Книга: Императрица
Поредица: Враг на империята книга 2
Автор: С. Дж. Кинкейд
Издателство: Алма
Брой страници: 446
Императрица
Битката е на живот и смърт. Време е Немезида да покаже на какво е способна.
Нови времена настъпиха в Империята. Тирус се възкачи на трона с Немезида до себе си и сега заедно търсят начин да продължат напред без да се налага повече да се крият или убиват. Но едно е да се сдобиеш с върховната власт, друго е да успееш да я задържиш. Опасности дебнат от всякъде героите.
Високопочитаемите, управляващата класа на Империята, държат контрола от векове и няма да се откажат от него доброволно. Особено пред младия и неопитен Тирус и Немезида, която смятат за нисше създание, недостойно да бъде Императрица. Немезида е готова на всичко, за да защити своя любим, но също така знае, че няма да му бъде полезна ако отново се превърне в машина за безмилостно убиване.
Вместо това тя ще трябва да покаже какво е открила в себе си или тя и любимият ѝ могат да загубят много повече от трона… могат да загубят животите си….
Имах големи очаквания за “Императрица”, защото първата част “Създадена да убива” ми допадна страшно много. За мое голямо съжаление книгата започна доста мудно. Първите 100 страници не се случи нищо съществено. Просто се въртяха в един затворен кръг. Страниците бяха изцяло запълнени от дворцовият им живот.
Противоречивият Тирус
Моето най-голямо разочарование беше персонажа на Тирус. Тук беше доста мекушав и състрадателен. Нищо общо с силният, решителен младеж в първата книга. В „Създадена да убива” Тирус беше винаги с няколко крачки пред враговете си, беше готов на жертви за да успее да осъществи плана си. Тук той беше мекушав и определено това му струваше скъпо. Беше надигран от сенатор Пасос и превърнат в безволева, кукла на конци. Унижението и падението, което му причини авторката ме отблъсна от него окончателно.
Немезида – изчадие или не
Немезида също отстъпи от своя образ. Нямаше я тази машина за убиване, която така ми харесваше. Мисля, че авторката успя да наблегне на човешкото в нея и да ни насочи в тази посока преди “изчадието” да бъде признато за “човешко същество”. Всички промени в характера на Немезида, като че ли я изграждаха като един пълноправен играч в дворцовите игри. Уви… Тя не успя да спаси Тирус от Пасус, не успя да го спаси дори от него самия.
Интересното дойде към края на книгата. Точно, когато се бях отказала и нямах търпение да я завърша. Нещата наистина тотално се объркаха. Моят Тирус, който така исках да се завърне, се превърна в тотален психопат. До някъде авторката ни подготвяше за тази промяна в него, но не беше достатъчно. Надявах се заедно с Немезида, че всичко е игра и маска. Толкова добре авторката успя да опише чувствата през, които “изчадието” премина. Усетих всеки трепет и болката от разбитото сърце. Тези последни страници ми промениха мнението за книгата „Императрица“ и не съжалявам, че попадна в списъка ми за 2020 година.
Издателство: Алма
