Японските фентъзита не се подчиняват на никакви правила. Те имат свои собствени, които остават абсолютното неизвестно за читателят. Пример е светът, в който ме въведе “Луна във водата” и усещането, че вече съм го сънувала.
Книга: „Луна във водата“
- Автор: Саманта Сото Ямбао
- Поредица: Самостоятелна книга
- Издателство: Обсидиан
- Страници: 400
- Дата на издаване: 2025
- Издание: Мека корица
- Преводач: Надежда Розова
- Издадена в електронен формат на български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytel
Сигурна съм, че сте срещали красивата корица напомняща плакат на романтична пиеса и сте се чудели дали историята не е именно такава, или пък нещо с източен фолклор вплетен в сюжета. Не знам дали някой ще познае, аз не успях или поне не очаквах това, което открих. То напомняше за картини от блянове и сънища, изпълнени с типична сюреалистичност и омая, които даже не се и опитвам да тълкувам. Просто се носиш по течението. Така е и в тази история.
“Луна във водата” съчетава умело елементите на фентъзи с философски въпроси, които дерзаят душите на хората. Сюжета в книгата те пренася на мистично място (и време), намиращо се на една врата разстояние от реалният свят. Вратата към това място, успява да отвори само човек, чиято нужда го налага.
Сюжет
Хана Ишигава наследява магична заложна къща в Токио, където хората могат да се оттърват от изборите, за които съжаляват. В първият си работен ден заварва безпорядък, кражба и улики, които изчезналият ѝ баща оставя след себе си. Междувременно пристъпва и първият ѝ “клиент”- Кейшин, млад учен, който тепърва ще се сблъска със знанието за свят, който противоречи на всичко, за което е учил в учебниците. Заедно те ще се отправят на спасителна мисия и приключение отвъд всякакво въображение за да спасят баща ѝ, а и да разкрият някоя друга тайна за себе си.
Романът изследва теми като тежестта на направените избори, съжаления, миналото, идентичност и принадлежност. Бих го определила като атмосферен с емоционална наситеност. Диалогът и връзката между Хана и Кейшин не крие изненади за тяхната развръзка, и не той беше център на моето внимание. Всеки един от тях поотделно обаче разкри нещо за себе си, намери нещо в себе си. Философските размишления са тези, които се набиват в съзнанието на читателя и правят книгата – преживаване. Като се замисли човек дали да се раздели с някой “грешен” избор и изведнъж се оказва, че всеки момент макар и лош, му е скъп.
А съдбата дали според вас е ”изписана” върху нас?
Моето мнение
Книгата е от онези тихи и ненатрапчиви четива, в които може да се загубиш във фантазията на авторът, но да откриеш нещо за теб самия, съпроводен в компанията на хартиени жерави и звезди.
*Екземпляр предоставен от издателството за ревю.
Бихте ли пренаписали съдбата си, ако това означава да изгубите част от миналото си?
На една уличка в Токио се намира заложна къща, която не всеки може да открие. Повечето хора ще видят зад вратата уютен ресторант. Само малцина – по-точно изгубените – ще се озоват на място, където да заложат своите житейски избори и съжаления. В първата си сутрин като новата управителка на заложната къща Хана Ишикава я намира в пълен безпорядък. Най-ценната ѝ придобивка е открадната, а баща ѝ е изчезнал. После в магазинчето влиза очарователен непознат, напълно различен от другите клиенти. Защото той предлага, а не търси помощ.
Двамата се отправят на загадъчно пътешествие в търсене на бащата на Хана и на изчезналия житейски избор. Гмуркат се в локви, в които плува луната, придвижват се върху крилете на хартиени жерави, минават по мост, който свързва нощта и утрото, посещават вълшебен пазар в облаците. Но колкото по-близо до истината приближават, толкова по-скоро Хана трябва да разкрие една своя тайна и да рискува да направи избор, от който никога няма да може да се откаже.
„Луна във водата“ е шеметно приключение в магически свят, който напомня на анимационните филми на студио „Гибли“. Не пропускайте този невероятно изобретателен и увлекателен роман!
