You are currently viewing Ревю на “Съдбовният кораб” от Робин Хоб

Ревю на “Съдбовният кораб” от Робин Хоб

Книга: Съдбовният кораб

Поредица: Сага за живите кораби

Автор: Робин Хоб

Година: 2000

Съдбовният кораб

Във внушителния завършек на трилогията „Сага за живите кораби“ Робин Хоб изтъкава пленителната история на някога процъфтяващ град, който се намира на ръба на унищожението; на величествени митични същества, намиращи се на косъм от изчезването си, и на рода Вестрит, чиято съдба е преплетена и с двете…

Докато Бингтаун постепенно изпада в катастрофа, матриархът на рода — Роника Вестрит, заклеймена като предателка, търси начин да сплоти жителите на града срещу значителна заплаха.

Междувременно Алтея Вестрит, неподозираща за сполетялото Бингтаун и семейството й, продължава опасната си мисия да открие и да си върне живия кораб Вивачия от безмилостния пират Кенит. Макар и дързък, планът на Алтея може да се окаже напразен, тъй като обичната й Вивачия ще се изправи пред най-ужасяващия от всичко сблъсък, щом тайната на живите кораби бъде разкрита. Истината е толкова потресаваща, че може да разруши Вивачия и всички, които я обичат, включително племенника на Алтея, чийто живот и без това виси на косъм.

Съдбовният кораб – краят на една епична история

“Съдбовният кораб” това е последната книга от поредицата за живите кораби. Вълнуващ завършех на трилогията и мога да кажа, че много ми допада стилът на Робин Хоб. Умее да изгражда неповторими светове и да държи читателя в постоянно неведение и напрежение. Докато четях книгата имах постоянни вътрешни съмнения кой прав, кой крив.

В тази поредица Робин Хоб отново ни представя любимите си дракони. Същества изчезнали и смятани за безвъзвратно изгубени в свят, където вече властват хората. Старите градове са разграбени или потънали в забрава. Богатствата на предците са разпръзнати и разпродадени като сувенири, а спомена за величествените създания избледнява с всяко поколение. Но дълбоко, заровена в потъналият древен град в замите на Дъждовниците чака своето преобразяване Великата господарка на Трите царства. И ето, че животът на любимите ни герои се преплита със стремежът на Драцената да спаци последните останки на вида си, и борбата им за оцеляване в този нов несигурен свят.

Живите кораби

Наред с разкритията за Драконите Робин Хоб ни разкрива и още една мистерия. Живите кораби не са това, което сме очаквали. Същността им е неочаквана и истината за произхода им е разтърсваща. Още по-шокираща е историята за миналото на Парагорн. Образът на Безумеца ми беше интригуващ от самото начало. Неясното му минало и мистериите покрай него и лудостта му поддържаха интереса ми и с нетърпение проследих разкритията, които Робин Хоб ни поднесе. Емоционална и потресаваща тайна, която той укрива в продължение на години, го свързва със семейството му. Безумният кораб крие миналото на рода и поема всички негативи за да защити един. За да не разкрия ключов момент от сюжета няма да Ви говоря много за Парагорн.

Кенит

Героите на Робин Хоб са много противоречиви. Ще започна с Кенит. Той е един от героите, които не мога да определя и да му сложа етикет “добър” или “лош”. Имаше моменти, когато за мен той беше образът на отмъстител, младеж дал клетва да намери своята мъст за причиненото му зло. Всички негови действия са сякаш направлявани от тази негова фикс идеа. А в следващият момент Кенит си печели моята неприязъм и с чиста съвест мога да го нарека манипулативен гадняр. Продължавам да се питам дали подчинените му не са идеализирали образ, който не същесвува. Чувствата ми към него се лутаха в двете крайности и  бяха такива до самият край.

Малта

Вторият противоречив герой за мен беше Малта. Тя започна поредицата с образа на малкото разглезено момиченце на татко. Дете, което беше свикнало да получава всичко, което пожелае без да се замисля за цената. Малта, която ме изкарваше извън нерви с опитите си да получи всичко на часа. В края на трилогията този образ беше заменен от този на умелата в преговорите млада търговка. Пътят, който извървява Малта е осеян с препядствия и срещи, които я променят в положителна посока. Героинята, която толкова силно ценеше външната красота и богатството, беше принудена да порасне и да поеме контрол над живота, който и е отреден. 

“Животът не е състезание да върнем минало положение. Нито трябва да бързаме, за да достигнем бъдещето. Това, което прави живота интересен, е да видиш как нещата се променят.”

Моята оценка

Наред с всички лични трудности, стремежи и желания, животите на всички герои се преплитат в една голяма плетеница от събития.  Някакси те се оказват на едно и също място, и на една и съща страна. Робин Хоб многократно пресича пътищата им и всяка среща е разгледана от различните гледни точки на героите. Изненадите са много и обратите също. Робин Хоб умее да ни изненадва с постъпките на героите си. Уинтроу например има талант да бъде капитан. Никой от нас не предполага и това умело е замаскирано от образът, който изгражда Робин Хоб в първите две книги. Близките му го смятат за свито момче, непритежаващо хъс и умения да се справи в тежки ситуации. За всички нас Уинтроу е детето вречено да стане жрец. Промяната на този персонаж е подтикната от най-неочакваният човек, а именно това е най-завладяващото в стилът на Хоб. Всеки сбъсък на събития и герои създава нови допирни точки в техните съдби и ги развива като характери.

“Съдбовният кораб” е най-наситената емоционално книга от трилогията. Това, което Робин Хоб ни даде възможност да изживеем заедно с героите ѝ е една завладяваща история изпълнена с предателсва, обрати и разбити мечти. 

Вашият коментар

Тодора Даскалова

Здравейте, казвам се Тодора, но вече известна като Дочка или Дочето. Имам две прекрасни дракончета вкъщи ( момчета на 5 и 7 години), които се старая да възпитам в любов към книгите. Като малка доста тарикатствах, когато имах задължителна литература от училище и сега се старая да се поправя. Обичам да чета фентъзи, сладките завършеци не са моето “нещо”. В една книга обичам да присъстват битки, интриги и изненади, които те разтърсват из основи. Ако ме хване параноя, че всички герои са предатели значи оценката ми ще бъде 5 звезди. В обобщение обичам да чета и, ако някой ден намеря начин това да ми е единственото занимание и да ми плащат затова :D значи съм попаднала в рая.