You are currently viewing Ревю на “Името на вятъра” от Патрик Ротфус

Ревю на “Името на вятъра” от Патрик Ротфус

Книга: Името на вятъра

Автор: Патрик Ротфус

Поредица: Хрониките на кралеубиеца

Името на вятъра

Това е историята на живота на надарения с много таланти млад мъж на име Квоте, който се превръща в най-могъщия магьосник на света. Воден от негово име, разказът ни отвежда към детството му, прекарано с трупа пътуващи артисти, през годините като сирак, оцеляващ във враждебен и престъпен град, до обучението му в легендарно училище за магьосници и животът му на беглец след убийството на един крал.

„Името на вятъра“ е постижение без конкуренция в съвременната литература, сътворено от писател с безспорен талант на разказвач. Шедьовър, който ще изпрати читателите в тялото и мисълта на магьосника, ще го вкара дълбоко в механиката на магическото.

“Името на вятъра” определено се оказа един страхотен дебютен роман с огрооомен потенциал и добро начало на книжната ми година.

Ще направя следното шантаво сравнение: ако аз бях Професор-Х , а книгите моите мутанти, то тази щеше да бъде вербувана на секундата. Дори с риск да изпита търпението ми до крайни предели 😅. Толкова фен теории ми минаха през главата докато четях, че мислите не мога да си събера още. Обаче! Ето така може да се докаже един добър автор на фентъзи. Взима една привидно плоска тема: обикновенно момче-необикновен талант,неприятности, магия, още неприятности, жена- големи неприятности, средновековен стил, няколко приказни мита… и БАМ! Шедьовър! 🤷🏻‍♀️🤩

И ти четеш като луд до малките часове на ноща.

Няма епични битки.

Магията е забулена в такава тайнственост, че започваш да се чудиш има ли я и нея или всичко е плод на фантазии и повечко наука. Главния персонаж, чиято история слушаме от негова гледна точка е толкова самонадеян, че почваш да се съмняваш и в него. Искрен ли е изцяло или по скоро обективен ли е достатъчно. Още хаус.

 И все пак… в привидно спокойното действие и на моменти лутане , 800 стр. се изпаряват като вятър и не можеш да ги спреш. Освен ако не знаеш неговото име 😏😉

П. Ротфус ни разказва по един много елегантен начин една много любопитна история. Квоте ни разказва своята история. Летописецът записва тази история. А ние ? Наблюдаваме, съчувстваме, смеем се … плесваме се по челото няколко пъти ( много пъти всъщност) 😅 

Подозирам, че Квоте ще се превърне в един от най-любимите ми и същевременно дразнещи  персонажи. Неприятностите, в които се забърква край нямат ( бие дори и Фиц, а мислех това за невъзможно), любовните му трепети заслужават цяла балада 😅.Толкова въздишки.. пфф

Така. Ако не успяхте да схванете от разбърканите ми мисли за какво иде реч, прочетете книгата! Струва си дори само заради блестящият стил на автора. Може да спрете само с тази книга, а може и да не можете. Аз ще прочета и другите две с риск после да си скубя косите, че няма завършен финал. Защото Ротфус още не я е завършил. Защо бе?!? Защо питам!!! 

П.С. Мисля, че книгата е от онези, които ще се харесат и на читатели, които не четат фентъзита. 

Благодарим на нашата приятелка Теодора , която сподели със нас своето ревю. Ако Ви е допаднало написаното можете да я последвате в Инстаграм black.swan.blog

Издателство: Прозорец

Вашият коментар

Теодора Пехливанова

Казвам се Теодора и съм родена в една далечна така да се каже чернобилска година, но не чак толкова далечна галактика. ( добре де София). По образование - икономист, по професия - финансист, по душа мечтател. Винаги съм обичала да чета, но едва преди няколко години разгърнах за първи път книга от фентъзи жанра, с което отворих кутията на Пандора. А от още по-скоро се осмелих да изказвам и мнения по адрес на книгите, които чета. Благодаря на Гинчето и Дочка, с които ме запозна общата ни страст към книгите и решиха да дадат гласност на аматьорските ми ревюта в техния прекрасен блог. Обожавам света на магията и няма да се спра докато не прочета всичко - един вид никога.