You are currently viewing Ревю на “Заклинание за светлина” от В.Е. Шуаб

Ревю на “Заклинание за светлина” от В.Е. Шуаб

Книга: Заклинание за светлина

Автор: Виктория Е. Шуаб

Поредица: Цветовете на магията

Заклинание за светлина

Магия, предателство, измама, приключение – и пирати. „Заклинание за светлина“ е грандиозният финал на трилогията на В. Е Шуаб „Четирите цвята на магията„.

Как се убива бог? Този въпрос си задават Кел и Лайла, докато гъстият мрак неумолимо обзема дома им, доскоро процъфтяващия от сила Червен Лондон. Ала Осарон, най-унищожителното изражение на магията, бързо превзема властта. Древният крал изисква едно – да бъде почитан, както се полага на един бог. Защитите на града изглеждат безсилни пред него и дори мощта на антари не е достатъчна.

Така ли умира един свят? Залозите никога не са били толкова високи, жертвите вече са немислими и Кел и Лайла са принудени да прибегнат до отчаян план. Заедно с Алукард Емъри, капитан на „Среднощно острие“, и Холанд, антари от Белия Лондон, поемат в търсене на мощен артефакт, последната им и единствена надежда. Но вятърът в платната им е променлив, а за магията няма принадлежност…

Как се убива бог?

На сцената отново се появява могъщо създание, въплъщение на самата магия. Витари е само частица от това, което Осарон представлява. Благодарение на белият антари, мраковият крал напуска своя мъртъв свят и завладява Червеният Лондон. Жителите на града са под властта на чудовището и само шепа успяват да се спасят в двореца, предпазен със заклинания. Осарон изисква подчинение. Всеки, който не сведе глава пред новият крал умира. До скоро красивият град изпълнен с магия е превзет от сенките на ошока. Главните герои губят близки и приятели, покосени от покварата на Осарон. И от тук започва приключението на добре познатите ни лица, в търсене на начин да победят мраковият крал.

Антари – „Заклинание за светлина“

Осарон има нужда от тяло, а никой обикновен човек не е в състояние да понесе обладаването. Жертвите му изгарят като факла и се разпадат на прах. Единсвените, които могат да бъдат ползвани за тяло на ошока са антари. Но им трябва и начин да го подмамят, а създанието не е изобщо толкова лесно да се подведе. Трябва им оръжие, а единсвеното, което може да им свърши работа се намира на таен остров, който постоянно сменя местоположението си. 

Кел и Лайла са любими герои на всички. Червеният антари е симпатягата, който винаги мисли за другите и е готов да жертва себе си. Дори на моменти тази негова пожертвователност идва прекалена. 

От друга страна имаме Лайла. Коравата крадла, пират, която постоянно се забърква в неприятности. В стремежа си Шуаб да я направи наистина силен женски образ, е стигнала до крайности. Лайла е безрасъдно смела, дори на моменти това да застрашава близките ѝ. На мен лично в първата книга ми допадна образа ѝ, но с развитието във втора книга и завършека в трета, симпатиите ми драстично спаднаха.

Може да Ви се стори странно, но Холанд според мен е най-силният образ на Шуаб в тази поредица. Поставен на границата между злодей и герой, белият антари претърпяха най-голямата градация през трите книги. Шуаб успява да ни разкрие историята му късче по късче и това се случва между главите с основният сюжет. Съдбата му е най-вълнуващата според мен и заслужава по-голямо внимание. Не искам да разкривам от пикантните неща и да Ви разваля изненадата, но историята на Холанд ще Ви разтърси изоснови.

Алукард

Как ме е яд, че Шуаб развали образа на Алукард. Много ми харесваше нахаканият капитан, който видимо не се трогва от нищо. И после Шуаб го превърна в чувствителен, влюбен младеж. Победителят от игрите изобщо не показа потенциала си в тази книга. Аха да покаже на какво е способен и те пък взеха, че вражеските кораби смениха посоката… 

За книгата „Заклинание за светлина“

Книгата изобщо не е лишена от действие. Има много динамични сцени и казано с няколко думи няма глава без екшън. Героите постоянно попадат в опасни ситуации и са изправени пред редица избори. Разкриват се тайни от миналото на героите, а други остават мистерия. Имаше битки, смърт и предателства, очаквани и не до там. Имаше изненади и все пак нещо не и достигна. Възможно е да се дължи на читателската дупка, в която се намирам този месец, но аз завърших поредицата трудно.

Както казах напрежение имаше, но аз търся тръпка, която те кара да четеш следващата глава за да разбереш, да разкриеш. В “Заклинание за светлина” действието се развиваше бързо, прекалено бързо. Интригата се задържаше за няколко реда, рядко страници. Като включим и “безсмъртната” Лайла нещата наклониха към оценка 3. Да аз обичам силни героини, способни да сритат няколко нахалника без проблем, но крадлата от сивият Лондон беше “понатруфена” в тази посока.

И все пак историята има край. Антари и Лайла Бард получават своя щастлив край. 

“Любовта и загубата наподобяват кораба и морето. Усилват се взаимно. Колкото повече обичаме, толкова повече имаме за губене. Ала единственият начин да се избегне загубата, е да се избягва любовта. А такъв живот би бил ужасно тъжен!”

Издателство: ЕМАС

Още ревюта по поредицата:

“Сборище на сенки”

“ Четирите цвята на магията”

Вашият коментар

Тодора Даскалова

Здравейте, казвам се Тодора, но вече известна като Дочка или Дочето. Имам две прекрасни дракончета вкъщи ( момчета на 5 и 7 години), които се старая да възпитам в любов към книгите. Като малка доста тарикатствах, когато имах задължителна литература от училище и сега се старая да се поправя. Обичам да чета фентъзи, сладките завършеци не са моето “нещо”. В една книга обичам да присъстват битки, интриги и изненади, които те разтърсват из основи. Ако ме хване параноя, че всички герои са предатели значи оценката ми ще бъде 5 звезди. В обобщение обичам да чета и, ако някой ден намеря начин това да ми е единственото занимание и да ми плащат затова :D значи съм попаднала в рая.