Книга: Спомени от лед
Автор: Стивън Ериксън
Поредица: Малазанска книга на мъртвите книга 3
Ревю на Теодора Пехливанова
Ревю на Тодора Даскалова
Спомени от лед
Мащаб и въображение, сравними с Омировия епос!
В опустошения континент Дженабакъз се е родила нова империя: Панион Домин. Кипнала над земята като неумолим прилив от покварена кръв, тя поглъща всичко, което отказва да се покори на словото на Пророка на Панион. На пътя й застава един крехък съюз: Воинството на Дужек Едноръкия и ветерана на Подпалвачите на мостове Уискиджак с техните стари врагове – силите на Бойния главатар Каладън Бруд, Аномандър Рейк и неговите Тайст Андий, и народът на ривите от Равнините. Далеч по-малобройни от своя враг и недоверчиви помежду си, те трябва да известят потенциалните си съюзници, сред които е наемническото религиозно братство на Сивите мечове, чиято заповед е да бранят обсадения град Капустан с цената на всичко.
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатият бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от “Лунните градини” и въвеждането на забележителни нови персонажи, “Спомени от лед” се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
Малазанска книга на мъртвите сказание 3
Трето сказание от Малазанската книга на мъртвите е най-силната заявка от Стивън Ериксън до момента в тази многотомна поредица от десет книги с размерите на енциклопедия. Очевидно кладенецът, от който е черпил идеи и сила е бездънен. Градацията в повествованието става все по-добра и по-добра. Въобще вървим напред и нагоре. Оле!!
Сюжет, магия и герои
Сюжет, магия, герои и послания са на такова ниво в тази книга, че е невъзможно да повярвам в съществуването на друга такава, която да я достигне някога. Според мен всичко опира до момента, в който започвате тази поредица, а останалото, което сте прочели някога и някъде – изчезва.
Създаденото от Ериксън не се побира в никакви граници на въображението. Магията зад страниците на „Спомени от лед“ е толкова добре изпипана, толкова поглъщаща и докосваща…Това е истинското фентъзи във всеки един смисъл на думата.
Всичко, с което сте се запознали в „Лунните градини“ в суров и хаотичен вид, разгръща своят истински потенциал и последствия тук, и Ви помита. Отваря очите за смисълът над един безкраен живот, една огромна празнота и единствения останал блян за краят на тази безмислена вечност. Историята на една древна раса и тяхното безсмъртно съществуване беше съкрушителна. Тази вечна война…
Спомени от лед
Спомените за лед принадлежат на Тлан Имас. Сърцето на тази книга също. Спомени за живот и цвят, доброта, вяра и чест, изгубени в битка без край и последвани от огромна пустота. Триста хиляди години без памет и надежда. И къде всъщност са заровени тези спомени? Предполагам отговорът може да Ви даде само един археолог и антрополог, какъвто всъщност е бил нашият автор.
Това сигурно е най-тъжната и жестока история, до която съм се докосвала. И всичко това на фона на мега епичните събития, случващи се на континента Дженабакъз. Раздиращи смъртни, немъртви от всякакви раси, древни богове, асценденти и духове. Съдбите на любимите вече персонажи със своите свят и система, драми, любов и амбиции, държаха в плен съзнанието ми до последната страница. Оценявам по достойнство и „лекото“ вплитане на още герои в сюжета от страна на автора. Тоя човек няма жал към читателя.
Каквито възходи и падения да ме чакат в следващите книги – ще се четат!
И така.
Дженабакъз
Дженабакъз е разкъсан от безмилостна война на юг. Новата империя Панион Домин, водена от фанатичен пророк буквално изяжда всичко наред и същевременно тя самата се самоизяжда отвътре. Дяволско обсебване, канибализъм, зловещи ритуали, некрофилия.. все едни такива доста неприятни неща, които предупреждавам са цветущо описани.
Срещу въпросният тиран ще се изправи един нов, крехък съюз между стари врагове, които намират път заедно към общата цел – унищожаването на Панион Домин. Познатите ни лица : Войнството на Дужек едноръкия заедно с известния ни Уискиджак и подпалвачите на мостове ще стиснат ръце с Каладън Бруд (асцендент и в същото време пълководец, абе луда работа) и Аномандър Рейк (Тайст Андий). В крайбрежният град Капустан, който предстои да бъде опустошен от панионските войски пък ще срещнете новите попълнения от герои, които не са по-малко интригуващи. Същите ще заемат своето място в историята и част от тях ще се присъединят към другата група. Абе, манджа. Междувременно случващото се, ще се окаже само повърхността на айсберга. Отдолу ни чака история за много по-древна война и случки от преди хиляди години, които сега дават отражение.
Лабиринтите са отровени и почти не могат да се ползват, което допълнително усложнява мисията на нашите любимци. Естествено за Бързия Бен решения винаги се намират. За тоя маг сякаш граници няма.
Гъноуз Паран (тази популярна фамилия вече трябва да сте я запомнили) отново е на мушка от боговете. Този път всички го тормозят бедният. Язва ще получи човека. Но пък сега, като че ли той ги е стиснал здраво за топките и всичко опира да едно съдбовно негово решение.
Хумор и агресия – Спомени от Лед
Острият войнишки хумор добре се вписва в цялата атмосфера и признавам имаше места където съм ревала от смях с подпалвачите на мостове. И все пак няма да ви заблуждавам. Книгата е тъжна и мрачна и дава заявка и за такова продължение. Но си струва както никоя друга. Особено за феновете на жанра това ще е истинско съкровище.
Успех на всички и до нови срещи!
Автор на ревюто е Теодора, наша приятелка и гостуващ автор в блога. Ако Ви е допаднало написаното можете да я последвате в Инстаграм black.swan.blog
Тук нашето ревю продължава с мнението на Дора Даскалова
Нахвърлих това ревю часове след прочита на “ Спомени от лед” и все още не мога да намеря покой. Чувствам се като сламена къщурка пометена от торнадо.
Нова битка на хоризонта, много по брутална от всичко до сега
Все още се намираме на континента Дженабакъз с войнството на Дужек Едноръкият и Уискиджак. Надигнала се е нова заплаха, която налага нови съюзи с доскорошните им врагове. Пророка на Панион и неговата вяра са нещо отвъд представите Ви за поквара и фанатизъм. Ще станете свидетели на една отчаяна защита в един обречен град наречен Капустан. Събития и действия, които ме оставиха в абсолютен шок. Ако до този момент съм си мислила, че съдбата на кучешката верига на Колтейн е най-сърцераздирателният разказ, който съм чела, то това вече категорично не е така.
Майстор в изграждането на персонажи
Харесва ми мащаба на това меко казано епично феннтъзи. В този свят на безкрайни войни, успявам да погледна от гледната точка на всички страни и постоянно се изненадвам, че ми е трудно да определя категоричните злодеи в историята.
Стивън Ериксън е майстор за мен в изграждането на герои. В “Спомени от лед” сред цялата плетеница от досегашните персонажи той успя да добави нови, които със сигурност ще докоснат сърцето Ви. Не просто второстепенни герои, които имат поддържаща роля, това са цялостно изградени характери и персонажи. Аз със сигурност ги заобичах и преживях всички техни емоции до степен, че сега, след като затворих книгата сърцето ми е разбито на пух и прах от това. Героите на Ериксън не могат да бъдат забравени.
Замахът, с който променя съдби Стивън Ериксън е, като да попаднеш в окото на бурята. Нищо не е такова каквото си мислим, че е и самото чувство на несигурност е пристрастяващо. Играта на боговете е от типа машинации, които умът ми не е способен да разгадае и предусети, за да се подготви за предстоящото.
Малазанска книга на мъртвите
Стивън Ериксън и неговата “Малазанска книга на мъртвите” е моят абсолютен топ и мисля, че дълго ще остане на върха. С всяка следваща книга разбирам защо заглавието е именно такова. Смелостта с, която убива героите си е съсипващ. Старателно изградени персонажи, които играят ключови роли в развитието на сюжета, които си мислим, че няма как да бъдат заличени, но ето че са. Не намирам думи да изразя с думи всички емоции, които изпитах четейки този абсолютен шедьовър. Толкова положително не съм се изказвала за нито една книга и поредица до този момент. Стивън Ериксън е истински гений в очите ми.
Обемът на книгата е плашещ, а с тези няколко страници списък на герои, богове и племена със сигурност е успял да изплаши много читатели. Но нека тези няколко глави в началото не Ви карат да се чувствате несигурни, защото няма нещо, което да не ми е харесало в “Спомени от лед”. Повярвайте ми всичко си идва на мястото, а веднъж, когато навлезете в светът на Малазан съм убедена, че ще останете възхитени. Моята оценка за “Спомени от лед” е повече от 5 звезди, ако имаше 10-ка щях да я дам без да се замисля.
Още книги от поредицата:
