Книга: „Музика на душата”
- Автор: Тери Пратчет
- Поредица: Светът на Диска: Смърт
- Издателство: Архонт-О
- Оригинално заглавие: Soul Music, 1994
- Издадена на български: 2023 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 480
- Преводач: Владимир Зарков
- Издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия на български в Storytell
Сюжет:
Млад бард заминава за Анк-Морпорк с амбицията да стане най-великият музикант в света и се озовава в компанията на двама други млади музиканти и една мистериозна китара; Сюзан научава „семейния бизнес“ внезапно, когато дядо ѝ заминава на неочаквана ваканция; СМЪРТ си взема почивка, за да се опита да научи как да забравя. Тук се случват много неща; представянето на Сюзан, която ще стане много важна част от света на Диска, е ключов поврат в поредицата.
Всички нишки на сюжета в крайна сметка се забиват на мястото си по тежък начин. Имаме експлозии. Имаме крещящи групички. Имаме движения на бедрата. Имаме мятане на брадви по сцената. Имаме критики срещу вселената, защото е толкова несправедлива. Последните около тридесет страници от книгата са напрегнати и всичко, за което се сещах, бяха паралелите както между книгата и реалния живот, така и между случаите в книгата.
Теми -> тук се разказва историята за живота в момент на слава. История за скръб, изпълнена с хумор. История за приемане. История за алчността на онези, които търсят да се възползват.
Герои
Сюзан или СЮЗАН успя да спечели сърцето ми в тази книга. Връзката между СМЪРТ и Сюзан в тази книга е изключително добре описана.
СМЪРТ преминава от обичайната си роля на причинител на скръб към ролята на жертва на скръбта и, както е типично за СМЪРТ на Прачет, се опитва да реагира по човешки начин, без напълно да разбира защо хората действат по този начин. Отива на война, напива се до безпаметност и просто се губи за малко в опит да забрави, преди да се възстанови. Сюзан, от друга страна, реагира на скръбта по съвсем различен начин, като е прекалено прагматична (което само по себе си е впечатляващо в света на Диска).
Двамата показват интересна разлика между поколенията, като Сюзан е категорична, че СМЪРТ трябва да проявява повече инициатива и да спре добрите хора да умират, докато СМЪРТ е решен да изпълнява дълга си. И в крайна сметка има известна свобода на действие, тъй като може би не можете да промените смъртта, но ако по-рано беше взето друго решение, нещата може би щяха да се развият по различен начин. Не можеш да спасиш всички, но можеш да се запознаеш и да създадеш връзки с нови хора. Тази част определено заслужава пет звезди.
Моето преживяване:
Половината от времето, прекарано в четене на тази книга, беше да гадая какви препратки се правят към рок групи и песни от 50-те години насам. Харесах тази книга, но не толкова колкото ми се иска. И тук вината е в езиковата бариера. За един фен на рок музиката с достатъчни познания по английски език тази книга би била гениална. Но аз я прочетох на български и определено се подразних от спънките в превода. И въпреки това превода е най-доброто, което може да бъде в тази ситуация! Държа да подчертая, че това не е критика към преводача, а чисто и просто отбелязване на различията и непреодолимите трудности в превода. И въпреки, че с моите бегли познания по английски успях да разгадая доста препратки, те ми звучаха сухо и незабавно. Например споменаването на глух леопарт, което по моя преценка трябваше да е препратка към групата деф лепард – и да, от този сорт сухотии се получават когато езиците не са близки и читателите тежко страдат от превода.
Пратчет е твърде умен, но мисля, че всички знаем това. (Само деканът създаде толкова много препратки, че всеки път, когато се появи, аз се замислях усърдно.)
В класическия стил на Пратчет имаме множество сюжетни линии.
Имаме Сюзън, внучката на Смъртта, която си живее живота като прагматична шестнадесетгодишна. Имаме групата „Музика с камъни“ състояща се от трол, джудже и човек. Смърт се отдалечава и така предизвиква хаос (отново). Имаме и магьосници, които… Ридкъли просто не получава достатъчно пари за нищо от това, особено с магьосниците, които преминават през нещо, което изглежда като втори пубертет.
Абсолютно съм сигурна, че не съм схванала и половината от смешките в този роман, затова и ми се стори по-суховат и разтеглен. Не бих го препоръчала на български.
Лесно ли е дядо ти да е самият Смърт? Единствено Сюзън Сто Хелит, която е част от шантавото му семейство, би могла да ни отговори на този въпрос чрез поредната историята от света на Диска. „Музика на душата“ е една от най-въздействащите книги на Тери Пратчет, в които следваме приключенията на дъщерята на Морт и Изабел. Дори може да се каже, че това е история и за (рок) Музика С Камъни.
Светът на Диска е готов да бъде завладян от нов музикален стил, който се заражда и вихри из улиците на Анкх-Морпорк. Каква страховито-величествена-невероятна гледка е изпълнението на тази музика от безбройните чудновати създания на Диска – магьосници, феи, тролове, джуджета и вещици!
Смърт леееко пак изчезва и задълженията му падат върху неговата внучка Сюзън. Е, от време на време ще успеем да видим Смърт, яхнал мотора си и странстващ из земите на Диска, но не толкова като Жътвар, отдал се на събирането на души за Отвъдното. Под звуците на рок музиката Сюзън се опитва да овладее новия занаят, а Тери Пратчет съвсем деликатно и много остроумно ни предлага поглед върху музиката като изкуство.
Ироничната стрела на британския автор пронизва меркантилността и грандоманството на музикалния бизнес с неговия мърч, тениски и фенска лудост. Но от друга страна магията показва музиката и като жива, търсеща и развиваща се константно сила – не само в света на Диска, а и в сърцата на меломаните.
Квартет, пътуване, инструменти, чупене, трошене и много смях със Смърт и сър Тери Пратчет в романа „Музика на душата“.
