Книга: Сборище на сенки
Автор: В.Е Шуаб
Поредица: Цветовете на магията книга 2
Сборище на сенки
Тази магия е изпепелила Черния Лондон и го е превърнала в безжизнена пустош. Какво е способна да причини на останалите? На гладуващия Бял Лондон, на процъфтяващия Червен Лондон или на безсилния Сив Лондон?
Изминали са четири месеца, откакто Кел се е изправил срещу магията, черна и гъста като смола. Младият антари все още не може да се отърси от кошмарите, а в сънищата му често го навестява и безразсъдната крадла Делайла Бард. Лайла пък междувременно е постигнала голямата си цел и плава из непознати морета на борда на прославен пиратски кораб.
Червеният Лондон е обзет от трескава подготовка за Елементалните игри, в които се включват най-добрите магьосници… а този път сред тях ще бъде и Кел. Гости и участници прииждат от всички краища на света, изпълвайки улиците с жизнерадостен хаос, докато един друг Лондон се разбужда от древния си сън. Ала балансът в магията е несигурен и за да разцъфне един град, друг трябва да загине…
„Сборище на сенки“ е втората част от нашумялата трилогия на В. Е. Шуаб за Кел – магьосникът, пътуващ през световете, и за Делайла Бард – крадлата с душа на пират.
„Така трябва да се пише фентъзи.“
Пъблишърс Уикли
Първата част “Четирите цвята на магията” прочетох на един дъх. Останах впечатлена от лекотата, с която я прочетох и ме глождеше любопитство какво ще се случи с героите. Персонажите, с които ни запозна В. Е. Шуаб са пленяващи и съдбите им са интересно преплетени. Но краят на първата книга остави много отворени въпроси, чиито отговори нямах търпение да разбера.
Кел и Лайла
Събитията от “Сборище на сенки” се развиват няколко месеца след раздялата на Кел и Лайла. Всеки е поел по избраният път и се опитва да подреди живота си след събитията в Белият Лондон. Любимият антари е затворник в замъка и е разкъсван от чувство за вина към кралското семейство. Животът му е завинаги обвързан с този на кралският син и те всячески се опитват да го защитят. Дори самият Кел закрилнически кръжи около Рай. Това създава напрежение в отношенията между двамата брата, което ще подтикне Рай към необмислени действия.
Лайла най-накрая сбъдва мечтата си да си намери кораб. Не е капитан, но е част от екипажа. Макар да се каже, че крадлата се е приобщила е доста пресилено, понеже за нея всяка близост е слабост. Всички, които са и били по някакъв начин близки, са мъртви. И все пак, между Лайла и капитанът на “Острието” се появява нещо. Закачки и приятелски разговори, обгърнати в тайните на героите, които не искат да споделят. Отношенията им се закрепят още повече и от сделката, която сключват. Капитан Емъри ще помогне на Лайла да овладее новите си способности в замяна на компанията ѝ. И когато всичко започва да се подрежда, “Острието” поема обратно към Червеният Лондон, към миналото, към Кел, към Рай. Тайните на Алукард и Бард са на път да бъдат разкрити.
Това, което събира всички персонажи нови и стари на едно място е стара традиция. Провеждането на магически игри наречени Есен Таш, където представители от всички царства мерят сили на арената. И тази година играчите ще бъдат не тези, за които се представят. И докато читателят се е фокусирал върху интригата около игрите, нещо друго се мъти.
Загубата на магията – „Сборище на сенки“
Да първата книга впечатлява. Магичен свят, паралелни светове. Историята на Белият Лондон ме разтърси, Черният Лондон ме ужаси. В “Сборище на сенки” това ми липсваше. Фокусат бяха игрите. Почти през цялата книга действието беше фокусирано там. После събитията се изместиха. Това, което трябваше да бъде според мен повече засегнато се случи накрая. Игрите бяха пълнежа, който направи книгата по обемна, но за мен развали цялата концепция на поредицата. И докато хвалех навсякъде колко съм впечатлена от “Четирите цвята на магията”, не бих препоръчала продължението.
Издателство: ЕМАС
Още ревюта от поредицата:
