и те продължават да се щурат из Света на Диска. „Фантастична светлина“ е вторият роман от поредицата „Магьосниците“ на Тери Пратчет.

Ринсуинд някак пада от ръба на света, но е мистериозно спасен. Времето му съвсем не е изтекло още, а дори напротив – запазено му е ключово място във финалното действие на тази история. Светът скоро ще бъде унищожен, ако не бъдат прочетени осемте магии на Октаво.

И тук неприятностите преследват като магнит неграмотния „магесник“, който е придружаван от Багаж, а по-късно към тях се присъединява отново и Двуцветко. Тримата хич не скучаят, но и нищо друго не се очаква от тях. Сред вълнуващите им преживявания определено може да се постави срещата им с най-великия, най-обаятелния и най-силния герой на Диска – Коен Варваринът. Е, той е стар и без зъби, но това са изцяло ненужни подробности.

Междувременно разбираме, че:

• се запознават с дъщерята на Смърт;
• може би са изиграли някоя партия бридж с Чума, Глад и Война a.k.a конниците на Апокалипсиса;
• сблъскват се с тролове, друиди, дървета и хакери…

„Фантастична светлина“ е иронично произведение, което изобилства от метафори и мейтапи. В тях ще проличи талантливия подход на сър Тери Пратчет чрез смеха да описва действителността ни и ставащото в нея.

Началото на Света на Диска е поставено! През 1983 г. за първи път е издадена книгата на ненадминатия Тери Пратчет „Цветът на магията“, част от поредицата „Магьосници“. Тази знакова книга е само първият щрих в пъстрата картина на вълшебния свят на Пратчет и след нея читателят ще продължи да се среща с все повече смехотворни чудесии.

Светът на Диска е безспорно най-шантавото, най-смехотворното и най-магическото място във фентъзи литературата. Геният на Пратчет вдъхва живот на страниците и на своите герои – Леля Ог, Баба Вихронрав, Смърт… Творчеството на автора е един голям казан за отвари, в които той от сърце забърква легенди, религия, архетипове, класически мотиви и герои, история, пороци, порядки и още много други. Но при приготвянето всички тези елементи минават специална обработка – Пратчет се оглежда във всяко едно от тях критично, често ги осмива, а иронията му е направо изгаряща за ограниченията на модерния свят.

Ако се чудите откъде да започнете със Света на Диска, „Цветът на магията“ е чудесно начало (не само заради страхотното заглавие, което не вреди). А чудите ли се къде се развива действието на романа? В Анкх-Морпорк, разбира се. Светът е плосък и гигантската костенурка Атуин го носи на гърба си, а отгоре са стъпили четири слона. Най-добре не сверявайте с учебниците по физика.

Пътешествието започва с Ринсуинд, Двуцветко и Багаж.

Ринсуинд е малко непохватен, невеж магьосник, който умее да се забърква в неприятности. По някаква случайност именно той се е сдобил с една от най-мощните магии в света – тази на осемте цвята. А се пада нещо като „екскурзовод“. Двуцветко пък е пътешественик, дошъл от далечни земи в Анкх-Морпорк само за да разгледа. Но пък със злато в гащите всяка дестинация може да бъде туристическа. Багажът не е какъв да е багаж, а омагьосан сандък, който се мъкне непрестанно по петите на Двуцветко. Каква банда само, но ние чинно тръгваме след нея и се оглеждаме за всяка каша, която сътворят по пътя си.

Драконите, магьосниците, троловете и джуджетата са само малка част от епоса на Патчет. А сред най-любимите персонажи, създадени от него, е и Смърт, на когото е и посветена отделна поредица.

„Цветът на магията“ е забавно и щуро начало на една приключенска история, която се чете на един дъх, единствено прекъсван от време на време, за да се запитате „Какво прочетох току-що?“. Бъдете сигурни, че остроумието и хуморът на сър Тери Пратчет майсторски ще завладеят вниманието ви и няма да го пуснат още дълго време.