Мразя Ана Хуанг! Мразя я!!! Но не по причините, за които предполагаш. Не. Мразя я, защото винаги намира начин да ме задържи сред читателите си тоооочно кога съм на ръба окончателно да я зачеркна от списъка с автори, на които си заслужава да отделям време, нерви и пари.
Книга: Господар на леността
- Автор: Ана Хуанг
- Поредица: Kings of Sin/Господари на греха
- Издателство: Егмонт Уо
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 464
- Не е издадена в електронен формат на български (ePub, PDF и др.)
Този път виновникът за моите душевни терзания е Господар на леността.
След Господар на Гордостта и Господар на Алчността бях готова най-демонстративно да се метна възнак и ненужно драматично да се отрека от нея в Държавен вестник. Все пак редно е да съм в тон с елементарното, безвкусно и комерсиално ниво на стилистиката и сюжет във въпросните две книги. Точно заради тях когато подхванах Господар на леността бях подготвила ремаркето с хранилка и голямата брадва. Очаквах доста бързичко да прибягна до тях.
Представи си неловкия ми шок, когато установих, че книгата всъщност е доста… добра.
Какво ме спечели?
✅ В Господар на леността имаме главни герои с дълбочина: добре представено минало, правдоподобни вътрешни конфликти, травми, сериозни семейни дилеми и тежки въпроси, на които те първа предстои да намерят отговори.
✅ Засегнатите теми лъхаха на зрялост и приканваха към размисли и страсти. Хавиер и Слоун вървяха по трънливия път на душевното изцеление и израстването им беше осезаемо.
✅ Имаме и интересен сюжет, който хем ангажира, хем не натоварва прекомерно. Като започнем от странните условия в завещанието на бащата на Хавиер, минем през това как точно те могат да бъдат изпълнят и стигнем до там дали могат да се заобиколят като цяло и ако да – как. Хареса ми хитрия план, който сътвориха Хавиер и Слоун, за да изиграят ситуацията. Това, че бавно и методично го изпълняваха през цялото време, а не остана в забвение на заден план за сметка на любовната история, също беше плюс.
✅ Колкото до самата любовната история – тя беше стабилно изградена и напълно правдоподобна. Нямахме instalust или instalove. Имахме взаимен респект и уважение. Желание за опознаване и приятелство, което по силата на преживявания прераства в любов. Имаме и доволни количества химия и желание, които са къкрили с години и само са чакали своя момент да избухнат в нещо изпепеляващо. И когато този момент настъпва, ай, папи, положението е муй калиенте.
✅ Диалозите между Хавиер и Слоун бяха доволно остроумни. Искрено се наслаждавах на всяка обменена реплика. Напук на леко over flowery маниера на изразяване на Хавиер. Но нека. Беше приятно разнообразие да ми пририпва сърчицето от време на време по разни, типично в Хуанг стил, крайно нереалистични мъже.
Какво ме отблъсна в Господар на леността?
❌ Бая се посмях с находчивия начин, по който Ана интегрира в историята (почти) всички свои персонажи от поредиците Господари на греха и Порочни Истории. Намирисваше ли малко на търсене на внимание? Да. Беше ли пресолила манджата с целия name dropping през 3 реда? Малко. (Да не кажа голяма приказка, но май само Джош не е споменат в тая книга.) But still. It was kinda fun.
❌ Грухнах и на очевадния начин, по който пусна кукичките за най-новата си книга, The Striker – книга първа от поредица Gods of the Game. Имам ли вяра в това, че ще е добра? Не особено. Ще я прочета ли все пак? Мхм. С Хуанг надеждата умира (няколко стотин пъти) последна… явно.
Какво предстои?
Приятно се изненадах от това, че сбърках по отношение на прогнозите ми за кого ще е King of Envy. Първоначалното предположение беше, че ще е за Роман. Оказва се, че ще е за Вук – обезобразеният, масивен, мистериозен сърбин, който не говори и Аяна – световноизвестната (бъдеща) поп звезда, супермодел и инфлуенсърка, която е сгодена за друг.
Като идея напомня на Порочни лъжи. Но ако ще чета втора тъпотия като нея няма да се разберем. Така, че силно се надявам Хуанг да не препише собственото си домашно 1:1, а King of Envy да е по-скоро подобрена версия и изкупление за причинения brain damage от прочита на пълната боза, която беше историята на Стела и Крисчън. Стискам палци!
Е, спечели си още малко картбланш Хуанг с Господар на леността. Какво ще прави с него вече времето ще покаже.
Книгата категорично е глътка свеж въздух на фона на предните две. Ако беше изкарала малко от хелия в прозата си, беше предложила нещо ново и оригинално и не се беше престарала с пробутването на персонажите от останалите си книги, може би щеше да хване и 5 звезди. Но дори така, 4 е повече от добра оценка. Better luck next time!
Очаквай скоро пълно видео ревю с още интересни и апетитни подробности за книгата 😎🤙
