„Лятото на страха“ е комбинация от ужаси, напрежение, мистерия и съзряване. На моменти е гротескна, на моменти страховита, а на моменти и трогателна. Има усещането както за „То“ на Стивън Кинг, така и на „Stranger things“ (макар че някои сравняват усещането и за „Момчешки живот“, която все още не съм чела).
Книга: „Лятото на страха”
- Автор: Дан Симънс
- Поредица: Seasons of Horror
- Издателство: Изток-Запад
- Оригинално заглавие: Summer of Night, 1991
- Издадена на български: 2018 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 640
- Преводач: Коста Сивов
- Издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell
Сюжет:
Лятото на 1960 г., последният учебен ден в старо училище в Илинойс за ученици, които само мечтаят за предстоящата обещаваща лятна ваканция. Нещо повече, това е последният път, в който те ще посещават това омразно училище, което трябва да бъде бракувано, защото е твърде голямо и твърде скъпо за поддръжка за малкото градче Елм Хейвън.
За малка група приятели в края на началното училище това няма да е ваканцията, която са очаквали. Първо изчезва ученик, после един от тях е тежко ранен и не си спомня нищо. След това пред някои от тях се появява мъртъв войник.
След това събитията вземат връх, появяват се същества, а в старото училище има нещо необикновено.
Подобно на „То“ на Стивън Кинг, „Лятото на страха“ пресъздава магията и заплахата на младостта – лято, в което група деца се обединяват, за да се изправят срещу злото. Носталгичният тон и темите за съзряването са осезаеми, което превръща романа в искрена почит към силата на приятелството и смелостта.
Моето мнение:
„Група деца от 60-те години, които се събират, за да победят древно зло“ е направо отделен поджанр, който аз доста уважавам. Далеч по-малко криволичещ и по-целенасочено задвижен сюжет от „ТО“ на Стивън Кинг и някак по-носталгичен и заземен от тази книга (която смятам за класика). Залогът е висок, героите са убедителни, а свръхестествените елементи са базирани на исторически сведения, което ги прави още по-страшни.
Симънс е толкова добре запознат с материала, че всяка сцена е изпълнена с увереност и целеустременост. По-важното е, че той улавя универсалната истина за това какво означава да си дете през лятото; онова мистично качество на неограничен потенциал, когато погледнеш календара и видиш три месеца свобода на хоризонта, и как човек избира да запълни дните, когато въображението му все още работи с детската невинност.
Обичам бавното изграждани на атмосферата на ужасите и тази книга определено не бързаше да разкрие времето и мястото, в които се развиваше. Представи множество герои със страхотни истории и сложни взаимоотношения и след това, около средата, започна да доставя ужаса – чист, безмилостен ужас.
Първо, няколко неща, които наистина ми харесаха.
Развитието на героите беше страхотно. Като читател попадаш сред тази група деца и в нито един момент не се почувствах объркана за кого чета. На всеки от героите беше дадено достатъчно време да се развие, така че превключването между героите никога не ме е карало да нарушавам ритъма и да проверявам имената. Много ми хареса и начинът, по който Симънс се заигра с класическите първични детски страхове. Той ме държа в ръцете си със страховете от неща под леглото и други стари класики като гробищата през нощта. Изпитах лека носталгия по по-простите времена, четейки това (въпреки че дори не съм си и помисляла за 60-те години на миналия век). Хареса ми и завършекът, който ми даде онова топло и размито чувство, което толкова отчаяно исках, след като преминах през това ужасяващо пътуване с тези деца.
Но романът не беше перфектен.
Обясненията за това кой/какво/защо са повърхностни, ако не и напълно несъществуващи. Няма истинско разкритие, от което да ми падне челюстта и на което се надявах (например герой, за когото не знаехме, че е замесен). Въпреки това има няколко WTF момента, от които ми трябваше време за възстановяване.
Това е едно призрачно, носталгично пътуване към детските лета, изпълнени както с невинни чудеса, така и с пълзящ ужас. Макар че красивата жива проза и богатите характери на героите наистина блестят, преживяването от четенето на романа беше донякъде помрачено от отблъскващото въведение (чиято идея е да прочетете след края, но е поставено в началото на книгата по някаква примина), което приличаше на старец, крещящ „пък по моето време“ за това как на днешните деца им липсва свобода. Тази тирада почти ме накара да забравя приятното чувство от края на книгата, но се радвам, че прехвърлих само отгоре отгоре това въведение и не позволих сухото мърморене да ми повлияе.
Лятната ваканция тропа на вратата в Елм Хейвън, Илинойс, и шест 11-годишни момчета се канят да изживеят заедно последните дни на магията, наречена детство.
Защото това лято ще бъде различно. Това лято ще постави на изпитание приятелството им и ще ги накара да съзреят преждевременно.
Едно хлапе изчезва безследно. Възрастните започват да се държат странно. В нивите край Елм Хейвън се появяват загадъчни дупки. По улиците броди непознат мъж в униформата на войник от Първата световна, а един екарисажен камион преследва Майк, Дейл, Дуейн, Лорънс, Кевин и Харлън, като се опитва да ги убие.
И това е само началото на кошмара. Защото неизползваната от десетилетия камбана на Старото централно училище започва отново да бие. А когато съдбовният й звън изпълва нощта, децата разбират, че ще се случи нещо ужасно. Нещо, което ще промени завинаги тихото и доскоро спокойно градче.
Освен ако някой не събере смелост да се изправи срещу ужаса.
„Лятото на страха“ е свръхестествен хорър и роман за порастването в духа на То на Стивън Кинг, „Нещо зло се задава“ на Рей Бредбъри и телевизионния сериал Stranger Things. Награден е с „Локус“ и номиниран за „Брам Стокър“ и „Бритиш фентъзи“.
