Книга: „Гладът на боговете”
- Автор: Джон Гуин
- Поредица: Сага за Кръвнозаклетите #2
- Издателство: Артлайн
- Оригинално заглавие: The Hunger of the Gods, 2022
- Издадена на български: 2025 година
- Издание: Мека корица, Твърда корица с цветни порезки
- Брой страници: 744
- Преводач: Светла Стоилова
- Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell
Суровата история за воини, богове, белязани, вълшебни същества и най-вече битки и завоевания продължава на пълни обороти в тази втора книга от трилогията за Кръвнозаклетите – “Гладът на боговете”.
Това, което чакахме да се случи почти цяла книга в “Сянката на боговете” и то се случи на финал, тук не отне повече от няколко глави. Също толкова бързо се разхвърча и “перушина”. В същината си това, което беше пробудено се оказа с много изострени инстинкти за покоряване и налагане.
Продължението на поредицата беше гладно.
О, не.. исках да кажа кърваво. Доста повече наситено на екшън и обрати, които оплетоха конците съвсем. Имаме гледната точка на един злодей тъй да се каже, който внесе много свежест и смях сред мръсотията, убийствата, подмолните кроежи и семейните проблеми на боговете. Вътрешния монолог на Гудвар ми напомни на някои от любимите ми персонажи от “Първият закон” на Джо Абъркромби. Имаме също и гледната точка на един предател, въпреки че предател е относително понятие за тази поредица по простата причина, че страна на добри герои не знам дали има. И все пак да кажем, че сме против тези, които отвлякоха децата макар и уж в името на тяхната свобода като носещи специалната кръв.
Боговете! Ах, боговете. Всъщност това е много повече история за тях и техните смъртоносни игрички преди падението им в последната битка на Гудфала, където голяма част са намерили своята последна спирка и окови. Само че… сега ще видим повечко от кухнята. Единствената разлика е, че ситуацията по земите над които са властвали е доста променена, а хората вече не са така покланящи се.
Моето мнение
Персонажите, които следваме са освен герои в собствени истории за “слава”, също така преки участници в сюжет изваден от сага. Сега те ще трябва да водят война и да се опитат да подчинят на волята си арогантни същества, които ще се окажат не чак толкова мъртви и не чак толкова сговорчиви.
Не бих казала, че светът в тази част е много надграден от Гуин. По скоро научаваме повече за миналото на ужасните зверове управлявали тези студени земи. Дори може да се каже, че разширяваме въпросният свят отколкото да надграждаме. Отправяме се към нови земи, управлявани от други агресивни люде, имащи си и те свои почитаеми божества. Става интересно. Харесва ми.
Имаше напредък при някои от героите, но други ни служат като средство за проследяване на събития в определени точки на картата. Имаше и такива, които не знам за какво ми бяха освен, че бяха епично убити, но всичко е направено така, че да усетите “духът” на едно по-мрачно фентъзи наподобяващо сериала Викинги, изпълнено с много насилие и по мое мнение успешни опити за черен хумор, който да ви преведе през историята без да бъдете травмирани. Поне не много.
Очаквам да видя семейните развръзки в трета книга. Един окован бог си е водил “бележки” съдържащи забранена магия и най-вероятно земята ще бъде разцепена отново. Любопитна съм, ще оцелее ли някой ⚔️🪓🛡️
Следва мнението за „Гладът на боговете” на Петър Пеев
Нали сте чували как в една трилогия втората част винаги е най-слабата, защото от едната страна стои първата, в която си се запознал с героите, света, имало е завръзка, а от другата страна е третата, в която всичко се разгръща и стигаме до желания завършек. Един вид, втората книга служи само за пълнеж, мост между другите две. Е, тук случаят категорично не е такъв. В този том се случват много и различни неща на всеки от героите, чиято съдба споделяме, като даже имаме и гледна точка на двама от антагонистите.
Ще се постарая да спомена някои от интересните събития, на които ставаме свидетели – без да правя кой знае какви големи спойлери. Исках да изкажа своето възхищение от Гуин, който работи с голям замах. След вихрения завършек на първата част, тук не губим и миг и залозите моментално стават високи. Всеки един от нашите герои – Орка, Варг и Елвар трябва да намери сили, за да продължи по отредения си път и да достигне заветната цел. Един бог вече е освободен, а когато нещо се случи веднъж, то определено може да се повтори. Екшънът, битките и действието буквално дебна от всяка страница, а факта, че съдбите на героите тотално се преплетоха, като и самите те даже се срещнаха, може само да ме радва.
Джон Гуин не губи време в излишно философстване, героите му са директни, знаят какво искат и знаят как да го постигнат. Към настоящият момент всеки е дал кръвна клетва за нещо на някого, така че определено поредицата оправдава заглавието си. Абсолютно бих определил това като класическо фентъзи, движено от сюжета с доста добре изградени герои, наситено с битки, малко магия и митични същества. С две думи – нямам търпение Артлайн да издадат и третата част, за да видя какво ще се пее в сагите из Вигрид.
Оценка 5/5
Мъртвите богове се въздигат
Легендарната богиня дракон Лик-Рифа е освободена от вечния си затвор. Сега тя крои следващото си кърваво завоевание. Орка продължава да търси изгубения си син, в отчаяна надпревара с времето прочутите наемни воини Кръвнозаклетите се насочват на запад, за да спасят един от членовете си, а Варг тръгва по пътя на отмъщението. Елвар е положила кръвна клетва да спаси пленник от хватката на Лик-Рифа и нейните последователи, но първо трябва да убеди Свирепите воини да я последват. Ала могат ли Кръвнозаклетите и Свирепите воини да се мерят с мощта на една богиня дракон?
Единствената им надежда се крие в налудничавите писания на един окован бог. Книга за забранена магия, достатъчно мощна, че да съживи бога вълк Улфрир… и да доведе до битка, която ще разтърси основите на земята.
„Гладът на боговете“ – книга втора от поредицата на Джон Гуин „Сага за Кръвнозаклетите“.
