You are currently viewing Ревю на “Невидимият живот на Ади Лару” от Виктория Е. Шуаб

Ревю на “Невидимият живот на Ади Лару” от Виктория Е. Шуаб

Книга: Невидимият живот на Ади Лару

Автор: Виктория Е. Шуаб

Невидимият живот на Ади Лару

Един живот, който никой няма да запомни. Една история, която вие никога няма да забравите.

Франция, 1714 г. В пристъп на отчаяние свободолюбива млада жена сключва сделка с дявола и заменя душата си за безсмъртие. Но цената е висока – над нея пада проклятието всеки, когото срещне по пътя си, да я забрави.

Младата жена се казва Ади Лару и така започва нейният нов, изключителен живот през векове и континенти, през история и изкуство, във вечен опит да остави някаква следа, че е съществувала. Живот, в който образът ѝ не белязва ничие съзнание, а притежанията ѝ се изгубват и разбиват.

Единственият спътник на Ади в пътешествието е нейният потаен дявол с хипнотизиращи зелени очи и единствената сигурност е, че ще я посети на годишнината от сделката. В самотата си тя няма друг избор, освен да го посрещне, да се помъчи да го разгадае и, кой знае, дори да го надхитри.

Но един ден във вековното ѝ проклятие зейва пролука – в малка антикварна книжарница в сърцето на „Манхатън“ съдбата среща Ади Лару с млад мъж, който не я забравя.

“Животът е минутите, които искаш минус една.”

Една много различна книга от всичко, което съм чела до момента. История разказана в спомени и настоящи моменти Преплетени времеви линии и трима герои. Изживяваме един и същи момент през очите на персонажите и споделяме емоциите им. Смятам сюжета за наистина интригуващ. Историята на един живот, който не може да бъде запомнен. Героиня, която не може да остави физическа следа на света и все пак открива своя начин. Защото “идеите” насадени в човешките умове също са следа.

Ади Лару

Като персонаж и изграден герой много ми допадна образът на Ади и борбата ѝ за свобода. И не говоря само за опитите ѝ да се освободи от проклятието, а и стремежа ѝ да бъде различна личност и да разбие оковите на своето време. Ади иска да живее, да избяга от стереотипите наложени от общността, в която живее. Безнадеждността я тласка към сделка, която ще и даде векове, в замяна на самота. Ади е прокълната да не може да остави следа. Стъпките ѝ в снега изчезват, думите, изписани от ръката ѝ се заличават, тя е лишена дори от името си. Ади Лару е призрак бродещ по света. И въпреки всичко тя не се предава. Не отстъпва пред мрака и не се отказва от живота. 300 години играе играта на “дявола” и се учи как да го победи. Изпитва границите на проклятието си и намира своя начин да остави следа. Защото демонът допуска една грешка.

ЛюкНевидимият живот на Ади Лару

Може би не съм добре, но истории за древни богове и демони, деца на мрака, много ме впечатляват. Обичам мрачните предания и мистериозните персонажи. Люк е образ, който ще запомня. Има някаква притегателна сила в този тъмен злодей. Краде души. Откликва на най- съкровените им желания, той им дава сбъднати мечти и време да ги постигнат. Зъл, арогантен и същевременно в образа му прозира нещо близко до човечност. Дори боговете са самотни. В думите му към Ади има много истини. Образът на Люк не мога да го определя като злодеят в историята. Да, той е безсърдечен и безкомпромисен, но сделката си е сделка и цената трябва да се заплати.

Хенри

Хенри от друга страна жадува да бъде обичан. Пълна противоположност на самоувереният Властелинът на мрака, Люк. Продавачът от малкият антикварен магазин се чувства, като голямо разочарование. Хенри вижда неодобрението в очите на родителите си, брат си и сестра си. Над него тегне тяхното мнение, че си е пропилял живота. Дори преподавателят му в университета го счита за “неподходящ”. Винаги нещо не му достига. Хенри не е “достатъчен” такъв какъвто е. Докато не се сблъсква с момичето, което ще запомни за цял живот. Двамата ще открият начин да си подарят това, за което ще жадуват и да се спасят от самотата.ю

Невидимият живот на Ади Лару

Историята на Люк и Ади е вековна борба, битка между два характера. Като двата полюсите на магнит. Между тях има омраза и любов. Взаимоотношенията им са сложна плетеница. Люк е единсвената постоянна величина в живота на Ади. Той винаги се връща и я помни. Единственото сигурно нещо в призрачното и съществуване. Тя е негова и той е неин. Докато не се появява момчето от книжарницата, което я помни. Докато Ади не намира причина да се противопостави още по яросно на своя покровител. Докато не сключи нова сделка, за да спаси единственият, който ще я запомни.

Нямам опит с начинът на писане на В. Е. Шуаб. Прочетох доста мнения преди да започна “Невидимият живот на Ади Лару”  и попаднах на мнения, че историята е прекалено разхвърляна и това прескачане във времето е объркващо. Моето мнение не е такова. Да наистина имаше доста препратки и големи времеви разлики, но те не излизаха от общата рамка за животът на Ади. Всеки епизод от миналото ѝ разкрива причина в настоящето. Начинът, по който се е противопоставяла на проклятието. Опитите да открие вратичка за бягство. Моментът, в който осъзнава, че има начин да остави своята следа в света. Вероятно не на всеки би допаднала, разбирам това. Аз я прочетох с интерес и ще я препоръчам като четиво на всеки, който се е насочил към книгите на Шуаб.

Издателсвто: ЕМАС

Още от автора:

Четирите цвята на магията

Ако желаете да получите този постер и книгоразделител, можете да се свържете с нас. Ние ще Ви изпратим готов файл, който да си разпечатате.

Постер и книгоразделител на Невидимият живот на Ади Лару

Вашият коментар

Тодора Даскалова

Здравейте, казвам се Тодора, но вече известна като Дочка или Дочето. Имам две прекрасни дракончета вкъщи ( момчета на 5 и 7 години), които се старая да възпитам в любов към книгите. Като малка доста тарикатствах, когато имах задължителна литература от училище и сега се старая да се поправя. Обичам да чета фентъзи, сладките завършеци не са моето “нещо”. В една книга обичам да присъстват битки, интриги и изненади, които те разтърсват из основи. Ако ме хване параноя, че всички герои са предатели значи оценката ми ще бъде 5 звезди. В обобщение обичам да чета и, ако някой ден намеря начин това да ми е единственото занимание и да ми плащат затова :D значи съм попаднала в рая.