Знаех, че ще ми хареса още щом прочетох първото изречение. И не говоря само за анотацията…
“От Хълмовете на Тъмната луна в небето вдигна се сияещ змей, дракон от мрака, какво търси тук, при нас, лети над равнината и от крилете му висят трупове.”
Книга: „Сянката на боговете“
- Поредица: Книга #1 от Сага за Кръвнозаклетите
- Автор: Джон Гуин
- Издателство: Студио Артлайн
- Издание: Твърди корици с обложка и цветни порезки
- Брой страници: 512
- Издаден: 2024 година
- Преводач Светла Стоилова
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
Какво да очакваш?
- Епично фентъзи
- Мрачен, жесток свят
- Уникална магична система
- Битки, кръвопролития
- Сюжет вдъхновен от скандинавската митология
- Сцени на насилие
- Много действащи лица
Сюжет на “Сянката на боговете”
Джон Гуин ни пренася в един свят, който е пропит от викингска атмосфера. През цялото време в главата ми се въртяха кадри от “13-тия войн”, който ми е един от любимите филми. Светът е много мрачен, жесток и опасен, а Вигрид е място, където само тези, които не се колебаят да пролеят кръв оцеляват.
Вигрид е опасен свят, населен с фантастични същества. Той е зашеметяващ със своите мащаби, а за гения на Джон Гуин дори не ми се говори. Сериозно, имаме град в черепа на падналия бог Снака.
Магията в книгата идва от реликвите и костите на падналите богове. Те имат силата да отблъскват демоничните същества ваесени или да дават сила на притежателите им. Отделно имаме и кръвните наследници на боговете, които са преследвани и държани като роби заради силите, които притежават в зависимост на кой бог за потомци.
Светът ни се разкрива през погледа на няколко героя. Проследяваме историята на 3ма герои, всеки от, които е по пътя на свое лично отмъщение или стремеж към слава. И ще споделя само малко за героите, само това, което ще те убеди да захванеш тази сага.
Герои
Орка. Мисля, че ще бъда една от многото, които определят именно нея като свой любим герой от книгата. Орка е ненадминат войн, силна, устремена и брутална до степен да ти настръхне косата. Ама недей очаква типичната “корава” героиня. О не, по-скоро си представи някой от героите на Абъркромби ама на стероиди. Обаче, не това е специалното в нея. Не знам дали, защото мога да погледна от гледната точка на родител или е заради майсторството на автора да предаде именно тези емоции, но Орка ме впечатли със силната си отдаденост към семейството си. Майчината любов и опустошителният ѝ гняв я направиха за мен един много запомнящ се персонаж. Нямам търпение да разбера как ще продължи нейната история.
Елвар. Отне ми малко време да се сближа с тази героиня. В първата част от книгата тя не изпъкна, но след като разбрах повече за миналото ѝ и какво всъщност я движи напред, тя определено зае място в сърцето ми. В Елвар има много вътрешна борба и сила да се противопостави на съдбата си. С тази героиня и с образа на Варг, автора подчертава отново верността към семейството. Но тук вече има една голяма разлика. При тези герои не говорим за кръвното семейство, а за това, което сам си избираш и създаваш. Братята по оръжие и съдба, връзка много по-силна понякога от споделянето на обща кръв.
Варг. Миличкият ми Варг. Той е от героите, които моментално печелят сърцето на читателя. Израснал като роб с един единствен близък човек, който му е отнет. Варг иска да открие виновника и да отмъсти за смъртта на сестра си, но за целта трябва да намери сейдрвещица, която да му разкрие последните ѝ мигове. Мисията му го обвързва с бойният отряд на Кръвнозаклетите. В този истински жесток свят, в който ни потапя Джон Гуин е истинско съкровище да проследим пътят на Варг. Как един герой, който до скоро е бил сам за себе си, живял живот на самота, постепенно намира приятели и то сред най-свирепите войни във Вигрид. Наричат го свой “брат”.
Повече за света в поредицата, можеш да прочетеш на “Сага за Кръвнозаклетите” от Джон Гуин – Ръководство
Моето мнение за “Сянката на боговете”
“Сянката на боговете” не е за хора със слаби сърца. Не само атмосферата е мрачна, всичко в книгата е пропито с насилие. Вигрид е жестоко място. Ако не си продаден като роб и принуден да работиш до припадък, то е напълно възможно да бъдеш изяден от някой зъл демон.
Действието е много динамично и е разделено на отделни глави за всеки от героите. Понеже всеки от тях преминава през различни премеждия общо взето страниците летят неусетно. И го казвам пак. Книгата е особено кървава, но със сигурност ще се хареса на любителите на епичното фентъзи.
Мистериите около героите и историята на света се разкриват постепенно. Мисля, че Джон Гуин се е справил доста добре в изграждането на света и магичната система. Читателя напълно може да се пренесе в атмосферата и да си представи малките детайли, като поскърцващото въже със завързан труп…
Винаги съм се възхищавала на Брандън Сандерсън за умението да ме отвее в последните 50 страници на книгите си. Е Джон Гуин го умее също. Светът, историята, мистерията, героите и това, което ми сервира накрая са повече от достатъчни да оценя с 5 звезди и да започна тайничко да се моля на боговете за да видя съвсем скоро продължението на български език. Издателство Артлайн какво приношение ще ви омилостиви.
Следва мнението на Петър Пеев
За Джон Гуин знам отдавна от западните буктюбури, затова подскочих от радост щом разбрах, че ще го видим и на български език. Авторът се слави като вещ в гримдарк жанра, а на мен това ми е слабост, която докато чакам Абъркромби да издаде новата си книга, имах силна нужда да задоволя.
Сюжет
Е, Джон Гуин не разочарова. Светът на Вигрид е жесток. Преди 300 години войната на боговете е приключила с крах и те вече са изчезнали, като се споменават единствено в сагите и преданията. До ден днешен обаче техните оръжия или кости дават огромна сила на притежателя си. Атмосферата в книгата е типично скандинавска, което мен страшно много ме радва, защото съм голям почитател на викингите и техния фолклор.Читателят се потапя в атмосферата на студ, мраз, вятър – с две думи тежки времена, които обаче раждат силни хора, готови за истински подвизи.
Повествованието следи трима героя – Варг, избягал от робство и търсещ възмездие за сестра си, Орка – жена, загърбила войната и свила семейно гнездо и Елвар – жена войн, напуснала родния край в търсене на военна чест и слава. Паралелно проследяваме и тримата, като с радост мога да кажа, че Гуин е добър в изграждането на персонажи и определено ме беше грижа и за тримата и за тяхната съдба. А тя, не е никак лесна, но не искам да навлизам в спойлери. В книгата има митология, митични същества,като разбира се, не липсват и битките – те са много и превъзходно развити и описани. Кеф ти брадви, мечове, копия, щитове и т.н. В даден момент съдбите на героите почват да се преплитат, но това ще се разгърне в продължението, което очаквам с нетърпение.
Моето мнение за „Сянката на боговете“
С ръка на сърцето мога да кажа, че ми олекна като прочетох книгата, защото тя не само издържа на очакванията, но дори и ги надмина. Лорд Гримдарк (Абъркромби) е намерил конкуренция в лицето на Джон Гуин, който впрочем му е и сънародник и много се радвам, че имаме удоволствието да го четем и у нас.
Оценка 5/5
Най-великите саги са написани с кръв.
Изминали са три века от битките, довели до изчезването на боговете. Останали са само техните кости, обещаващи огромна мощ на онези, които са достатъчно смели да ги издирят. Докато шепотът за война отеква из цял Вигрид, съдбата върви по стъпките на трима воини: жена ловец на опасна мисия, благородник, преследващ военна слава, и роб, търсещ отмъщение сред наемниците, познати като Кръвнозаклетите.
Тримата ще предопределят съдбата на света, когато той отново падне под сянката на боговете.
„Майсторски написан, невероятно завладяващ епос, вдъхновен от скандинавската митология.“ – Антъни Райън
