You are currently viewing Ревю на “Лунните градини” от Стивън Ериксън

Ревю на “Лунните градини” от Стивън Ериксън

Книга: Лунните градини

Автор: Стивън Ериксън

Поредица: Малазанска Книга на мъртвите

Година: 2004

Лунните градини

Империята Малазан кипи от размирици, обезкървена от непрестанни войни, жестоки вътрешни борби и кървави сблъсъци със страховития Аномандър Рейк, господаря на Лунния къс и неговите Тайст Андий. Дори калените в кръвопролития имперски легиони жадуват за отдих. Но въпреки всичко властта на императрица Ласийн, наложена от нейните всяващи ужас убийци на “Нокътя”, остава абсолютна.

За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.

Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със Сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…

Лунните градини

И така… “Лунните градини”. Първия роман на Стивън Ериксън и първа книга от многотомната фентъзи поредица “Малазанска книга на мъртвите”.

Книгата е издадена на 1 април ‘99 – няма шега, няма измама. Отделен въпрос е, че първите 100-на стр. аз се питах дали някой не се бъзика с мен.

След като премина обаче първоначалния шок от мащабността на света с всичките му там персонажи (брой неизвестен) настъпва не просто усещане, че сте попаднали на нещо. А че сте попаднали на НЕЩОТО

Сюжета на Лунните градини

Сюжета на пръв поглед на мен ми се вижда много добре изпипан. Планирано, развито и представено по увлекателен начин ( пак казвам важно е да минете началния трап 🤣). Та… атмосферата е меко казано магична. Представете си всички фентъзи модели, които сте срещали в книги от този жанр- има от всичко! И то по много! Политика, различни култури (и раси) , религия, любов, божествени и демонични интриги, човешки драми и откровения, екшън, богатство на всякакъв вид магьосничество и неговите производни, и каквото не се сещам сега и него ( абе всичко!) По фентъзи от това здраве му кажи.

Множеството герои и имена поначало може да ви обърка малко. Но се свиква. Не, книгата не е “тегава”, нито сложна или толкова дълбоко философска, че да не може да свържете двата края.

Персонажите в Лунните градини

Да, персонажите са повечко, но и това не е проблем.

Историята е нещото, което е важно тук. А тя е божествено увлекателна. Накрая направо нямаше оставяне, а като се сетя коолко бавно и внимателно заходих.

Май няма нужда да казвам, че ще се чете и нататък нали?

Благодарим на нашата приятелка Теодора , която сподели със нас своето ревю. Ако Ви е допаднало написаното можете да я последвате в Инстаграм black.swan.blog

Още ревюта от поредицата:

Ревю на “Спомени от лед”

Издателство: Бард

Вашият коментар

Теодора Пехливанова

Казвам се Теодора и съм родена в една далечна така да се каже чернобилска година, но не чак толкова далечна галактика. ( добре де София). По образование - икономист, по професия - финансист, по душа мечтател. Винаги съм обичала да чета, но едва преди няколко години разгърнах за първи път книга от фентъзи жанра, с което отворих кутията на Пандора. А от още по-скоро се осмелих да изказвам и мнения по адрес на книгите, които чета. Благодаря на Гинчето и Дочка, с които ме запозна общата ни страст към книгите и решиха да дадат гласност на аматьорските ми ревюта в техния прекрасен блог. Обожавам света на магията и няма да се спра докато не прочета всичко - един вид никога.