Моята мрачна страст от Паркър С. Хънтингтън и Л. Дж. Шен – Ревю

Сещаш ли се какво беше ядрена реакция? Нека ти припомня. Това е когато Шен и Хънтингтън се съберат на едно място и мозъчно-любовната им авантюра роди най-взривоопасното им бебе до този момент.

Книга: Моята мрачна страст

• Автор: Паркър С. Хънтингтън и Л. Дж. Шен
• Поредица: Dark prince road #2
• Издателство: PSH Publishing(USA)
• Издателство: Сиела
• Формат: меки корици; твърди корици специално издание
• Страници: меки – 426 стр; твърди – 356 стр.

Ако Моят мрачен Ромео е книга с нечовешки заряд, то Моята мрачна страст е напълно способна да изпепели косата, веждите, космите в носа, да стопи мозъка, сърцето, мускулите, сухожилията и костите ала Сара Конър style. И накрая не само ще си им благодарна за това, ми ще молиш и за още с широка усмивка.

А ето и нещата, които ме спечелиха в тази книга.

Тъмната Пепеляшка, за която всички тайничко сме си мечтали в тийн годините. Пепеляшката, която спасява принца, натиря глупавите си и завистливи сестри в трета глуха, а злата си мащеха – зад решетките, където ѝ е мястото. 

Но още по-впечатляващо? Успява да се пребори с триглавия змей наречен „свекървище“.  

Фароу е вдъхновяваща комбинация от сила, нежност, воля, емаптичност, интелект, емоционалност, разум, сарказъм, независимост и жажда за семейство и любов. Не спирах да се смея като ненормална с всичките ѝ щуротии, с остроумието ѝ и в следващия момент да се топя от състрадание към незавидната ѝ ситуация. Респектирах се от настойчивостта ѝ и нечовешките усилия, които полагаше, за да спаси наследството на баща си.  

И в следващия момент ми се искаше да ѝ изджасам тиквата някъде, за това, че упорства да си блъска главата в стената, дори когато всичко сочи, че нещата няма да станат и няма смисъл.  

Фароу е образ, който ни показва, че не е задължително да си обсипан с богатства, за да излъчваш осанка, аристократичност, благородство и елитарност. Достатъчно е да се чувстваш перфектно в кожата си.

Обсебеният принц с травми от детството, който не може да понася да бъде докосван от никой… освен от нея. Принцът със сърце от камък, леденостуден интелект и нетърпимост към чувства. Принц, който никога в живота си не е чувал думата „не“, има всичко, което пожелае и нищо не е способно да възбуди интереса му… до една заветна игра на Го. 

Неговият образ беше еднакво дразнещ, съкрушителен, умилителен, неприветлив и способен да покори сърцето, съзнанието и всичко под пъпа за отрицателно време.  

Вътрешностите ми минаха през блендера, когато разбрах какво точно стои зад отвращението му към физически контакт. Определено инцидентът е бил травмиращ. Още повече за малко, аутистично дете. Проблемът само се задълбочава от факта, че е станал свидетел и на психическия крах на майка му след събитието. Над диагнозата му наслагване PTSD, survival guilt и поетата вината за състоянието на единствения му останал жив родител.  

Знаейки всичко това, антагонистичното му поведение като възрастен придобива съвсем различна окраска.  Логиката зад него беше повече от добре представена и оползотворена в книгата.

Едни от най-големите ми слабости в любовния жанр са остроумните диалози, сарказма и ситуационната комедия.

В Моята мрачна страст те са в промишлени количества. Невероятно пиперливия стил на Шен се смесва перфектно със сухия, отличителен хумор на Хънтингтън. Крайният резултат е смях до сълзи. 

Последван само от сълзи, понеже и двете са изчадия адови и нямат капка жал. 

Сюжетът като цяло беше перфектната комбинация между дяволит хумор и добре обоснована драма. Действията на героите имаха своето обяснение и бяха логичен продукт от миналото им и начина им на мислене. Същите тези действие пък ги поставяха в какви ли не ситуация – и комични, и трагични – които се усещаха като естествено продължение на съществуването им. 

Абсолютно същото може да се каже и за диалозите. Изключително живи и пропити с характерите на персонажите. Усещането е, че си там и си непосредствен наблюдател и слушател, не просто читател. 

Бях напълно завладяна от привидно хипнотичното баланс шоу, което спретнаха двете авторки. Тъкмо да си помислиш, че всичко ще е „драги ми Смехурко“ и вземат, че те треснат с един 20 кг емоционален чук. След което те завъртат без предупреждение на 180 градуса и отново изтръгват от теб гръмогласен смях.

Искам да отворя една бърза скоба за TW (предупрежденията) в книгата

Хубавата новина е, че темите не са ползвани само с цел сензационност. Лошата е, че темите не са ползвани само с цел сензационност. С други думи: намажи сърцето с вазелин, пий шепа мента-глог-валериан и си имай едно наум.  

Въпреки тегавото им естество обаче ясно си личи, че и двете авторки не приказват самоцелно за тях. Без съмнение са седнали и са си проучили предварително като хората в какво се изразява PTSD-то, какво е естеството на живота и поведението на хората в аутистичния спектър, какво е специфично за корейската класова култура и по какъв начин тя се проявява дори и до ден днешен. 

Определено прави впечатление, че историята изхожда от знания и разбиране за темите, по които се говори, не просто в името на самоцелната сензация.

Ако трябва да сведа всичко до няколко думи, то те ще са „болезнен копнеж“ и „изпепеляващ еротизъм с щипка опасност и адреналин“. 

Много пъти съм повтаряла, че за да е наистина въздействаща една секс-сцена, от ключово значение е не богатият речников запас със синоними за гениталии или интимните познания по Кама Сутра, а нагнетяването на сексуалното напрежение преди самия акт. 

Предиграта.

Е, тук предигра има колкото щеш. И то толкова интензивна, че до мене нонстоп имаше наказан един парцал, за да има с какво моя да ме забърше в случай, че тотално се разтека.  

Взаимоотношенията между двамата героя, любовната история, напрежението и самата консумация бяха толкова, толкова добре разгърнати и реализирани, че оставаш без дъх. 

Хареса ми това, че Фароу беше тази с опита и водеше Зак в интимните им отношения. Хареса ми и как Зак беше едновременно раним, несигурен и в следващия момент до такава степен завладян от желанието си към нея, че направо озверяваше. Хареса ми и факта, че не се свенеше да се моли. А, бога ми, как се молеше само! Пресвети Хесус!!! Толкова искрено, смирено, болезнено откровено, че краката ти се подкосяват. Направо го виждаш как изгаря в кожата си и има нужда от спасение. Ако Фару не се беше смилила над него, щях да намеря начин да вляза в книгата и да го спася. 

Никога не съм предполагала, че докосване с кутре ще е толкова въздействащо. До този момент. Никога не съм предполагала и, че това да вдишваш и издишваш с някой ще е секси. До този момент. Не ми е минавало през акъла, че ще намеря прякора „октопод“ за романтичен. До този момент. Или, че ще се изчервявам всеки път като видя манго в магазина. До този момент. Не разбирах и обсесията по knife play-а. До. Този. Момент.  

Бая представи ми бяха преобърнати. Определено скоро няма да я преживея тази книга.

Моята мрачна страст е най-добрата романтична книга, прочетена от началото на 2024 до сега. Всеки един елемент от нея за мен е просто перфектно позициониран и осъществен.

Не знам дали е заради слабостта ми към типа хумор в нея или азиатската култура като цяло. Може и да е заради архетипите ползвани в историята – силен и непоколебим женски персонаж, чиито симпатии се печелят трудно, но за цял живот и студеният, дистанциран мъж с купища интелект, който се превръща в пластелин в ръцете на правилната жена. Допускам, че мнението ми е стабилно субективно, но ако трябва да съм честна в този конкретно случай дори не съм се и опитвала да съм обективна. Обичам я, прекарах си страхотно с нея, смях се като идиот и даже се затъкнах малко на финала. 

Беше преживяване на всички нива за всичките ми сетива и това ми е повече от достатъчно. Това търся и съм доволна, че го намерих. 

Ако все пак търсиш обективна перспектива, ето я: 

✅  Персонажите бяха добре обмислени, консистентни и развити както трябва. 

✅  Диалозите бяха живи, органични и остроумни. 

✅  Драмата беше правилно посята още в увода, успешно обгрижвана през цялото време и накрая даде изобилен плод. 

✅  Гласовете на Шен и Хънтингтън се чуваха прекрасно и бяха в безапелационна хармония. 

✅  Редуването на драматичните с комичните моменти беше много находчиво. Олекоти историята и я направи изключително лесна и увлекателна за четене. 

✅  Темите, засегнати в книгата не бяха самоцелни, а добре проучени предварително.  

✅  Любовната история, химията между героите и секс сцените бяха взривоопасни, но не отвличаха вниманието от основната разказвателна линия. 

✅  Второстепенните герои присъстваха в сюжета продуктивно, без да го обсебват по никакъв начин. Не бяха ползвани като изкуствен инструмент за придвижване на събитията, действията им бяха продиктувани от характера им 

Което ме подсеща… 

Оливър специално беше много находчиво интегриран в историята, за да му се даде засилка за неговата книга. Тотален тъпанар, супер много ме кефи. Едвам се побирам в кожата си от нетърпение да се добера до неговото падение! My Dark Prince се очаква да излезе на 07 февруари 2025. Стискай палци да оцелея до тогава 

В случай, че не ти се чете всичко до тук написано винаги можеш да гледаш видео ревюто на книгата в YouTube канала ми. Enjoy!