You are currently viewing Ревю на “ Четирите цвята на магията” В. Е. Шуаб

Ревю на “ Четирите цвята на магията” В. Е. Шуаб

Книга: Четирите цвята на магията

Автор: Виктория. Е. Шуаб

Поредица: Цветовете на магията

Четирите цвята на магията

Магията, жива и непокорна, има четири цвята: В процъфтяващия Червен Лондон тя е в равновесие с живота. В гладуващия Бял Лондон е подчинена, бореща се и враждебна. Обикновеният Сив Лондон отдавна я е забравил. А в изгубения Черен Лондон магията е унищожила живота изобщо.

Кел е един от последните антари, магьосници с рядката и желана способност да пътешестват из паралелните светове. Кел води двойствен живот – служи като посланик на кралете, но и пренася контрабандно предмети през порталите. Докато един ден не получава странен черен камък като заплащане за незаконните си услуги. Когато осъзнава, че у него е попаднал опасен магически артефакт, вече е твърде късно.

Кел трябва да спаси световете от заплахата, която сам е донесъл, а съдбата го сблъсква с Делайла Бард – духовита джебчийка от Сивия Лондон, копнееща за приключения и за свой собствен пиратски кораб. Пред тях обаче се е изправил враг без ясни очертания, магия, черна и гъста като смола…

Магията има четири цвята

След като се запознах с авторката и “Невидимият живот на Ади Лару”, която ме очарова, напълно очаквано продължих с нейното творчество. И за всички Вас любители на магията ще Ви споделя най-най първото, което прочетох, когато отворих книгата.

“ На всички, които мечтаят за необикновени светове.”

И мястото, където се пренасяме наистина е необикновено макар и притежаващо частички от реалността. Тук магията е жива, коварна и жестока. Съществуват четири паралелни свята и те се различават един от друг коренно – Черен, Бял, Червен и Сив. Магията е елементална и се подчинява на един от елементaлна вода, огън, земя, въздух и най-ужасната, даваща контрол над тялото, а нейният елемент е кост. Повечето хора владеят само един вид магия и много рядко някой успява да увладее два. Най-могъщата магия е кръвната и само двама човека я владеят. Те се наричат антари и са единствени по рода си, защото умеят да преминават през отдавна запечатаните врати между световете.

„Но проблемът с магията… – додаде Кел, – е, че дебне силните умом и слабите духом, и един от световете не успял да се спре. Хората се хранели с магията и магията се хранела с тях, докато не изяла телата им, а после и умовете, и накрая и душите.“

Магията на Лондон

Във всеки свят съществува един Лондон. Единственото нещо по, което си приличат. Много ме впечатли идеята за цветното разделение и затова ще Ви разкажа малко повече. В самото начало на този свят вратите са били отворени и хората са можели да пътуват между градовете. Докато в Черният Лондон не плъзва зараза. Тук преди години магията взема контрола и погубва всички живи. Тя ги облича като дреха и изсмуква всичко живо от тялото, което носи докато не се превърне в прах. Ужасени от тази “черна чума” останалите градове запечатват всички врати и унищожават всички реликви от Черният Лондон. 

Най-близкият до падналият град е Белият. Страница 84 бе моментът, когато книгата ме завладя, описанието на Белият Лондон. Тук няма равновесие в магията, тук тя е превъзходство. Тронът не се наследява, а се печели със сила и кръв. Жителите на града убиват всеки слаб за да заграбят късче магия. Жесток и брутален свят. Белият Лондон е гладуващ, постепенно избледняващ и губещ своята магия, а владетелите му направо могат да ви смразят кръвта. 

Сивият Лондон е този, който е изгубил изцяло магията си. Тук хората отдавна са забравили за вратите и останалите светове. Магията се смята за ерес и малцина са тези, които търсят някакви следи от съществуването ѝ.

Червеният Лондон е този, който тъне в богатство и благоденствие. Това е домът на Кел. Далеч от Черната чума градът просперира. Място, където хората живеят спокойно и се наслаждават на животаа, а магията е уравновесена.

Кел и Лайла – Четирите цвята на магията

Страшно различни като герои. Докато Кел е супер спокоен и уравновесен, Лайла е динамит. Силен женски персонаж, който впечатлява със своята борбеност. Крадла, боравеща перфектно с нож и пистолет. Тя оцелява в Сивият Лондон и се бори да сбъдне своята мечта да се качи на пиратски кораб. Лайла е типът герой, който търси неприятностите и не чака те да го намерят.  Лайла Бард не се отказва, дори когато попада в жестокият Бял Лондон. Лишена от магия, просто човек, тя се изправя пред всяка опасност с високо вдигната глава. 

Двамата герои са интересна комбинация. Кел си пада леко бунтар. Живее спокойно и съдбата го е наградила, защото е антари именно в Червеният Лондон. И макар да има всичко, от което се нуждае успява да се забърка в контрабанда на реликви между световете, което е строго забранено. Донякъде търсач на силни усещания е младият антари. Защо донякъде? На Кел никога не му се е налагало да се бие за живота си така както Лайла.

Книгата е с много интересна корица и при първият поглед разбираме, че ще се докоснем до нещо магично. Определено ми харесва как пише Шуаб. “Четирите цвята на магията” е леко, приятно четиво, което на моменти те изправя на нокти. Имаше от всичко по-малко, по мое мнение можеше още да се заплете сюжета, но за скромните си странички беше добро начало. Книгата изобщо не беше лишена от интрига и изненади, просто може би съм си вдигнала доста стандартите. Това, което също ми допадна е, че липсваше лигавата любовна история и щастливият край тип холивуд.

Издателсво: Емас

Вашият коментар

Тодора Даскалова

Здравейте, казвам се Тодора, но вече известна като Дочка или Дочето. Имам две прекрасни дракончета вкъщи ( момчета на 5 и 7 години), които се старая да възпитам в любов към книгите. Като малка доста тарикатствах, когато имах задължителна литература от училище и сега се старая да се поправя. Обичам да чета фентъзи, сладките завършеци не са моето “нещо”. В една книга обичам да присъстват битки, интриги и изненади, които те разтърсват из основи. Ако ме хване параноя, че всички герои са предатели значи оценката ми ще бъде 5 звезди. В обобщение обичам да чета и, ако някой ден намеря начин това да ми е единственото занимание и да ми плащат затова :D значи съм попаднала в рая.