You are currently viewing Ревю на „Белязаният цар“ от Лий Бардуго

Ревю на „Белязаният цар“ от Лий Бардуго

Книга: „Белязаният цар“

Поредица: Николай и Вселената ГРИША

Автор: Лий Бардуго

Издателство: Егмонт

Страници: 560

Година на издаване: 2019

Белязаният цар

Николай Ланцов винаги е носил в себе си дара на непостижимото. Хората на Равка не знаят какво му струва тяхната кървава гражданска война и той възнамерява това да остане така. И все пак, с всеки следващ ден тъмната магия вътре в него расте и заплашва да разруши всичко, което е постигнал досега.

С помощта на млад монах и легендарен вихротворец Николай се отправя на пътешествие из Равка, за да се пребори с ужасяващото наследство. Той ще рискува всичко, за да спаси страната и себе си, но някои тайни не могат да бъдат погребани, някои рани не могат да бъдат излекувани.

Кръвта не е достатъчна, за да бъдеш цар.

Белязаният цар Николай Ланцов

Три години след победата над Тъмнейший, Николай се опитва да изправи Равка на крака.

Хазната е празна, съюзите са малко, страната все още се възстановява след гражданската война. Заобиколен от проблемите на родината Николай открива, че във него все още живее късче тъмнина, което напира да вземе контрол над душата му. Царя няма представа кое провокира звяра, но черните нишки по тялото му стават все по-тъмни и той все по-често приема образа на звяра.

“Чудовището е в мен и аз съм в чудовището.”

 Принцът с демон в сърцето става все по неконтролируем, а гладът на чудовището за човешка плът все по-силен. Безсилието на Николай се усеща във въздуха и той е готов на отчаяни действия. Заедно с верните си другари се отправя към Долината на черната сянка с надеждата да получат отговори и да изпълнят стар ритуал, който ще помогне на Белязаният цар да прогони тъмнината, завещана му от Беззвездния.

Зоя Назяленска

  В тази книга Зоя е представена като командир на Втора армия и дясна ръка на царя. Ако в първите части на вселената Гриша, тя беше противоречивият герой, тук се разкрива цялата ѝ история, цялата ѝ мъка, и пред нас се изправя една могъща Гриша, която е абсолютно наясно със себе си и намеренията си. Тя е твърдо решена да опази живота за царя с цената на всичко. 

Между Николай и Зоя съществува хармония. Те са във вечна опозиция, но и винаги в синхрон. 

“-Естествено,че ще се върна-каза той.-Нямам вяра на никой друг да каже заупокойното ми слово.

-Вече си го написал?

-Много е добро.Ще се изненадаш колко синоними има на ‘красив’.”

свят Гриша
Източник Pinterest

Нина Зеник

Историята на Нина е една от най-интересните в книгата. Тук е момента да спомена, че ако не сте чели предните пет книги по-добре не посягайте към тази. Има много неща, които са следствие от първите книги и ще ви бъде много по-лесно да разберете мотивите на героите, ако знаете предисторията. Връзката е най-очебийна в историята на Нина и линията, която проследяваме с нея си върви от „Алчни крале„. 

Заварваме Нина сломена след смъртта на Матиас, но решена да се съвземе и да изпълни последното обещание дадено към него. Да спаси народа и страната му. Силата ѝ е променена след дрогата юрда парем и тя е свързана с мъртвите, вече не усеща ударите на сърцето, но чува зова на неживите.

 “-Друсйе-изъска Биргир (вещица)

-Тази дума не ми харесва-каза Нина и тръгна към него-Викай ми Гриша. Викай ми смърт ако щеш. ”

Странни неща се случват във Фйерда. Мъртвите искат правосъдие, настояват за справедливост и Нина ще се опита да им го даде.

В заключение за Белязаният цар

Мнението ми за книгата е много противоречиво. Това разкъсване на две сюжетни линии не беше особено сполучливо. Очаквах, че историите все пак ще се съберат, че ще има някаква връзка между тях. Беше ми много интересно да чета за Нина, за Зоя. Диалозите между Зоя и Николай бяха много разведряващи, но и в един момент ми дойдоха в повече. А да не споменавам, че направо разказа играта на Гриша. В “Сянка и кост” се наблегна толкова много на смисъла от муските и цялата същност на Гриша, а тук тя просто ги срина. Излиза, че нищо от предните книги не е така както изглежда.

Вярно е, че жанра си е фентъзи, но имаше неща, които за мен бяха прекалени. Сякаш Лий Бардуго си е смукала сюжета от пръстите. След торнадото “Шест врани” не съм сигурна дали моите очаквания към Лий Бардуго бяха по-големи или сюжета наистина куцаше. 

Страшна фенка съм ѝ на авторката и силно се надявам нещата да се оправят във следващите книги. За мен това не ѝ е най-доброто представяне.

Издателство: Егмонт

Вашият коментар

Ангелина Петрова

Казвам се Ангелина, но тук и в Инстаграм профила ни ме знаете като Гинчето. Трудно е човек да се представи, затова аз ще бъда кратка, но изчерпателна. Моята любов към книгите не беше от детството, а в много осъзнати години. Откривах все по- интересни автори и все по- заплетени истории и това ме пренесе в света на фентъзито. И в този момент, аз разбрах, че не само искам, а се нуждая да съм заобиколена от книги. Малко по- малко започнах да изкачвам стълбицата, за да сбъдна тази моя мечта. Към днешна дата моята работа е свързана с книги и за първи път разбрах какво означава "Избери си работа, която обичаш и няма да ти се наложи да работиш нито един ден". С времето с Дочка си направихме един книжен свят, където се ровим само ние, където се чувстваме спокойни и уверени. Всяка прочетена книга, дори всяко книжно разочарование ни кара да ровим и да търсим новото любимо. Света на книгите е необятен и ние с удоволствие се потапяме в него.