Автор: Джесика Кох
Издателство: Емас
Страници: 440
Година: 2019
Толкова близо до хоризонта
Джесика е на седемнайсет, наслаждава се на живота и гледа напред в многообещаващо бъдеще. Тогава среща Дани – самонадеян двайсетгодишен красавец, роден в Атланта. С Джесика е свършено – тя лудва по него, но не само заради външния му вид. Около Дани витае мрачна тайна.
Постепенно момичето успява да надникне зад фасадата на младия мъж и да стигне до неговата същност. Отварят се бездни: Дани носи дълбока травма от детството и – далеч от близки и родина – се бори за нормален живот.
Въпреки всички трудности и противно на всякакъв разум, между двамата възниква и луда страст, но и дълбока обич. А при Дани не само миналото е мрачно. Белязано е и неговото бъдеще. Започва луда надпревара с времето…
Една история за приятелство, смелост, доверие и силата да се откажеш. Една истинска история от началото до края.
Книга, която ме разби емоционално
“ Толкова близо до хоризонта” е книга, която ме остави без емоции. Тези страници изсмукаха от мен всичко, толкова завладяваща беше тази книга. Толкова мъка и гняв, толкова несправедливост и страх, оставя те разбит. За мен това беше една от най-силните книги, които съм чела. Знаех,че не съм готова за нея, не трябва да посягам, но го направих и не можах да я пусна.
Джесика Кох публикува личният си дневник. Тя запечатва не само любовта си към Дани, а и ни показва силата на това момче. Момче, което до последно се стреми да запази същността си и да остане човек.
Бързам да напиша това ревю, защото искам всеки, който чете тези редове да усети моята емоция. Аз плаках, радвах се, мразех и се надявах с тази книга. Боже, колко се надявах.
“ Толкова много страдания и болка биха могли да бъдат предотвратени, ако хората в тази жалка страна си отворят очите и проумеят какво се случва около тях. Те обаче мислят само за собствените си проблеми и за нищожния си живот. Живите същества наоколо са им напълно безразлични.”
Всеки един човек живее в свой свят, но представете си как някой отнема правото ви на пълноценен живот, на мечти. Ако някой посегне на най- съкровеното ви кътче, осакати ви не само физически, а психически и емоционално ви срине.
Силата на Дани ме вдъхнови, а Джесика ме накара да повярвам , че доброто и онази искрената, чистата любов съществуват.
Тази книга оставя много въпроси след прочита ѝ.
Защо сме толкова жестоки?
Защо страхът от различните е толкова първичен и грозен?
Защо съществуват хора, като родителите на Дани?
Защо няма смъртна присъда за такива хора? ( макар че такъв край за тях би бил подарък)
Защо живота е толкова несправедлив?
“ Правилно или грешно,
смелост или безумие,
незначително и нищожно
обратното броене започна…
Човек трябва сам да мине
последния път.
Ти оставаш назад.
Ще ме придружиш в сърцето си. “
“Толкова близо до хоризонта” ме провокира да дам обещание пред себе си и пред Вас.
Обещавам преди всичко да бъда добър и достоен човек, такъв какъвто е бил Дани. Да помагам и да не се плаша от различното и непознатото.
Надявам се сред нашата аудитория да има хора, които са готови да посегнат към толкова тежка книга. Книга, която показва всяка една мръсотия от иначе перфектния живот.
Джесика Кох и дневникът ѝ ще останат в моето сърце. Това не е художествено произведение, това е изповед на едно лишено от обич и мечти момче и момиче, което въпреки страха остава с него.
Издателство: Емас
