Ако лъжите не те убият, истината ще го направи.
Книга:„Силоз“
- Автор: Хю Хауи
- Колекция: Небюла
- Поредица: Силоз
- Издателство: Студио Артлайн
- Издание: Твърди корици с обложка
- Брой страници: 656
- Преводач: Ангел Ангелов
- Издадена в електронен формат на български (ePub, PDF и др.)
Хю Хауи е американски писател на произведения в жанра научна фантастика, фентъзи, хорър и пътепис. Преди да публикува книгите си, с които става известен (поредицата Силоз) е работил в книжарница, капитан на яхта и аудио техник. През 2011 г. публикува първият си разказ „Вълна“, който издава в малък тираж. После решава да разшири историята в още няколко разказа, а щом те стават бестселъри, развива първоначалния разказ в романа „Тел“. През 2023 г. романът е екранизиран в телевизионен сериал – Silo.
При всички случаи сериала е допринесъл за увеличаване популярността на историята за Силоза. А към днешна дата книгите са на българския пазар благодарение на Artline Studios и превода на Ангел Ангелов.
Научно фантастичния жанр се превърна в един от любимите ми. Предполагам беше естествено продължение на страстта ми към фентъзито. А темата и поджанра антиутопия е на особена почит в библиотеката ми.
На чисто повърхностно ниво бях първоначално привлечена от работата на издателството по колекция Небюла. Страхотни корици и стилистика. На второ, подарих „Силоз“ на приятел, който след като ми я похвали затвърди решението ми да се сдобия с нея, особено предвид фенщината ми по антиутопична фантастика.
Сюжета ме закова още в началото.
Години след апокалипсис, човечеството е намерило начин за оцеляване благодарение на огромен подземен силоз. Навън всичко е опустошено, въздуха отровен – демек не става за разходки. Вътре от друга страна е като истински кошер. Изграден нов свят и обиталище на човечеството вече толкова много години, че никой не помни дори как са се озовали там хората. В една „съвършена“ действаща машина с общество и йерархия, политиката е строго дефинирана. Естествено, точно същата тази прогнила политика и мистериозна интрига около действащия механизъм грабва вниманието на читателят още в първите глави. Същият разбира, че в силоза нищо не е такова каквото изглежда. Много скоро това, което се е виждало като спасение, ще се окаже затвор.
Бих казала, че историята колкото и позната или тревиална да се вижда за някои, има с какво да изненада и като идея, и като изпълнение. Стила на Хю Хауи мен специално ме спечели още в началото. Концепцията в романа беше интересна за проследяване – социалното напрежение покрай вечното следене и още доста морални дилеми се забиват като пирони в съзнанието. Персонажите, които са особено важни за всяка една история са много добре изпипани. Когато става дума за добре изграден и силен женски образ, доста автори мъже връзват кънките, а тук това не е така.
Един такъв персонаж е Джулс, поставена на точното място в историята на един жесток свят. Да я следвам страница след страница беше истинско удоволствие. Дори в моменти, които ми се струваше, че динамиката се забавя – пак се носи усещане за напрежение и безнадеждност, а също надежда и възмездие..
На фона на мрачното положение след серия кървави събития в силоза, се промъква и любовна история разбира се. Криминални нишки, шекспирови препратки и безброй обрати и философски теми за размисъл.
Сцените в отделните глави са така описани, че не се изненадвам изобщо, че има сериал. Читателят наблюдава случващото се досущ като на кино.
И така. Гладът ми за вълнуваща антиутопия е заситен, но не и достатъчно за да пренебрегна втора книга (до колкото ми е известно ще са две) от поредицата – „Смяна“.
Ако лъжите не те убият, истината ще го направи.
Векове след апокалипсиса човечеството оцелява на ръба, живеейки в огромен подземен силоз. Силоз, за който дори и легендите не са съвсем сигурни от кого е построен. Единствената им връзка с външния свят е пикселизиран образ, предаван от камерите на повърхността: необятна сиво-кафява пустош, осеяна с трупове и кости чак до хоризонта.
Ала дори тази печален образ лека-полека се влошава заради токсичните ветрове, които замъгляват камерите на силоза и убиват всекиго, проявил безумието да излезе навън. И единствения начин да се запази тази крехка връзка с външния свят е да изпратят някого да почисти сензорите. Това е и най-тежкото наказание за нарушителите на закона. И за мечтателите…
И макар всички осъдени да заплашват, че няма да го сторят, накрая все пак посвещават последните си мигове на тази мисия. Защо го правят? Холстън, шерифът на силоза, винаги си е задавал този въпрос. А сега е на път да узнае отговора.
