Мащабни, завладяващи, епични! Трудно е да се намерят думи, които да опишат подобаващо творчеството на Робърт Джордан. Неслучайно го определят като достоен наследник на Толкин. Още от първите страници, като страстен почитател на „Властелинът на пръстените“, открих многобройните прилики, които ме закотвиха до самия край.
Книга: “Окото на света”
- Автор: Робърт Джордан
- Поредица: Колелото на времето
- Издателство: Бард
- Преводач: Валерий Русинов
- Брой страници: 672
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
Приликите с Толкин
Робърт Джордан разкрива, че е създал родното място на главните герои Две реки по подобие на Графството. Първата прилика, която ми светна като лампичка беше при появата Чезнещият и веднага се сетих за Назгулите. Мога лесно да открия и други прилики с героите на Толкин Паран Фейн ми е Ам-гъл, Лан е Арагорн и Моарейн е нещо като Гандалф, а Тъмния си е ясен. Има прилики между двете спор няма, но това по никакъв начин не прави това произведение копие. “Окото на света” ясно показва, че е само началото и славата е заслужена.
Сюжет
“Окото на света” разказва историята на група млади момчета от Две реки. Съвсем неочаквано селището е нападнато от слугите на Тъмния. Оказва се, че много хора издирват трите момчета, но защо е истинската мистерия. Заформя се една задруга от персонажи, които са принудени да бягат и да се крият, а единственото спасение е в древната крепост на Айез Седай, които са магьосниците в света и са недолюбвани от населението. С помощта на Моарейн Айез Седай и Стражникът ѝ Лан, които също се оказват в селото по време на нападението, героите поемат по опасния път към Тар Валон, но Тъмният е винаги на крачка зад тях. По следите им е пуснал своите хрътки да ги издирят живи или мъртви. Постепенно става ясно, че съдбите на Ранд, Мат, Перин, Егвийн и Нинив са преплетени нишки, а Колелото на времето им е отредило важни роли в зараждащата се новата битка срещу злото.
“Колелото на Времето изтъкава Шарката на вековете, а съдбите са нишките, които то втъкава.”
“Тази битка продължава от самия миг на Сътворението. Хората винаги смятат, че е нова война, но тя си е същата стара война, просто зачената наново.”
Цикли, Магия и пророчества
Наричам го „новата битка“, защото в „Окото на света“, а и в цялата поредица, времето е представено като Колело, което се върти през епохите, повтаряйки събитията. Съдбите на хората са изтъкани като нишки, а всичко, което се случва, създава усещането, че вече е било, и все пак е винаги различно.
“Никой не знае как нишката на собствения му живот ще се втъче в Шарката или как ще бъде втъкана нишката на цял един народ или племе.”
Магията в тази история е истинско бижу. „Единствената сила“ – така се нарича тя, и е разделена на две: сайдин (мъжката) и сайдар (женската). След като Тъмният покварява сайдин, мъжете, докоснали Верния извор, полудяват. Това оставя Айез Седай, женската организация, с тежката задача да издирват и унищожават всеки мъж с дарбата.
Историята започва с легендата за Луз Терин Дракона, чиято лудост е причина за Разрушението на света. Оттук се ражда и основният конфликт, който ме държа под напрежение, а именно пророчеството за прераждането на Дракона. Този пъзел се разкрива постепенно, създавайки усещане за напрежение, защото героят може да се окаже както спасител, така и унищожител.
Мнение
Харесва ми, че всичко около героите е една мистерия и сме в неведение до самият край. Героите минават през много препятствия по пътя си. По петите им постоянно има слуги на Тъмния и се оказва, че никъде не са в безопасност. Сред човеците има предатели, а тролоците и мърдаалите обикалят пътищата и надушват плячката си от километри. Бягството им се оказва истинско изпитание на волята.
Ранд ал-Тор? Още от първите страници Робърт Джордан умело засява семената на съмнението за произхода на героя, оставяйки ни в очакване теорията да се потвърди. В един момент, признавам, бях по-заинтересована от историята на Перин. Но в края на книгата осъзнах, че Ранд е герой, който тепърва ще се развива и ще ме изненада.
“Единствената сила – говореше Моарейн – идва от Верният извор, движещата сила на Сътворението, силата, заложена от Създателя, за да върти Колелото на Времето.”
Магията, Сайдин, сайдар и Айез Седай? Кои са Аджите? Джордън подхвърля трошички информация за магията и загатва за разделението сред Айез Седай, но нищо повече. Речника отзад до голяма степен ми помогна, но изпитвам нужда, по скоро горя от желание да разбера повече за магията, за силите и конфликтите, кой заслужава доверие и кой не, каква ще е съдбата на героите. И очевидно ще се въоръжа с търпение и ще продължа напред.
Робърт Джордан постоянно подмята неща за миналото, за повтарящи се събития и за война, водена от самото начало на времето, които само подхранват любопитството ми. Комбинацията от познато и непознато, от предвидимо и неочаквано, е това, което ме подлуди и то в добрия смисъл. Усещането за deja vu е постоянно, но винаги е примесено с елемент на очакване – ще успее ли героят да промени нишките? Да се изправи срещу това, което трябва да бъде и да го промени. Какво ще се случи, когато Колелото на времето се завърти отново?
Ще те оставя на неизвестното и ще ти препоръчам да се хвърлиш в дълбокото с “Окото на света”.
Колелото на Времето се върти и вековете идват и си отиват, оставяйки спомени, които се превръщат в легенди. Легендите заглъхват в мит и дори митът отдавна е забравен, когато породилият го век се върне отново. В Третия век, Века на пророчеството, на косъм висят самият Свят и самото Време. Онова, което е било, което ще бъде и което е, може да падне под властта на Сянката.
„Окото на света“ поставя началото на забележителната фентъзи поредица „Колелото на Времето“.
