“Хиляда сияйни слънца” е от книгите, които избягвам. Не защото знам, че няма да ми харесат, а защото знам, че ще ме разтърсят емоционално и ще бъдат завръщане в реалността със звучен шамар.
Книга: „Хиляда сияйни слънца“
- Автор: Халед Хосейни
- Поредица: Самостоятелна книга
- Издателство: Обсидиан
- Преводач: Дора Барова
- Издание: 2007
- Издадена на български: 2008 година
- Брой страници: 368
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
- Налична Аудио версия в Storytell
Какво трябва да знаеш преди да започнеш “Хиляда сияйни слънца”.
„Хиляда сияйни слънца“ проследява живота на две жени, попаднали в безкрайния водовъртеж на насилие, разтърсващо Афганистан през десетилетията. Независимо кой държи оръжието — джихадисти, талибани, руснаци или американци — жертвата винаги е една и съща: обикновеният човек. Детето, което се прибира от училище, и става мишена на случаен снаряд.
Читателят става свидетел на непоносимото бреме да си жена в общество, където фанатизмът е закон, а животът на човека е разменна монета в борбата за власт. През очите на героините виждаме какво означава да бъдеш третиран като вещ — без права, но с безброй задължения. Докъде може да стигне човешката издръжливост, преди болката да те пречупи… или да те принуди да се изправиш?
Това е една изключително трогателна история за силата на приятелството, родено в най-голямото страдание, и за семейството, което не идва по кръвна линия, а по съдба. Разказ за една жена, чието съществуване остава скрито зад бурката, но чиято смърт озарява света като супернова.
„Хиляда сияйни слънца“ е и почит към всяка майка, готова да пожертва себе си, за да опази децата си. Това е дълбоко емоционално произведение, което не бих препоръчала на чувствителни читатели — не защото е жестоко, а защото е болезнено истинско.
Оценка
Книгата ме разтърси. Напомни ми, че тези истории не са просто художествена измислица — някъде по света, дори и извън т.нар. „трети свят“, жени наистина преживяват подобни ужаси. Нима и ние не сме били свидетели на насилие и тук, у дома?
Колко сила е нужна, за да продължиш да живееш така? Това не е страх. Това е волята да оцелееш, дори когато някой ежедневно потъпква самото ти право на живот.
Предупреден си читателю, и все пак аз ще ти кажа да прочетеш и тази история. Защото живеем в свят, в който животът на една жена струва по-малко от сянката ѝ, защото авторът ни показва колко сила се крие в тихото страдание, в приятелството, родено в ада, и в майчината любов, способна на всичко.
Продължаваме с мнението на Теодора Ст.
Ужасяваща и трагична история за домашно насилие, дискриминация по полов признак, патриархат и още какво ли не… Мариам и Лайла са двете главни героини, разделени от поколения, но свързани от мъжа, за когото са омъжени – Рашид. През погледа на Мариам и Лайла Халед Хосейни ни разказва историята на това, което може би преживяват милиони жени.
Сюжет
Действието се развива в Афганистан в продължение на над три десетилетия и ни запознава с Мариам, която живее с нейната доста токсична майка, която е решена да убие всяка искрица надежда, която дъщеря и има за бъдещето си. Като читател презирах това държание на майката и се чудех как може човек да е така жесток към собственото си дете. След като прочетох още няколко глави и с разгръщането на историята, осъзнах, че нана е оправдана във вижданията си.
По волята на съдбата Мариам се омъжва за 40-годишен мъж в ранна възраст и жестокостите започват за нула време. Почти две деситилетия по-късно животът на Мариам се пресича с този на Лайла, друго младо момиче в тийнейджърска възраст с обещаващ потенциал, която обаче се оказва втората съпруга на безсърдечния мъж.
Историята на Хосейни е натрапчива и много реалистична, което е почти жестоко, тъй като героите са заслужавали нещо по-добро, не са могли да го получат и вместо това е трябвало да се жертват. Съдбата на героите наистина ме трогна и намирам за възхитително това, че не се отказаха въпреки всичко.
Моето мнение
Книгата със сигурност не е лесна за четене: домашното насилие, жестоките наказания и начинът, по който жените биват обективирани и третирани като по-нисши, са нещо наистина трудно за усвояване. Тя също така представя Афганистан под управлението на комунистите, след това и талибаните. Въпреки това Хосейни умело представя превъзходството на мъжете като нещо, което е културно вкоренено в това общество, а не като нещо, което е повлияно от режима.
Често бях ядосана и най-вече безнадеждно тъжна, че жените в някои страни могат да живеят цял живот под потисническия и насилствен натиск на правителството и на мъжете в живота си. Дори и в триумфа, който може да се открие в тази книга, все още има една продължителна тъга.
В ретроспективен план Хосейни описва историята на Афганистан от края на 70-те години на миналия век с руската инвазия, нестабилността след разпадането на СССР и възхода и падението на талибаните.
Хосейни завършва романа с положителна надежда за един Афганистан, който се възстановява като общност, гледаща напред. За негова чест, той не се притеснява да спомене възможността талибаните да се върнат с отмъщение. И сега, когато знаем обстоятелствата през последните две години, е дори по-интересно да прочетем края (който е написан през 2007 г.) и да видим колко нереален и дори леко захаросан изглежда, спрямо реалността.
Чудесно четиво, но не за всеки. Изберете я само ако сте готови да отворите очите си за тази мрачна реалност.
Цитати
“Мариам лежеше с ръце между коленете и гледаше снежната виелица. Спомни си как веднъж нана каза, че всяка снежинка е въздишка на наскърбена жена някъде по света. Всички въздишки се понасяли нагоре към небето, събирали се в облаци, после се ронели на малки парченца и падали безшумно върху хората долу.”
„След няколко години това момиче ще е жена, която ще иска малко от живота, няма никога да обременява другите, няма да дава да се разбере, че и тя е тъгувала и страдала, имала е мечти, с които са се подиграли. Жена, която ще е като камък на дъното на река, чиято красота не се изхабява от бурното течение, а само става по-изящна.“
„Един ден някой ще ме прегърне толкова силно, че ще има два варианта: или ще събере всички счупени неща в мен, или ще ме довърши завинаги…“
Мариам и Лайла са от два свята, от различни поколения и култури. Тяхната среща поражда омраза помежду им, но животът ги превръща в приятелки и съюзници, разделени от смъртта.
Тази удивителна история за един негероичен живот с героичен завършек крие неочаквани обрати, трагични и щастливи изненади. От нея отеква музика на тамбури и свистене на ракети, носи се миризма на ориенталски подправки и барутен дим.
„Хиляда сияйни слънца“ е хроника на три десетилетия от потресаващата история на Афганистан и ода за приятелството и саможертвата в името на достойнството и обичта. Книга, която не се забравя и не оставя никого безучастен. Една от малкото днес, които ни разтърсват и вълнуват, карат ни да сме по-добри.
Халед Хосейни е истински феномен в най-новата американска литература.
