Във „Вихърът на жътваря“ ставаме свидетели на първия Т’лан Имасс от плът и кръв, както и за първи път някой влиза в Старвалд Демелайн (първият от всички лабиринти), но как, къде и кой – няма да споделям, за да няма спойлери.
Книга: „Вихърът на жътваря”
- Автор: Стивън Ериксън
- Поредица: Малазанска книга на мъртвите – Сказание седмо
- Издателство: Бард
- Оригинално заглавие: Reaper’s Gale, 2007
- Издадена на български: 2008 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 896
- Преводач: Валерий Русенов
- Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell
Сюжет
Ледер
Както обикновено, книгите от поредицата „Малазанска книга на мъртвите“ започват с няколко страници действащи лица. Тук те са цели пет и още докато се запознавах с тях, бях убеден, че ще има много битки, напрежение и купища магия.
„Вихърът на жътваря“ ни връща отново в Ледерас, където новият император Рулад Сенгар (немрящият, императорът на хиляда смърти) е заобиколен от ледерий, които доста умело го отделят от неговите тайст едур. Общо взето, императорът за мен изглеждаше като дете, което не знае на кой свят се намира.
За мен беше интересно, че авторът включва в историята и инквизиция – тук те се наричат патриотисти. Както всеки знае, те си колят и бесят наред, като изпълняват волята на този, който им е удобен.
Двама от любимите ми герои се завръщат в историята и отново доста се забавлявах с тях. Техол и Бъг продължават да си въртят финансовите пирамиди, а когато авторът ме върна към тях, веднага се сетих за един момент от „Среднощни приливи“, когато бяха продали 4200% от акциите на компаниите си и все още държаха мажоритарния дял!
На изток от Ледер
Докато в столицата на империята императорът тъне в лицемерие и лъжи, на север местният феодал (Летур Аникт – фактор в Дрийн) е притиснат от оулите начело с Червената маска – завърнал се изгнаник, който има доста интересна лична охрана. Тук ни очакват много битки и напрежение между Червената маска, анти-преда Биват и Брол Хандар (надзорник на изтока в Дрийн).
Ловците на кости
След ситуацията, разиграла се в град Малаз, Тавори акостира със своята армия в Ледер – за мен това беше много интересно. Разбира се, ловците на кости (бившите подпалвачи на мостове) показаха колко може да бъде ефективна морската пехота, когато се сражава по начина, по който е обучена. Ставаме свидетели на нови персонажи и нова, непозната магия, която ще разберете в един момент, че може и да не е толкова безобидна.
“Оставихме данък в кръв. Малазанска кръв: „И изглежда, че те няма да го простят. Те са тук. На този бряг. Малазанците са на нашия бряг.“
Накъде из Блуроуз
Ново заформена задруга се движи на север в търсене на Финеста – доста заплетена нишка, и до самия край не предполагах как ще завърши. Не за друго, а защото компанията е доста цветна и интересна в лицето на Серен Педак, Удинаас, Феар, Силхас Бялата врана, Клип, Кетъл и Уидър. Този поход, поне за мен, беше доста интересен и ни показа много неочаквани обрати, събития и магия. Разбира се, при тях в един момент ще цъфнат и един маг, и един бивш дух.
Има още доста, но не искам да издавам прекалено много по сюжета.
Моето мнение
Според моето скромно мнение „Вихърът на жътваря“ е най-добрата книга до момента от поредицата. Стивън Ериксън е велик, точка. Колкото и да си мислех, че след шест книги мога да предвидя поне малко от развитието в книгата – грешах. Дора ми беше споменала едно твърдение за автора: „You think you know“ („мислиш си, че знаеш“) – оказа се напълно вярно. Да не говорим, че участието на богове и асценденти е много по-голямо тук.
Както вече прочете, според мен тази книга е топът в поредицата до момента, защото имаше много политически интриги и напрежение. Феноменалният Ериксън изгражда изключително добре този огромен свят и малко по малко ни въвежда в нови селения, светове и лабиринти. А изграждането на героите е на нивото, което познаваме от всички книги до момента – с тази разлика, че тук са още повече.
И накрая, но не на последно място, бях изключително впечатлен колко добре преплете толкова сюжетни линии. Дори срещна отново Карса Орланг с Икариум – герои, които добре познаваме, но какво предприеха те?
И още веднъж, за край на това хаотично ревю, ще ти споделя няколко цитата от книгата. От единия наистина изпитах болката на героя:
„Блъснаха се с все сила в ……….., единият отляво, другият — отдясно. Огромните нокти засякоха, дебелите предни крайници се стегнаха около …….., разтворените челюсти се впиха в тялото ѝ. Долните кучешки зъби на единия потънаха в лявата ѝ буза под челюстта, горните захапаха през плътта и костите, и когато звярът изви рязко главата си настрана, долната челюст на ………, костите на лявата ѝ страна и слепоочната кост се откъртиха. Вторият звяр захапа дясната ѝ ръка под рамото и челюстите му се стегнаха около гръдния кош, изтръгнаха натрошени ребра и бял дроб на каша.“
„Стигнахме до този момент – Икариум върви – накъде? Чужда армия и ужасяващ маг се приближават. Силхас Руин лети насам от север, с очи като пламък. Ханан Мосаг – глупакът – пълзи към Пропада, демонът бог се раздвижва – и тя каза, че на него изобщо не му било толкова трудно, колкото си мислел!“
„Ритник в гърдите го отпрати назад и той се претърколи, червата изшляпаха като мръсен, уродлив пенис между краката му.“
Имаме и подробно ръководство за поредицата, което ще намериш на Светът на Малазан.
„Вихърът на жътваря“ – книга 7 от феноменалната фентъзи поредица „Малазанска Книга на мъртвите“
Брутална, съкрушителна сага за война, измяна и тъмна, неудържима магия, епична фентъзи поредица с изключително въображение! Ледерийската империя се сгромолясва под бремето на покварата и егоизма. Обкръжен от ласкатели и агенти на своя коварен канцлер, император Рулад Сенгар потъва в бездната на лудостта. Около него гъмжи от заговори. Имперската тайна полиция провежда кампания на терор срещу собствения си народ. Блудният, прозиращ надалече бог, внезапно е ослепял за бъдещето. Подушили хаос, страховити сили прииждат от всички страни.
Ако нечия работа заслужава похвалата „епично“, то това е творчеството на Стивън Ериксън. С необятния си мащаб и въображение, обхващащи разнолики и многостранни континенти и култури, Ериксън се извисява над всички, които пишат съвременно фентъзи.
Ревю by СИД
