You are currently viewing Ревю на “Кралят на моста” от Даниел Л. Дженсън

Ревю на “Кралят на моста” от Даниел Л. Дженсън

Книга: Кралят на моста

Автор: Даниел Л. Дженсън

Поредица: Кралството на моста

Кралят на моста

Лара е обучена принцеса войн, израснала в изолация. Вярва, че владетелят на Кралството на Моста – Арен, е неин заклет враг. И тя ще е тази, която ще го унищожи.

Процъфтяващото Кралство на Моста е единственият път към останалата част от света и е заплаха за дома на Лара Маридрина. В името на мира принцесата трябва да се омъжи за Арен. Но плановете ѝ са други.

Лара е подготвена да убие краля и да подчини на волята си владенията му, но не е подготвена за собственото си сърце. Защото светът не е това, което е очаквала. Арен – също.

Сега, когато знае повече за битката за Моста, водена между кралствата, тя поставя под съмнение всичко, на което е била научена. Лара трябва да избере дали ще е героят, или злодеят в тази история. От решението ѝ зависи кое кралство ще бъде спасено… и кое – унищожено.

“Кралят на моста” предизвика интригуващ бум в социалните мрежи и нямаше как да го подмина. Оказа се едно леко четиво, което успях да прочета за отрицателно време.

Нещата не винаги са такива каквито си мислим

От анотацията на книгата става ясно, че историята ще бъде изпълнена с обрати. Лара е главната героиня, която е отгледана в изолация от останалият свят с една единсвена цел. Принцесата трябва да се превърне в троянски кон за властващото над Моста кралство. Цял живот Лара е възпитавана във фанатична омраза към Итикана и кралят демон Арен. За поданиците на Маридрина злодеят е Кралсвото на моста, то е причина за гладът и мизерията, защото държи в здрава хватка цялата търговия. Естествено това, което всички очакваме да се случи се случва, когато Лара се озовава в Итикана и започва да разкрива всички лъжи, в които са я накарали да повярва.

Кралсвото на моста

Ще отделя няколко реда за да Ви разкажа малко за светът, който описва Дженсън. Същесвуват няколко страни, които са свързани по между си с древен мост. Между тях е бушуващото море, което всяка година се успокоява за около два месеца и позволява по спокойно пътуване с кораби. Естествено кралствата предпочитат търговията им да се извършва през Моста, защото е по-сигурна и безопасна. Именно от тук идват и конфликтите, защото владетеля на Моста получава всички финансови облаги. 

В самият свят няма нищо фантастично и абсолютно липсва всякаква магия. Героите не са надарени със свръхестествени сили и в морските дълбини не живеят страховити, митичнии създания.  Мостът е най-невероятната постройка, за която ще прочетете. Древна конструкция, която криволичи като змия над морето и сушата, и която е устояла на всички урагани и бури.

Размисли и страсти за Кралят на моста

Самата книга не е обемна и се чете бързо. Смятам, че е увлекателна и лека. Аз наистина успях да я прочета доста бързо. Сюжетът до някъде е предвидим, защото сме свикнали до болка на този обрат. Злодеят се оказва несправедливо обвинен и всъщност е мил и доблестен. Момичето се влюбва в своят враг и е изправено пред дилемата на кой да остане вярна. Морален сблъсък и вътрешна борба. Но не искам да си мислите, че книгата не е приятна за четене, напротив. Аз си имам стратегия да чета по леки книги след така наречените “брутални” фентъзита. На мен ми подейства рестартиращо и освежаващо.

Това, което определено не ми допадна в книгата първо бяха многото правописни грешки, които срещнах. Имената на героинята бяха Лара, Дара… Не оставя никак добро впечатление за редактора и издателсвото.

Второто, което не ми допадна и то е по скоро от сюжета е консумирането на брака между Лара и Арен. Не съм фен на любовните сцени и особено на тези, които са подробно описани. Радвам се, че от Егмонт са сложили +17 като препоръчителна възраст.

Крайната оценка, която дадох на “Краля на моста” е 3 цвезди, но бих я препоръчала на всеки, който търси приятно, увлекателно четиво, стига гореспоменатите недостатъци да не го притесняват.

Издадателсво: Егмонт

Вашият коментар

Тодора Даскалова

Здравейте, казвам се Тодора, но вече известна като Дочка или Дочето. Имам две прекрасни дракончета вкъщи ( момчета на 5 и 7 години), които се старая да възпитам в любов към книгите. Като малка доста тарикатствах, когато имах задължителна литература от училище и сега се старая да се поправя. Обичам да чета фентъзи, сладките завършеци не са моето “нещо”. В една книга обичам да присъстват битки, интриги и изненади, които те разтърсват из основи. Ако ме хване параноя, че всички герои са предатели значи оценката ми ще бъде 5 звезди. В обобщение обичам да чета и, ако някой ден намеря начин това да ми е единственото занимание и да ми плащат затова :D значи съм попаднала в рая.