You are currently viewing “Безумният кораб” от Робин Хоб

“Безумният кораб” от Робин Хоб

Книга: Безумният кораб

Поредица: Сага за живите кораби

Автор: Робин Хоб

Година: 1999

Безумният кораб

В родния си град Алтея пристига с очакването, че най-сетне разполага със средствата да си върне кораба. Вместо това тя ще бъде посрещната от неприятна изненада – съдбоносна не само за нея, а и за целия род Вестрит.

Вестта за пленяването на Вивачия пристига в момент, когато целият град е разтърсван от дрязги. Потокът от чужденци продължава да уронва Търговските традиции, а нови налози и ограничения задушават печалбите им. Патрулните съдове, които би трябвало да ги защитават от морските разбойници, на практика упражняват друга форма на пиратство. Не е изненада, че из града все по-силно се разнасят гласове, говорещи за независимост. А в отговор самият сатрап започва да обръща поглед към недоволстващите Прокълнати брегове.

Сред тази обстановка Вестритови подемат своя опит да върнат семейния си кораб. Техните средства не стигат за сдобиването с друг плавателен съд… но са достатъчни за откупуването на един безумен жив кораб, с когото никой не иска да плава. Но дори и ако по някакво чудо слепият Парагон успешно бъде изведен в открито море, дали спасителната експедиция ще се окаже навременна?

Защото капитан Кенит отдавна е свикнал да (за)пленява кораби…

Втората книга от поредицата  е доста по-динамична от първата и също толкова изпълнена с мистерии и загадки. Книгата доста подробно засяга една тема, която не е никак приятна. Робин Хоб разкрива грозната страна на робството и как хора, биват продавани като предмети. На борда на Вивачия подробно се описват условията, в които трябва да живеят тези клетници. Описват се неволите на един роб и как се променя отношението на хората към него. Каква е цената на един човешки живот? Един ден животът ти е изпълнен с нови пътища и надежди, а на следващият си доживотно белязан със знака на своя господар, а единсвените ти мечти са да преживееш деня. 

Мечти и блянове

Отново се сблъскваме с познатият стил на Робин Хоб. През цялата книга имаме сблъсък между мечтите и надеждите на героите и животът, който са принудени да живеят. Алтея бленува за своята Вивачия и единствените ѝ стремежи са да заеме “полагащото” ѝ се капитанско място. Но дали е достатъчно подготвена да оглави семейният кораб? Животът ѝ се развива в коренно различна посока. Тя е пренудена да служи на други кораби и да се докаже като стойностен моряк. И когато си мисли, че е намерила правилният път към Вивачия, Робин Хоб отново я захвърля в безизходица.

Уинтроу, момчето попаднало в робство заради собсвеният си баща. Винаги заставащ в опозиция срещу предлагащите му се възможности. Когато беше откъснат от познатият си живот на жрец Уинтроу имаше възможност да изучи моряшкият занаят. Макар и по жесток начин, младежа трябваше да се научи да живее живота си без да се опитва да го върне в рамката, която сам си е създал. За хората, които са чели истоята за Фиц, ще откриете същият подход на Робин Хоб и тук. Тя се опитва да накара героите си да приемат всичко, което им поднася съдбата и да се приспособят и изживеят това, което имат. 

“Всеки си мисли, че храбростта представлява начина, по който човк се изправя пред смъртта невъзмутимо. Ала почти няма човек, който да не е способен на подобно нещо. Почти всеки е в състояние да стисне зъби и да не изпищи през последните си мигове. Не, истинската смелост се съдържа в способността да посрещнеш невъзмутимо живота.”

Малта

Малта е един много противоречив герой. Впечатленията ми за нея от “Вълшебният кораб” са, че тя е изключително разглезено дете. Мислех си “Няма ли най-накрая да я вземат в тези Дъждовни земи и да се приключва.” Много ме натоварваше като персонаж и ми беше трудно да приема детинските и постъпки, и опитите и за манипулация. Но станах свидетел на нейното израстване. Запознах се с една различна Малта, на която започнах силно да симпатизирам. Малкото момиченце на татко, свикнало да получава всичко в живота, се превърна в една силна жена, която умее да преследва целите си. Малта израстна в един доста силен женски персонаж, който съм убедена, че ще донесе много изненади в следващата книга.

“ Пази се от тези, които заплашват да присвоят крилете ти. Пази се от онези, които ще породят съмнения в собствената ти сила.”

“Ще дойде и твоето време да полетиш. И когато това време настъпи, то трябва да те завари силна и готова, а не окървавена и грохнала.”

Кенит е вторият противоречив герой от поредицата. Наистина ми е трудно да вникна в истинската му същност и да му сложа етикет “добър” или “злодей”. Много от разкритията, които Робин Хоб ни поднася в “Безумният кораб” ни водят именно към миналото на Кенит и нишките, които го оплитат с останалите герои.

Разтърсващи събития

И както историята си се развиваше спокойно и последователно Робин Хоб се опита да убие всички свои герои. Мога да ѝ го призная, умее да притъпява сетивата на читателя, за да му поднесе разтърсващите събития напълно неочаквано. Много ми харесва начина по, който  постепенно Робин Хоб ни разкрива миналото. Нишките на съдбите на героите, които бавно вплита и оплита една с друга. Съдбата на Кенит. Истината за Дъждовните земи.  Участта на Парагорн и лудостта му. Тайното споразумение между Търговците от Бингтаун и Дъждовните земи. Живите кораби и тяхната същност.? Змиите и какво всъщност са те? Коя е Янтар и мисията и сред народа на Джамаилия? Толкова много тайни и толкова много разкрития. Привидно различните сюжетни линия започват да се събират и да ни разкриват голяма “истина” за живите кораби…

Вашият коментар