You are currently viewing Ревю на “Лунните градини” от Стивън Ериксън

Ревю на “Лунните градини” от Стивън Ериксън

Книга: Лунните градини

Автор: Стивън Ериксън

Поредица: Малазанска Книга на мъртвите

Година: 2004

В първата част на това ревю можете да прочетете мнението на Теодора (black.swan.blog), а след него (почти година по-късно) и нашето написано от Дочка 🙂

Лунните градини

Империята Малазан кипи от размирици, обезкървена от непрестанни войни, жестоки вътрешни борби и кървави сблъсъци със страховития Аномандър Рейк, господаря на Лунния къс и неговите Тайст Андий. Дори калените в кръвопролития имперски легиони жадуват за отдих. Но въпреки всичко властта на императрица Ласийн, наложена от нейните всяващи ужас убийци на “Нокътя”, остава абсолютна.

За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.

Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със Сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…

Лунните градини

И така… “Лунните градини”. Първия роман на Стивън Ериксън и първа книга от многотомната фентъзи поредица “Малазанска книга на мъртвите”.

Книгата е издадена на 1 април ‘99 – няма шега, няма измама. Отделен въпрос е, че първите 100-на стр. аз се питах дали някой не се бъзика с мен.

След като премина обаче първоначалния шок от мащабността на света с всичките му там персонажи (брой неизвестен) настъпва не просто усещане, че сте попаднали на нещо. А че сте попаднали на НЕЩОТО

Сюжета на Лунните градини

Сюжета на пръв поглед на мен ми се вижда много добре изпипан. Планирано, развито и представено по увлекателен начин ( пак казвам важно е да минете началния трап ?). Та… атмосферата е меко казано магична. Представете си всички фентъзи модели, които сте срещали в книги от този жанр- има от всичко! И то по много! Политика, различни култури (и раси) , религия, любов, божествени и демонични интриги, човешки драми и откровения, екшън, богатство на всякакъв вид магьосничество и неговите производни, и каквото не се сещам сега и него ( абе всичко!) По фентъзи от това здраве му кажи.

Множеството герои и имена поначало може да ви обърка малко. Но се свиква. Не, книгата не е “тегава”, нито сложна или толкова дълбоко философска, че да не може да свържете двата края.

Персонажите в Лунните градини

Да, персонажите са повечко, но и това не е проблем.

Историята е нещото, което е важно тук. А тя е божествено увлекателна. Накрая направо нямаше оставяне, а като се сетя коолко бавно и внимателно заходих.

Май няма нужда да казвам, че ще се чете и нататък нали?

Благодарим на нашата приятелка Теодора , която сподели със нас своето ревю. Ако Ви е допаднало написаното можете да я последвате в Инстаграм black.swan.blog

Почти една година по-късно…

Ето, че и аз (Дочка) ще се запиша към хората, които гордо заявяват, че са се докоснали до творчеството на Стивън Ериксън. “Малазанска книга на мъртвите” е в списъка ми за четене от повече от година и дори започнах да си ги трупам в колекцията убедена, че няма как да не ми хареса. Е ето и моето първо ревю на книга първа от поредицата “Лунните градини”.

Историята

Историята се върти около Малазанската империя и нейната военна кампания да завладее всички свободни градове. На трона стои безскрупулната императрица Ласийн, която преди да окупира трона е била главнокомандващ на имперските елитни убийци. Представете си една продължителна и кървава борба, с множество интриги и задкулисни игри, защото това е всичко, което мога да Ви споделя за сюжета без да рискувам да издам нещо съществено.

Бях многократно предупредена, че мащабът на тази книга ще ме запрати с пълна сила в някоя стена, и то челно. Няма шега. “Лунните градини” няма да Ви даде грам отсрочка. Буквално Ви забърква и хвърля в дълбокото от първата страница. Звучи страшно, но за мен след няколко глави някои неща добиха смисъл, други не, но съм сигурна, че това ще се промени със следващата книга. 

Фантастичните създания в Лунните градини.

Освен мащабният свят, фантастичните създания и плетеницата от богове, и магове Ериксън впечатлява още с броя на главните герои. До сега не бях попадала на книга чиито всички главни действащи лица да са ми толкова симпатични и толкова много. С интерес проследих историята на Уискиджак и мостоваците, Крокъс, Синът на тъмата, Сори и дори хрътките. И без да преувеличавам, ще останете поразени от имената, които авторът е измислил, на това му се казва въображение. И понеже не мога да се сдържа ще Ви кажа, че любимци са ми соултейкъните.

Намирам стилът на писане на Стивън Ериксън за много увлекателен. Отново срещам баланс между хумор и агресия. Доста колоритни реплики можете да добавите към речника си със сигурност.

Оценката на Дочка!

“Малазанска книга на мъртвите” ме впечатли от момента, в който прочетох заглавието. “Лунните градини” ме заплете в своята мрежа и знам, че това е само началото и съм видяла само частичка от това, на което е способен автора. С ръка на сърцето казвам, че всички превъзходни мнения, които прочетох са оправдани. Нареждам поредицата и автора сред моя топ.

Още ревюта от поредицата:

Ревю на “Дверите на Скръбният дом”

Ревю на “Спомени от лед”

Ревю на “Дом на Вериги”

Издателство: Бард

Вашият коментар

Теодора Пехливанова

Казвам се Теодора и съм родена в една далечна така да се каже чернобилска година, но не чак толкова далечна галактика. ( добре де София). По образование - икономист, по професия - финансист, по душа мечтател. Винаги съм обичала да чета, но едва преди няколко години разгърнах за първи път книга от фентъзи жанра, с което отворих кутията на Пандора. А от още по-скоро се осмелих да изказвам и мнения по адрес на книгите, които чета. Благодаря на Гинчето и Дочка, с които ме запозна общата ни страст към книгите и решиха да дадат гласност на аматьорските ми ревюта в техния прекрасен блог. Обожавам света на магията и няма да се спра докато не прочета всичко - един вид никога.