Книги: “ Метро 2033, Метро 2034 и Метро 2035″
- Автор: Дмитрий Глуховски
- Поредица: „Метро“
- Издателство: Сиела
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 592, 356, 536
- Преводач: Васил Велчев
- Не е издадена в електронен формат на български (ePub, PDF и др.)
Объркваща, отчайваща, депресираща поредица, която разглежда дълбоко философски, човешки, политически и емоционални проблеми по най-гнусният начин. И цялата тази прелест в авторов стил, който (меко казано) ме изтормози…
Трилогията „Метро“ е мрачна, объркана, безпардонна дистопична научна фантастика и наистина се радвам, че приключи, защото всичко това ме изтощи.
Сюжет
Поредицата се развива в системата на московското метро след ядрена война. Системата се състои от 223 станции на 12 линии и са проектирани като ядрени убежища със запечатани врати, генератори, филтрирани въздухозаборници, оръжия, лекарства и други и животоподдържащи системи.
Когато войната започва хората с достатъчно късмет да бъдат в метрото или да са слезли от повърхността преди херметическите врати да се затворят, се спасяват и хората останали на повърхността се предполага, че са мъртви.
В крайна сметка станциите стават свои собствени градове-държави и формират съюзи помежду си.
В „Метро 2033“ главен герой е Артьом – малкият индивидуален човек, който е започнал да вдига поглед и да вижда света, вижда толкова много едновременно, че впечатленията заплашват да удавят и него, и читателя. В „Метро 2034“ историята се фокусира върху Омир, Саша и Хънтър (поддържащ герой през 2033 г.). Сюжетът от 2035 отново се фокусира върху мисия, предприета от Артьом, като Омир и Саша също се появяват. Така че броят на героите не е голям.
Автора получава много точки за дълбочината и богатството на света, който е създал през поредицата. Завръщането в метрото винаги е много вълнуващо и потапящо преживяване като читател.
Сюжетът ми се стори малко раздут и блуждаещ.
Ефектът, който постига като метафора, върши работа. За съжаление като разказ това е малко разочароващо. Диалозите са дълги и тромави, губи се на моменти идеята кой говори.
От първата част към третата плавно се преминава от свръхестествени, нечовешки ужаси и осезаемата заплаха на тъмнината към по-антропоцентрични ужаси, чудеса и заплахи. През цялото време сред целия цинизъм и нихилизъм, които проникват в света, през който се движим, в метрото се разиграва наново човешката история. Пълен с различните форми на терор и потисничество на нацизма, комунизма и капитализма и баланс на терор, който тласка приятели и врагове в калта и лайната. Но слънцето, при условие че можете и се осмелявате да погледнете нагоре – все още изгрява над един красив свят, когато нощта най-накрая свърши.
Моето мнение
Стилът на автора ми дойде груб за моя вкус, а към края на поредицата стана и прекалено вулгарен. Понасях го до някъде с предпоставката, че тези хора живеят толкова сурово, че няма как характера и изказа им да е цветя и бонбони, но все пак в даден момент и моята чаша преля. Твърде суров начин да разгледаме осъзнаването на главните герои, достигане до истината, че същността на човечеството, дори след такава трагедия, не се е променила, а само е получила по-голямо поле за изява на своята извратеност. Авторът със сигурност има голи умения за писане и изграждане на свят. Това не е достатъчно, за да направи това изживяване при четене по някакъв начин удовлетворяващо.
Това, което е успял да постигне е краят на тази поредица да ви остави с огромно чувство на разочарование. Не в книгата, а в природата на хората.
Годината е 2033. Целият свят е в руини. Човечеството е почти напълно унищожено. Москва се е превърнала в град-призрак, отровен от радиацията и населен с чудовища. Малцината оцелели хора се крият в московското метро – най-голямото противоатомно бомбоубежище в света. Неговите станции са се превърнали в градове-държави, а в тунелите цари мрак и властва ужасът. На Артьом, жител на станция „ВДНХ“, му предстои да премине през цялото метро, за да спаси от зловеща опасност своята станция, а може би и всички.
Хорър фантастика, чист екшън, ярка комбинация между философия и социална критика или дори политическа гротеска – няма еднозначно определение за тази книга. Ясно е едно: „Метро 2033“ поставя началото на поредица без аналог, която вече години наред впечатлява читателите по целия свят.
2034 година. Целият свят е в руини. Човечеството е почти изцяло изтребено. Радиацията прави полуразрушените градове непригодни за живот. А извън техните предели, според слуховете, започват безкрайни изпепелени пустини и дебри от мутирали гори. Ала никой не знае със сигурност какво има там.
Цивилизацията угасва. Спомените за някогашното величие на човека обрастват с небивалици и се превръщат в легенди. От деня, в който последният самолет се е откъснал от земната повърхност, са изминали повече от двайсет години. Изядените от ръжда железопътни линии не водят доникъде. Строежите на века, така и незавършени докрай, са се превърнали в развалини. Радиоефирът е пуст и свързочниците чуват само унило виене, когато за милионен път се настроят на честотите, по които някога са предавали Ню Йорк, Париж, Токио и Буенос Айрес.
Минали са само двайсет години от момента, в който това се случи. Но човекът вече не е господар на Земята. Създанията, родени от радиацията, са приспособени към новия свят значително по-добре от хората. Епохата на човека наближава края си.
Третата световна война прогони човечеството от лицето на Земята. Мегаполисите са или разрушени, или пустеят под радиационните дъждове. Сателитите самотно се носят по орбитите си. Радиото мълчи на всички честоти. Единствено сирените за тревога нарядко огласят преддверията на метростанциите.
Там, в тунелите под Москва, последните жители на планетата оцеляват ден за ден. Създали са свои нови общества. Воюват или търгуват помежду си. И не се отказват от надеждата да си върнат господството над повърхността. Но първо трябва да се справят с вечния човешки ламтеж за власт. Комунистите от Червената линия и нацистите от Четвъртия Райх са готови да разпалят война по всички спирки, в целия затворен метро-свят, за да наложат идеологията си.
Сталкерът Артьом още е преследван от кошмари. Редовно той излиза на повърхността, излагайки се на радиацията, за да претърсва радиочестотите. Но те все така мълчат. Единствената надежда за него са думите на странен старец на име Омир, който твърди, че на една далечна спирка някой е чул по радиото чужди гласове. В отчаянието си Артьом се отправя да търси този човек. И се оказва забъркан във война, от която зависи съдбата на последните останки на човечеството.
„Метро 2035“ продължава и завършва историята на Артьом от първата книга на култовата трилогия, но може да се чете и като самостоятелен роман.
