Абдулразак Гурна

Абдулразак Гурна е писател от Занзибар, отличен с Нобелова награда за литература през 2021 г. Роден е на 20 декември 1948 г. в Занзибар, днешна Танзания. През 1968 г., едва 18-годишен, напуска родината си, бягайки от репресиите срещу арабското население след революцията в Занзибар. Заселва се във Великобритания, където започва обучението си в Christ Church College в Кентърбъри. По това време академичните степени се издават от Лондонския университет.

През 1982 г. получава докторска степен от Университета в Кент, където по-късно става професор по английска литература и ръководител на следдипломното обучение.

Между 1980 и 1983 г. преподава в Университета Байеро в Кано, Нигерия. Научните и писателските му интереси са фокусирани върху постколониалната литература и културните сблъсъци, особено в контекста на Африка, Карибите и Индия.

През 2006 г. Гурна е приет за член на Кралското дружество по литература – признание за неговия значим принос към литературната сцена.

Кулминацията на неговата кариера настъпва през 2021 г., когато получава Нобелова награда за литература. Отличен е заради „безкомпромисното и състрадателно вникване във влиянието на колониализма и съдбата на бежанеца в разлома между културите и континентите“ – теми, които пронизват цялото му творчество.

Романи

Memory of Departure (1987)

Pilgrims Way (1988)

Dottie (1990)

Paradise (1994)

Admiring Silence (1996)

Край морето, By the Sea (2001)

Desertion (2005)

The Last Gift (2011)

Gravel Heart (2017)

Afterlives (2020)

„Кражба” (2025)

Разкази

„My Mother Lived on a Farm in Africa“ (2006)

„The Arriver’s Tale“, Refugee Tales (2016)

„The Stateless Person’s Tale“, Refugee Tales III (2019)