Преди да преминеш към това ревю бих искала да изясня, че нямам опит с такъв тип произведения и жанра ми е непознат. Оценила съм на база личните ми предпочитания, какво харесвам в една история и начина по, който тя е представена.
Харесвам гръцката митология, или поне като малка бях запленена от нея. Чела съм за Йо, Одисей и Прометей от книгите на баба, преминали в ръцете на майка ми и в последствие при мен и сестра ми. Мислех си, че съм готова да се завърна в Древна Гърция и да преживея драматизма и “помпозната” им проза, но уви годините са си взели своето.
Книга: Итака
- Автор: Клеър Норт
- Поредица: Песните на Пенелопа
- Издателство: Сиела
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 424
- Преводач Десислава Сивилова
- Не е издадена в електронен формат на български (ePub, PDF и др.)
Богини и царици
Историята на Пенелопа е разказана през очите на една от най-противоречивите богини. Хера е известна с проявите си на ревност, които често са доста бурни и жестоки. Тя не се свени да отмъщава на съперничките си, но понякога и на самият Зевс. От гнева ѝ не са пощадени децата, родени от забежките на съпруга си.
Книгата е много феминистки настроена. Ето защо Хера е избрана за разказвач в “Итака”. Тя е изобразена като защитничка на жените в историята. Живота за жените в древна Гърция не е песен и рози. Те са третирани като притежание, чиято единствена цел е да служат и да се подчиняват на своите притежатели. Никакви права!
Итака
Стилът на писане на авторката според мен е много близък до използвания в епосите, което е както плюс така и минус. Беше ми изключително трудно да следя мисълта и още по-трудно да изпитам някаква връзка с героите.
Разказвача много бързо превключва от едно, на второ, трето и ми беше трудно да остана фокусирана върху историята. Така например прескачахме от герой на герой, дори когато те не са от значение за историята (някои изиграха роля в събитията по-късно, но не ми е такава представата за въвеждане на герои). Хера разказва за разговор между двама ухажори, само за да спре и да се съсредоточи върху една от слугините на заден план. Това беше много дразнещо.
Хера милее за своите любими 3 царици: Пенелопа, Елена и Клитемнестра. Всяка от тях съпруга на един от героите от войната с Троя. Още нещо, което малко ме подразни в историята е как е представена Пенелопа. Тя е винаги кротка, тиха, умерена, пресметлива,пази чувствата и мислите си за себе си. И все пак макар тя да е главна героиня, Хера беше запленена от Клитемнестра и непрекъсното ни се повтаряше, че е любимата ѝ царица и колко велика е тя. Искаше ми се да видя повече от Пенелопа, а останах с усещането, че тя е просто там. Не блесна повече от един второстепенен герой, оставена да бъде пионка в ръцете на съвета и ухажорите.
Макар да се споменава многократно причината Одисей да избере именно нея за съпруга, хитрата и умна царица, аз видях много малко от тази Пенелопа. И докато в първата половина на книгата тя все пак беше фактор в историята, нещата се обърнаха с появата на Клитемнестра, Орест и Електра.
Искаше ми се сюжетът да се фокусира върху методите на Пенелопа да се справи с нарастващата заплаха за Итака, а не върху непрестанните пирове. Имах нужда да видя силната и пресметлива царица, която умело управлява царството, макар и задкулисно. Книгата е изключително феминистки настроена и все пак звездата не беше Пенелопа.
Моето мнение за Итака
Трудно е да оцениш книга, когато трябва да се откъснеш от реалните факти (доколкото могат да се нарекат митовете реални). Трябва да си повтарям, че всичко е преразказано през призмата на авторката. Ето защо няма да посоча оценка в брой звезди, а ще споделя какво харесах и какво не:
Какво не ми хареса?
*Стилът на писане
*Не изпитах връзка с героите, не успях да ги опозная
*Липсваше ми драматизъм
Какво ми хареса?
*Хера. Интересен избор за разказвач
*Хумора, с който са преразказани събитията
*Това, че се акцентира върху ролята на жените през тази епоха
Историята на Пенелопа, знаменитата съпруга на Одисей,
както не е разказвана никога досега.
Седемнайсет години са изминали, откакто Одисей, царят на Итака, е отплавал, за да воюва край стените на Троя. С него са заминали и всички мъже, които могат да държат копие, оставяйки на острова само жени, деца и старци.
Пенелопа е почти дете, когато се омъжва за Одисей. Докато той е жив, тя е в безопасност. Но сега, години след като всички други оцелели царе и герои са се завърнали, от Одисей и хората му няма и следа… освен ако не се броят няколко песни на скитащи поети, които разказват за сирени и циклопи.
Слуховете за съдбата на царя се трупат, а ухажорите настоятелно чукат на вратата ѝ.
Никой от тях не е достатъчно силен, за да си присвои царския престол. Всички обаче чакат балансът на силите да бъде нарушен. Всеки непремерен жест или изпусната от царицата дума могат да подпалят кървава гражданска война.
Пенелопа знае, че за да опази крехкия мир, са ѝ необходими коварство и ум, подобни на тези на отсъстващия ѝ съпруг. И помощта на всички онези, за които поетите никога не пишат стихове – прислужнички и робини, жрици и майки…
Далеч от бреговете на Итака капризите на боговете разпалват войните, които мъжете водят. Но на острова изборът на изоставените от воюващите си мъже жени – и техните богини – ще промени хода на събитията.
В свят, управляван от безскрупулни мъже, е време жените на Итака да разкажат своята история.
