Книга: Името на вятъра
- Автор: Патрик Ротфус
- Поредица: Книга #1 от Хрониките на кралеубиеца
- Издателство: Прозорец
- Издание: Мека корица
- Издадена на български: 2022 година
- Брой страници: 800
- Преводач Ангел Ангелов
Ревю на “Името на вятъра” от Теодора Пехливанова
“Името на вятъра” определено се оказа един страхотен дебютен роман с огрооомен потенциал и добро начало на книжната ми година.
Ще направя следното шантаво сравнение: ако аз бях Професор-Х , а книгите моите мутанти, то тази щеше да бъде вербувана на секундата. Дори с риск да изпита търпението ми до крайни предели 
. Толкова фен теории ми минаха през главата докато четях, че мислите не мога да си събера още. Обаче! Ето така може да се докаже един добър автор на фентъзи. Взима една привидно плоска тема: обикновенно момче-необикновен талант,неприятности, магия, още неприятности, жена- големи неприятности, средновековен стил, няколко приказни мита… и БАМ! Шедьовър! 
И ти четеш като луд до малките часове на ноща.
Няма епични битки.
Магията е забулена в такава тайнственост, че започваш да се чудиш има ли я и нея или всичко е плод на фантазии и повечко наука. Главния персонаж, чиято история слушаме от негова гледна точка е толкова самонадеян, че почваш да се съмняваш и в него. Искрен ли е изцяло или по скоро обективен ли е достатъчно. Още хаус.
И все пак… в привидно спокойното действие и на моменти лутане , 800 стр. се изпаряват като вятър и не можеш да ги спреш. Освен ако не знаеш неговото име 
П. Ротфус ни разказва по един много елегантен начин една много любопитна история. Квоте ни разказва своята история. Летописецът записва тази история. А ние ? Наблюдаваме, съчувстваме, смеем се … плесваме се по челото няколко пъти ( много пъти всъщност) 
Подозирам, че Квоте ще се превърне в един от най-любимите ми и същевременно дразнещи персонажи. Неприятностите, в които се забърква край нямат ( бие дори и Фиц, а мислех това за невъзможно), любовните му трепети заслужават цяла балада 
.Толкова въздишки.. пфф
Така. Ако не успяхте да схванете от разбърканите ми мисли за какво иде реч, прочетете книгата! Струва си дори само заради блестящият стил на автора. Може да спрете само с тази книга, а може и да не можете. Аз ще прочета и другите две с риск после да си скубя косите, че няма завършен финал. Защото Ротфус още не я е завършил. Защо бе?!? Защо питам!!!
П.С. Мисля, че книгата е от онези, които ще се харесат и на читатели, които не четат фентъзита.
Благодарим на нашата приятелка Теодора , която сподели със нас своето ревю. Ако Ви е допаднало написаното можете да я последвате в Инстаграм black.swan.blog
Ревю на “Името на вятъра” от Тодора Даскалова
Името на вятъра” е вълшебно разказана история за животът на легендарният Квоте. В рамките на 3 дни той ще разкрие всички свои незаписани до сега приключения. Ще ни бъде разкрита истината за Квоте Безкръвния, която ще бъде грижливо записана от странстващият летописец. “Името на вятъра” побира в себе си едва първият ден, в който Квоте разкрива преживяванията на едно момче, което остава съвсем само и трябва да се научи как да оцелява на първо място, и след това как да постигне мечтите си.
Квоте от малък се отличава с изключителните си умения да се справя с всичко. Той е схватливо дете и е надаред с остър ум. Когато пътят на пътуващата трупа на баша му се пресича със странстващият възпитаник на университета, Бен, Квоте открива силата на магията. От тук нататък пътят му е предопределен.
“Името на вятъра” е първата книга на Патрик Ротфус и човек, който я е прочел няма как да не се запита какво ли още ни е подготвил. Стилът на писане на автора е нещо, което не съм срещала до сега. Той разказва изключително увлекателно, с усет за пресъздаване на всички чувства и преживявания. Когато четеш “Името на вятъра” се пренасяш в свят на магия, фантастични създания и демони, сеещи смърт.
Кое е нещото, което ме впечатли най-много в книгата?
Може би е главният герой. Квоте е единственият разказвач в цялата история, а това, че той разказва за своето минало, успява да го изгради като персонаж. Героят е изключително харизматичен и бързо спечели моята симпатия. Животът на детето Квоте е труден, дори невъзможен на моменти, а жестокостите на, които ще станете свидетели със сигурност ще предизвикат още по-голям интерес към историята на персонажа.
Динамиката в книгата. “Името на вятъра” не е от книгите, които са изпълнени с безкрайни екшън сцени, дори напротив. Но Патрик Ротфус успява да поддържа едно нестихващо напрежение, което на моменти избухва право в лицето на читателя, и то напълно неочаквано.
Романтиката? Хумор?
Авторът вмъква лека нотка романтика, която е напълно подходяща за момче като Квоте, който е на прага на своето съзряване. Първата любов, която те е страх да повярваш, че е истинска. Но и това не е основната движеща сила на сюжета, а по-скоро само едно от колелата, които го носят.
Искам да вмъкна още един романтичен елемент тук. Музиката. Патрик Ротфус много сполучливо успява да предаде емоцията, която човек изпитва чувайки въздействаща мелодия. Никак не е трудно читателят да изпита силата на музиката, с която авторът успява да докосне емоциите и да насочи настроението на своите читатели.
Изненадващо за мен Патрик Ротфус е открил един златен баланс между всичко изброено до сега. Няма нито миг, докато четях “Името на вятъра”, в който да си помисля, че ми е дошло в повече.
Името на вятъра
Това е историята на живота на надарения с много таланти млад мъж на име Квоте, който се превръща в най-могъщия магьосник на света. Воден от негово име, разказът ни отвежда към детството му, прекарано с трупа пътуващи артисти, през годините като сирак, оцеляващ във враждебен и престъпен град, до обучението му в легендарно училище за магьосници и животът му на беглец след убийството на един крал.
„Името на вятъра“ е постижение без конкуренция в съвременната литература, сътворено от писател с безспорен талант на разказвач. Шедьовър, който ще изпрати читателите в тялото и мисълта на магьосника, ще го вкара дълбоко в механиката на магическото.
