“Прах” от Хю Хауи и заключително ревю на трилогията. Само прах ли е останал навън, извън “сигурният” силоз или в прах, ще се превърне всичко, в което обитателите на подземните пещери са вярвали.
Книга: “Прах”
- Автор: Хю Хауи
- Колекция: Небюла
- Поредица: Силоз книга #3
- Издателство: Студио Артлайн
- Издание: Твърди корици с обложка
- Брой страници: 536
- Преводач: Ангел Ангелов
- Издадена в електронен формат на български (ePub, PDF и др.)
Време е всички да разберат, че не са сами, а навън има свят, който е бил техен преди да им бъде отнет не от природата, не от бог, а от нещо съвсем обикновено. От някой.
Сюжет
“Прах” ще отведе Джулс до дълбините на силоза и отговорите на всички ужасяващи я въпроси. Колко ще ѝ струва това обаче?Ще намери ли нов дом Джими, един мъж със замразеното съзнанието на момче, което оцелява по чудо сред отломки и кости, погребано там където никой вече не поглежда? А в един друг силоз, наречен 1, брат и сестра ще търсят справедливост, опрощение и изкупление, и понеже няма как стрелките да бъдат върнати назад ще се опитат да направят така, че поне повече да не бъдат местени напред. Защото отвъд всички отломки, все пак има нещо…
Моето мнение
Слабостта ми към антиутопии и пост-апокалиптични сценарии, в които обществото и света като цяло, който познаваме го е закъсал здраво ме отведе директно до бутона купи и действието прочети.
Стилът на автора и историята на хората в книгата, живеещи в едно бъдеще, което ги е върнало далеч в миналото, заровени под земята, невежи, наивни,експлоатирани, усмъртявани, обичащи и полудяващи, си казах: това е моето. Защо са в тези подземни пещери, т.нар. силози? Какво е станало със света? Въпросите валят. Предположенията ми също. Не отложих дълго “Смяна” (втора кн), която се яви предистория и даде бруталните отговори на въпросите как и защо. А “Прах” беше чудесен финал на историята. Преплитащ сюжетните нишки от минало и настояще в едно и предоставящ прекрасно заключение на техните съдби.
Хауи не те обременява с тежки формулировки, философски анализи и емоционален багаж. И въпреки това персонажите са добре изградени, истински, силни дори в своите слабости и заблуди. Оцеляващи, бунтуващи, провинени. Харесах образите дори на злодеите, безумците, социопатите решили да се правят на богове.
Със страхотен ритъм и лекота, автора те отвежда до най-тъмните и мръсни кътчета на Силоза и човешката душа. Разбира се най-голяма място заема опасното чувство – надежда.
Определено една от най-добрите антиутопии, които съм чела. Стегната, динамична и с персонажи, които са правдободобни. Герои – наивни, но и силни. Борбени. Безмилостни, манипулативни. Хора.
Хю Хари пише увлекателно. Знае как да прикове внимание и как да държи интерес докрай.
Всяко начало си има край
В „Силоз“ за първи път се озовахме в пределите на силоза. В „Смяна“ научихме историята за неговото създаване. В „Прах“ ще станем свидетели на неговия крах. За да се зароди един нов свят, старият трябва да умре. Жулиета, която вече е кмет на Силоз 18, няма доверие на Силоз 1 – и по-специално на неговия лидер Доналд. Ала в света на силозите няма черно и бяло – само безбрежна сивота. Доналд може и да не е чудовището, за което го смята Жулиета, но дали двамата ще имат възможност да работят заедно достатъчно дълго, за да успеят? В „Прах“, последната книга от поредицата, изборът на Жулиета и Доналд би могъл да доведе до спасение… или до смъртта на всеки човек на планетата.
