Книга: Лунните градини
- Автор: Стивън Ериксън
- Поредица: Малазанска Книга на мъртвите – Сказание първо
- Издателство: Бард
- Издание: Мека корица
- Преиздадена на български: 2021 година
- Брой страници: 544
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
В първата част на това ревю можете да прочетете мнението на Теодора (black.swan.blog), а след него (почти година по-късно) и нашето написано от Дочка 🙂
Лунните градини
И така… “Лунните градини”. Първия роман на Стивън Ериксън и първа книга от многотомната фентъзи поредица “Малазанска книга на мъртвите”.
Книгата е издадена на 1 април ‘99 – няма шега, няма измама. Отделен въпрос е, че първите 100-на стр. аз се питах дали някой не се бъзика с мен.
След като премина обаче първоначалния шок от мащабността на света с всичките му там персонажи (брой неизвестен) настъпва не просто усещане, че сте попаднали на нещо. А че сте попаднали на НЕЩОТО
Сюжета на Лунните градини
Сюжета на пръв поглед на мен ми се вижда много добре изпипан. Планирано, развито и представено по увлекателен начин ( пак казвам важно е да минете началния трап 
). Та… атмосферата е меко казано магична. Представете си всички фентъзи модели, които сте срещали в книги от този жанр- има от всичко! И то по много! Политика, различни култури (и раси) , религия, любов, божествени и демонични интриги, човешки драми и откровения, екшън, богатство на всякакъв вид магьосничество и неговите производни, и каквото не се сещам сега и него ( абе всичко!) По фентъзи от това здраве му кажи.
Множеството герои и имена поначало може да ви обърка малко. Но се свиква. Не, книгата не е “тегава”, нито сложна или толкова дълбоко философска, че да не може да свържете двата края.
Персонажите в Лунните градини
Да, персонажите са повечко, но и това не е проблем.
Историята е нещото, което е важно тук. А тя е божествено увлекателна. Накрая направо нямаше оставяне, а като се сетя коолко бавно и внимателно заходих.
Май няма нужда да казвам, че ще се чете и нататък нали?
Благодарим на нашата приятелка Теодора , която сподели със нас своето ревю. Ако Ви е допаднало написаното можете да я последвате в Инстаграм black.swan.blog
Почти една година по-късно…
Ето, че и аз (Дочка) ще се запиша към хората, които гордо заявяват, че са се докоснали до творчеството на Стивън Ериксън. “Малазанска книга на мъртвите” е в списъка ми за четене от повече от година и дори започнах да си ги трупам в колекцията убедена, че няма как да не ми хареса. Е ето и моето първо ревю на книга първа от поредицата “Лунните градини”.
Историята
Историята се върти около Малазанската империя и нейната военна кампания да завладее всички свободни градове. На трона стои безскрупулната императрица Ласийн, която преди да окупира трона е била главнокомандващ на имперските елитни убийци. Представете си една продължителна и кървава борба, с множество интриги и задкулисни игри, защото това е всичко, което мога да Ви споделя за сюжета без да рискувам да издам нещо съществено.
Бях многократно предупредена, че мащабът на тази книга ще ме запрати с пълна сила в някоя стена, и то челно. Няма шега. “Лунните градини” няма да Ви даде грам отсрочка. Буквално Ви забърква и хвърля в дълбокото от първата страница. Звучи страшно, но за мен след няколко глави някои неща добиха смисъл, други не, но съм сигурна, че това ще се промени със следващата книга.
Фантастичните създания в Лунните градини.
Освен мащабният свят, фантастичните създания и плетеницата от богове, и магове Ериксън впечатлява още с броя на главните герои. До сега не бях попадала на книга чиито всички главни действащи лица да са ми толкова симпатични и толкова много. С интерес проследих историята на Уискиджак и мостоваците, Крокъс, Синът на тъмата, Сори и дори хрътките. И без да преувеличавам, ще останете поразени от имената, които авторът е измислил, на това му се казва въображение. И понеже не мога да се сдържа ще Ви кажа, че любимци са ми соултейкъните.
Намирам стилът на писане на Стивън Ериксън за много увлекателен. Отново срещам баланс между хумор и агресия. Доста колоритни реплики можете да добавите към речника си със сигурност.
Оценката на Дочка!
“Малазанска книга на мъртвите” ме впечатли от момента, в който прочетох заглавието. “Лунните градини” ме заплете в своята мрежа и знам, че това е само началото и съм видяла само частичка от това, на което е способен автора. С ръка на сърцето казвам, че всички превъзходни мнения, които прочетох са оправдани. Нареждам поредицата и автора сред моя топ.
Продължаваме с мнението за “Лунните градини” на Петър Пеев
Малазанска книга на мъртвите, първо сказание. Книга, дълго отлагана от мен поради една или друга причина, главно защото всички казват колко е трудно да навлезеш в поредицата. Така или иначе вече се реших и ще споделя моите впечатления.
Нещото, което най-добре описва началото на поредицата го каза едно приятелче от книжния клуб – просто въпреки, че е начало на поредица, книгата се чете, сякаш е втора. Разбирайте, че някои неща ви се спускат и вие вече имате усещането, че трябва да знаете какво се случва. Казвайки това, смело мога да заявя, че за един човек, който е изчел доволно количество фентъзи книги и е запознат с различни похвати и пособия, не би трябвало да има проблеми да следи повествованието и героите. Да, има предизвикателства, но мисля, че те са преодолими и наградата категорично си заслужава.
Сюжет
Нека да кажа и две думи за сюжета – действието започва в покрайнините на град Пейл, предпоследния от седемте свободни града, обсаден от войските на малазанската империя, която цели просто да завладее всичко и всички на континентите. Сюжетът е толкова завързан и оплетен, че на човек му е трудно да разкаже за него, без да прави спойлери, но въпреки това ще се опитам. След Пейл, следва Даджуристан, перлата на свободните градове, като проследяваме много и различни гледни точки. На първо място е военният конфликт между Малазанската империя и Даджуристан. Имаме интриги вътре в самата малазанска империя, шептят се слова за дезертиране и преврат, имаме конфликти вътре в Даджуристан, подривни елементи от самият град, мъчейки се да се ориентират в сложната обстановка, докато в същото време се борят и едни с други. Имаме шпиони, убийци, като всеки се стреми да вземе своята хапка от пая. Споменах ли, че имаме магия, много и различна магия – магове, жреци , древно зло. За да стане по-интересно богове и полу-богове, човекоподобни и съвсем нечовекоподобни същества, както и отдавна забравени древни раси, а всички те се намесват с човешките интриги почти през цялото време. Споменах ли битки между архаични същества, демони и дракони. Да и това го има. Магичната система е „soft” , тоест няма дефинирани правила, което може само да ме радва, защото правите битките епични.
Героите са доста добре изградени, следим доста голямо количество от тях, като не искам да издавам конкретни имена, защото честно казано тук няма 1 протагонист и 1 антагонист. Гледните точки постоянно се сменят и бих казал, че има поне 10-12, на които ставаме преки свидетели.
Искам да отделя и няколко реда, за да изкажа своята възхита от прозата на Ериксън – тоя човек умее да пише, повествованието се лее красиво и нито за миг не ми е дотегнало с излишно разтягане на локуми или философстване. В крайна сметка – едно епично начало на голямо пътешествие.
Оценка 5/5
Още ревюта от поредицата:
Ревю на “Дверите на Скръбният дом”
Лунните градини
Империята Малазан кипи от размирици, обезкървена от непрестанни войни, жестоки вътрешни борби и кървави сблъсъци със страховития Аномандър Рейк, господаря на Лунния къс и неговите Тайст Андий. Дори калените в кръвопролития имперски легиони жадуват за отдих. Но въпреки всичко властта на императрица Ласийн, наложена от нейните всяващи ужас убийци на “Нокътя”, остава абсолютна.
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със Сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
