“Северният вятър” от Александрия Уоруик – Ревю

Какво да очакваш? 

Книга: Северният вятър

• Поредица: Четирите вятъра
• Автор: Александрия Уоруик
• Издателство: Сиела
• Издание: Мека корица и цветни порезки
• Брой страници: 624
• Издадена: 2024 година
• Преводач: Иван С. Иванов
• Корица: Фиделия Косева
• Не е издадена в електронен формат на български (ePub, PDF и др.)

Рен и нейната близначка Елора загубват родителите си от глад по вина на Северния вятър. Оттогава Рен се нагърбва да ловува и да се грижи за оцеляването им в малкото селце Краелес. Гладът и мизерията са постоянен техен спътник. Хората са на ръба на оцеляването.

В света, в който живеят, четирите вятъра са всемогъщи богове, управляващи сезоните. Борей, Северният вятър, е известен с това, че на всеки няколко десетилетия посещава селото и отвежда със себе си отвъд здрачината една неомъжена жена. Рен осъзнава, че тази година сестра ѝ Елора е най-вероятния избор. Решена да я предпази тя е готова на всичко, дори да замени мястото ѝ и да измами самия Северен вятър.

Герои

Елора е егоистична и е решила да си затвори очите за жертвите на Рен, приемайки всичко, което тя ѝ предлага, без да дава нищо в замяна. Рен, от друга страна, се заблуждава, че всичко, което прави е за доброто на Елора. Доста сложни сестрински отношения, които преминават през всички крайности.

Рен е представена като силна и независима личност, която не се интересува от одобрението на другите. Тя е готова да се противопостави на Северния вятър. Рен в желанието си да защити сестра си е готова на всичко, включително да убие Борей, за да се върне у дома в Краелес. В поддържането на оцеляването им и осигуряването на някакви удобства за живот, главната героиня е намерила своя смисъл в живота. Тръгвайки със Северния вятър се е откъсната от всичко познато и тя упорито търси как да се освободи.

Всъщност всички тези нейни качества я правят напълно типичната главна героиня, но в Рен се крие още нещо, което според мен се е получило доста сполучливо. Тя “бодлив” характер, който доста ме забавляваше през цялата история. Рен страда от алкохолизъм, който е приела като спасение и е оправдала заради всичко през, което е преминала.

Борей е безсмъртният господар на студа. Той е истинско въплъщение на божественото превъзходство, физически и поведенчески. Борей е затворен и недоверчив, виждайки хората като недостойни за внимание му или като заплаха. Но както често се случва в книгите от този романтичен фентъзи жанр, първите впечатления могат да бъдат подвеждащи. С течение на времето разкриваме, че под ледената му повърхност той не е толкова безчувствен, колкото изглежда и зад поведението му се крият дълбоки емоционални травми.

Романтика

Стигаме и до съществената част на това ревю. Романтиката между Борей и Рен е от типа “бавно горене”, преминавайки от омраза към любов. Едно от най-забавните неща в сюжета бяха техните препирни и опитите на Рен да го дразни. Доста голяма част от сюжета героите не признават привличането си. Рен се бори с чувствата си, докато се опитва да остане вярна на първоначалния си план, а Борей се опитва да я държи на разстояние. Въпреки че романтиката между тях пламва доста бавно, сцените, които следват са достатъчно пикантни.

Сюжет

„Северният вятър” ми хареса, защото се развива в един според мен уникален свят. Хареса ми идеята с четиримата братя, богове, повелители на сезоните, земите на мъртвите и тъмнобродниците, но има много още какво да се желае. Мисля си, че можеше да се разкрие много повече за братята, понеже 2ма бяха само споменати, а това беше от мистериите, които исках да разкрия. И все пак това е първа книга и има какво да очакваме.

Действието се развива с едно приятно темпо. До края не изпитах затруднения да я завърша и определено се насладих на историята. До самия край, после обаче нещата не се получиха.

Според мен финалът беше претупан и необмислен. Имах чувството, че липсваха цели сцени. Сякаш съм заспала и съм пропуснала цялата битка.

Чакай какво… как…

Ако всичко се беше задържало както започна, спокойно можех да дам оценка 4 звезди. Сега клоня повече към 3, но все пак препоръчвам книгата на всички, които търсят приятно романтично четиво в стила на “Двор от рози и бодли” и “Кръв и пепел”.

Рен познава страданието. Животът в Сивите земи я е научил, че всеки ден е постоянна борба с вечната зима и ужасите, които нахлуват от Земите на мъртвите. Но дори сред леда човек може да намери мъничко топлина и Рен е готова да се вкопчи във всеки шанс да бъде щастлива. 

До деня, в който небето предсказва трагедия. Северният вятър, бог на мрака и смъртта, е дошъл да си избере нова съпруга… Някоя от жените на Сивите земи ще бъде отведена в мрачната му крепост, за да не види никога повече света на живите. 

Този път избраницата му е Елора – сестрата на Рен. Нежно създание, чиято красота бавно ще изтлее в замъка на Ледения крал. Освен ако някой не заеме мястото ѝ. 

Рен. 

За разлика от всички преди нея, тя няма да приеме съдбата си безропотно и няма да се пречупи. Ще се бори и ще покаже на всички, че не е играчка в ръцете на жесток бог. 

А в леденото сърце може да се крие мъничко топлина. Достатъчна, за да даде начало на пролетта.