В “Недоумение” съм с какво ни е помогнала еволюцията, щом всичко рушим.
Книга: „Недоумение“
- Автор: Ричард Пауърс
- Поредица: Няма
- Издателство: Колибри
- Преводач: Елка Виденова
- Издадена на български: 2024
- Брой страници: 248
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
По-силни сме, “разумни” същества, а това, което причиняваме на по-беззащитните (които са всички останали) е отвратително. Бездушието все повече се разпространява. Равнодушието също. И за тези отрови не знам дали има вече лек.
Дързък роман. От онези, които избягвам, защото ми припомнят в какво се превръща света. Понеже виждаме ужасни неща всеки ден и за да не се “натоварим” си затваряме очите. Казваме си: какво мога да променя АЗ. Всичко.
Емпатията е все по-отсъстващо чувство. Но пък там където я има се заражда точно това-тревожността. Да чувстваш болката на другите може да е особено тежко особено когато си дете и когато другите са всички живи същества страдащи от безхаберието на хората.
Сюжет
Един астробиолог се опитва да направи нещо за земята и вселената. Като баща се опитва да спаси и вселената на малкото си момченце, която е пред колапс след загубата на майка си.
Тео търси всякакви алтернативи да помогне на Роби без да се налага да го надруса с транквиланти, каквото единствено решение предлага “обществото”, защото е очевидно различен и неудобен, неуместен. Роби е емпат и страда за изчезващите видове птици. Страда за всички същества, които същото това общество убива.
Екологичен срив. Морална деградация. Неизбежно мрачно бъдеще за една страдаща планета.
За съчувствието, загубата, болката и тревожността. За неудобните въпроси, безотговорността на хората и живота във вселената.
“Никой не е съвършен[…] Но боже мой, колко красиви са несъвършенствата ни!”
“…светът е експеримент за изобретяване на лъжливи истини, а вярата е единственото необходимо доказателство.”
“В свят, който се разпадаше из основи, засилването на емпатията неизбежно водеше до по-голямо страдание.”
“Срамувах се, но това бе основното, което ме интересуваше. Капанът на еволюцията: дори съдбата на цял един вид да бе поставена на карта, първата ми грижа щеше да е собственият ми син.”
“Единственото, което ни предпазваше от гражданска война, беше всеобщото недоумение”
“Някой ден отново щяхме да се научим да настройваме мозъците си към живата природа и тогава щяхме да летим дори и неподвижни.”
Един баща. Един син. И една страдаща планета.
Астробиологът Тео Бърн търси живот в Космоса и отглежда сам деветгодишния си син. Робин е високоинтелигентен, свръхчувствителен и влюбен в природата. Но е на път да бъде изключен от училище, защото е ударил приятел. Въпреки натиска от училищните власти Тео отказва да лекува сина си с психоактивни лекарства и избира експериментално лечение, което би могло да помогне на момчето да контролира емоциите си – с помощта на покойната му майка…
„Недоумение“ рисува язвителен, мрачен портрет на един разпадащ се свят: екологичният колапс е неизбежен в близко бъдеще, демокрацията се сгромолясва, а въоръжени частни милиции патрулират за „неидентифицирани чуждестранни нашественици“. Роман алегория за изолацията, самотата и загубата, който поставя смели въпроси за състоянието на нашия свят и за кумулативните ефекти от грешките ни.
