Книга: „Край морето”
- Автор: Абдулразак Гурна
- Поредица: Самостоятелна книга
- Издателство: Лабиринт
- Издадена на български: 2023 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 288
- Преводач: Владимир Полеганов
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell
Хубава книга, разказваща за това как двама герои са много по-близки, отколкото изглежда.
Сюжет:
В „Край морето“ се разглежда животът на двама души: Салех Омар, възрастен човек, търсещ убежище в Англия, и Латиф Махмуд, по-млад мъж, с когото го свързва сложно минало. Фрагментираните спомени, изгнанието, преместването, идентичността и загубата са в основата на темите на романа.
Действието се развива в края на 20-ти век, а в романа ярко е представено трайното въздействие на колониализма. Той се движи между Занзибар и Англия, като фрагментарното му повествование може би символизира откъсването и дезориентацията на живота, формиран от изгнанието.
Преминавайки през спомените на Салех Омар и обвиненията на Латиф Махмуд, Абдулразак Гурна отново и отново ви напомня, че това, което възприемате като дете, може да не е винаги вярно. Животът на двамата мъже е преплетен с поредица от обиди и предателства, като всеки клон на семейството се стреми към имота и богатството на починалия, докато благосъстоянието на собственото им семейство се повишава и намалява с течение на времето.
Моето мнение:
Това е сложен, нелинеен разказ за двама мъже, които бягат от Занзибар и се срещат във Великобритания. Причините за тяхното падение са тяхната гордост и алчност, скрити зад фасадата на религията и светостта, подкрепени от вярата в собственото им разбиране за право.
Не знаех нищо за историята на Занзибар и беше очарователно да чета богатите описания на живота там, на обществото, семейната динамика, религията, търговията, а след това и на потисническите режими и преследванията.
Участъците, които се развиват във Великобритания, бяха неудобни и неловки, както съм сигурна, че е било замислено. Да видиш европейското обществото от гледната точка на аутсайдер, към когото се отнасят предимно с безразличие, не е забавно преживяване, но пък е илюстриращо.
Настроението на романа е мрачно и меланхолично, което го прави тежко четиво. Историята на Салех ми се стори особено сърцераздирателна и човек не може да не съчувства дълбоко на загубите му. Често съдим за другите въз основа на кратки взаимодействия. Хората обаче често са жертви на обстоятелствата, в които живеят, и вземат решения – някои добри, други лоши – по-скоро по необходимост, отколкото по собствена преценка.
Един от объркващите аспекти на книгата беше нейният разказ.
На моменти беше трудно да се разбере кой говори, тъй като често в дълги участъци липсваше ясно описание на гледната точка от първо лице.
На моменти историята сякаш се отдалечава твърде много в миналото и вие се озовавате на далечен бряг, чудейки се защо Абдулразак ви е оставил там, но по всяко разклонение на реката се озовавате на същия бряг, осъзнавайки, че всяко отклонение на потока е имало ефект, който в крайна сметка е довел до преследването на Салех и нуждата от убежище. И именно край морето в Лондон, където Салех се опитва да изгради нов живот – или поне да остави това, което е останало от живота му, да приключи спокойно – той трябва да се изправи пред болезненото минало и най-накрая да го остави да почине.
Сюжета на книгата е еквивалента на разходка в много горещ влажен ден. На моменти се движеше бавно и едва в последните 20 страници усетих неговата сила на самотата, загубата, моралната двусмисленост и фалша на паметта. В крайна сметка едно достойно четиво, но трудно за достигане докрай.
Стилът на писане е наистина красив, което не е изненадващо за човек, спечелил много награди, включително Нобеловата награда за литература. Би ми било интересно да прочета и други негови книги, но за сега не намирам други такива на български.
ПП. Един от аспектите на всяка книга, който ме привлича към нея, е представянето на книгите. Латиф, представен като любител на литературата, е видян да чете много класически произведения и да спасява изоставени книги. Тази част наистина ми хареса!
Цитати:
„Защо беше дошъл? Представях си го как се съпротивлява на желанието да дойде, как се извърта, за да го избегне, изпълнен ту с любопитство, ту с гняв, че съм пристигнал и нося това име. Как ту иска да дойде, ту не иска. И накрая вероятно животът е наложил хаотичната си логика и е разсеял моментното желание.“
„Функцията на зрялата възраст е да се опиташ да обясниш и изкупиш глупостта и лошотията на младостта, да поправиш стореното и да получиш разбиране.“
За пръв път на български – роман на Абдулразак Гурна, носител на Нобелова награда за литература за 2021 г. Номинация за „Букър“, 2001
Абдулразак Гурна майсторски преплита темите за отчуждението, за предателството и отчаянието в разказ за двама политически емигранти, които в залеза на живота си, далеч от топлите родни морета, намират разбиране и прошка.
Салех Омар пристига на лондонското летище „Гетуик“ от Занзибар, далечен остров в Индийския океан. Багажът му се състои само от малък сак, където той е скътал най-ценното си притежание: махагонова кутийка с тамян. Навремето е притежавал магазин за мебели, имал е дом и семейство. Сега търси убежище от „рая“ и единственото, с което може да се защити, е мълчанието. Не след дълго Салех ще се срещне в малък английски град край морето – този път северно, студено – със сънародника си Латиф Махмуд, университетски преподавател, човек, с когото съдбата го сблъсква не за първи път, и двамата се връщат към спомените и миналото, към безпощадните вихрушки на бурното време, в което им е писано да живеят, не само за да разчистят сметките си с тях и помежду си, но и за да намерят пътя към изкуплението.
„Още от първите редове разбираш, че си в ръцете на истински писател, на човек, който има какво да каже за света.“ – Обзървър
„Докато четеш, внимаваш да не си поемаш дъх от страх да не развалиш магията.“ – Таймс
