Книга: „Крадецът с черния език”
- Автор: Кристофър Бюлман
- Поредица: Крадецът с черния език
- Издателство: ProBook
- Заглавие на английски: The Blacktongue Thief, 2021
- Издадена на български: 2026 година
- Издание: Твърда корица с цветни порезки
- Брой страници: 432
- ISBN: 9786192900199
- Преводач: Боряна Даракчиева
- Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell.
- Goodreads: „Крадецът с черния език” в Goodreads
Сюжет:
„Крадецът с черния език“ разказва за Кинч На Шанак – крадец, обучен от престъпната гилдия „Отнемащите“ и затънал в дългове заради образованието си, докато гилдията тихо поема контрола над човешката търговия в периода след опустошителните войни с гоблините.
Кинч сключва неочаквано съюзничество с Галва, свиреп воин и морален стълб на групата; с Норигал, ученичка-вещица, която внася магическа дълбочина; и с Малк, ветеран от войната и заклет противник на Кинч. Заедно те пътуват из ярко изобразен фентъзи свят в мисия да спасят тайнствена особа и кралството, което зависи от нея.
Моето мнение:
Обожавам историите за неочаквани екипи, които се обединяват въпреки всички пречки, а Бюлман свързва истински своето „намерено семейство“, вместо просто да го налага. Лоялността между тези герои изглежда искрено изкована, а не просто дадена. Лекотата и остроумието, вложени в гласа на Кинч, са майсторски.
Актьорският състав наистина притежава силна динамика, а взаимодействията им спомагат за развитието на историята. Подготовката за пътуването се сглобява бързо (може би маааалко прекалено удобно), но работи достатъчно добре, за да се задвижат нещата.
Кинч ме спечели веднага. Черният му хумор, саркастичните коментари и хаотичното разказване бяха всичко. Гледната му точка наистина предлага интересен поглед към света и аз оцених начина, по който части от неговата история и обясненията за света се разкриваха постепенно и естествено.
Галва, макар и видяна само през погледа на Кинч, все пак успява да се почувства важна за повествованието, въпреки че не бих казала, че е толкова добре развита, колкото би могла да бъде.
Тези двама преживяват забавни моменти, но и стресиращи моменти, в които можеш да видиш как всеки от тях реагира, но ще призная, че беше интересно как се зароди погледът на Кинч към Галва и как се промени по време на пътуването. Може да се забележи също, че нейното мнение за него се промени от първоначалните ѝ впечатления до това, как го възприема по-късно. Особено ми харесаха разликите в подхода им към предизвикателствата и как имаха различни способности.
Второстепенните герои до голяма степен служат като епизодични допълнения към конкретната ситуация по време на пътуването, но все пак допринасят с нещо към историята. Някои ми направиха по-силно впечатление от други – особено слепият котак (Хулигана) и, разбира се, Норигал, чието участие добавя интересни обрати и се свързва с по-късни моменти в повествованието. Въпреки това много от второстепенните герои, като Малк, изглеждат по-скоро свързани с отделни събития, отколкото да служат на по-голяма цел в историята. Те са забавни в момента, но не оставят непременно трайно впечатление.
Като цяло ми хареса изграждането на света. Историята на войните с гоблините и постоянната заплаха от тях придава тежест на събитията, а има ясно усещане, че това е опасен, жив свят. В играта участват и множество фракции, раси и системи, което добавя дълбочина, но и сложност. Понякога ми беше трудно да следя всички тези движещи се елементи и след известно време спрях да се опитвам да проследявам всяка връзка. Светът е богат, но колко ще извлечете от него ще зависи от това колко сте ангажирани в проследяването на тези детайли.
В началото изглежда като супа от собствени имена, в която не можеш да различиш един галт от един испантиец. Към края културите изглеждат толкова истински живи и макар че, както е типично за фентъзито, се аналогизират с реални култури в Европа, те отиват далеч отвъд това и ясно се вижда, че авторът има още много какво да предложи при разработването на всички страни с продължаването на поредицата.
Създаването на измислена култура, която да изглежда достатъчно самобитна и жива, така че да придаде дълбочина на героите, произхождащи от нея, и да ги отличи от героите от други измислени култури, но и да направи така, че различните герои, споделящи тази култура, да имат различни личности, въпреки че имат общ мета-личностен показател, е изключително трудна задача. Например, Малк и Кинч са очевидно толкова различни като хора, но и двамата са галти до мозъка на костите си! И ние го усещаме. Бюлман разбира, че нещата, които правят една култура да изглежда най-жива за читателя, не са само оръжията, които използват, или цветовете, които носят, или дори как изглеждат градовете им, а какви песни пеят, какви суеверия поддържат, за какви глупави неща смятат, че си струва да умрат, и (най-вече) как използват нецензурния език.
Бюлман успява да вкара идеи и чувства в главата ти с изречения, които на пръв поглед не би трябвало да могат да предадат всичко това сами, но по някакъв начин го правят. Начина, по който авторът не преувеличава трагедията, никога не я пренебрегва и някак винаги ѝ отделя вниманието, което заслужава, но и не я превръща в нещо прекалено важно. Това сякаш отразява реалността на света по освежаващ, макар и мрачен начин. Бюлман рядко позволява на дадена сцена да изпълнява само една функция. Забавните сцени са остри, а в насилствените се крият шеги. Именно този баланс в тона е това, което отличава тази книга от типичния „гримдарк“.
Изграждането на света и магическата система искрено ме впечатлиха. Съществата, фолклорът, темпото – всичко беше бързо, умно и изпълнено с екшън от начало до край. Но разказът често пренасочва фокуса от основната цел към странични срещи или отклонения, което придава на историята епизодичен характер. Макар тези моменти да могат да бъдат забавни, понякога те отнемат от спешността на централната цел, което прави цялостното пътуване да изглежда по-малко фокусирано.
Магията изглежда странна, отблъскваща и зловеща. Но в същото време тя е способна да съществува в пространство, в което все още има реални залози. Бюлман въвежда някои умело конструирани, класически заимствани ограничения за това как работи магията тук, нещо като фееричен логически металургичен принцип, с който мнозина от нас са запознати, и подчертава, че военната мощ все още е далеч по-важна. Но в същото време, когато в тази книга вещица започне да действа, усещаш как тръпки ти побиват врата, защото те правят наистина отвратителни езически неща тук. Това е от онези древни неща, за които се плаща с кръв, където наистина можеш да разбереш защо обикновените хора биха се изплашили при вида на магьосник по начини, които не са просто измислени фентъзи сюжетни похвати, опитващи се да имитират исторически модели на католическата църква, без да има дори приблизително аналогични исторически тенденции, които да оправдаят това. Всичко това се развива на ниво, което е фундаментално ирационално, но не и нелогично, и мисля, че това е абсолютно идеалният баланс.
Ще кажа, че макар и кулминацията да не беше особено оригинална или новаторска, ми хареса простотата, с която историята приключи. Краят не се опитва прекалено да завърши всяка нишка. Вместо това дава на героите усещане за приключване, като в същото време оставя нещата отворени, един вид заключение от типа „отправяне към залеза“, което ми се стори подходящо за тона на историята.
Препоръчва се на всеки, който обича острия хумор и суровата атмосфера, съчетани в динамично пътешествие през ярък, изпълнен с въображение свят.
_____________
„Късметът е съвсем истински и всики, който твърди друго, просто иска да го използва само за себе си. Късметът е река. И аз мога да усетя кога съм в нея и кога не съм. Замислете се за миг. Повечето хора опитват нещо трудно или малко вероятно, без да имат никаква представа дали ще се получи. Не и аз.“
„– Хулиганче, време е да се разделим. Няма място за теб на кораба.
Той измяука.
– Знам. Тъжно е, но светът е направен от тъга, ако не си забелязал. От големи сиви тухли тъга, замазани с хоросан от болка и задължения. Поне за хората. Ти нямаше задължения, но ние имаме. Ти нямаш много власт и избор, но пък и никой не очаква нищо от теб, така че не си зле. Пожелавам ти безброй паници с мляко, малко сиренце и риба и по-малко ритници от тия, дето заслужаваш. Знам, че искаш същото и за мен. Значи се разделяме като приятели.“
„Странно как едно нападение от морско чудовище кара всички да загубят интерес към всякакви дуели.“
„В случай че никой не ви е казвал или не сте виждали гоблини, да знаете, че те са грозни. Не като някой братовчед с твърде много лунички, без врат и дебели пръсти, това си е просто грозоватост. Все някоя ще го вземе за мъж, ако може да бутa плуга или да вари бира. Гоблините обаче съвсем не стават за женене. Нещо дълбоко в нас знае, че са ни кръвни врагове, и се отвращава от вида им като от акула или кърлеж. Те не са като горили, които донякъде приличат на човек. Какви са гоблините? Ами те са нещо съвсем друго. Никой не знае откъде са се взели. Няма писмени сведения за тях отпреди Удара и учените смятат, че това е бил същият катаклизъм, който ги е довел от някой по-ужасен свят или изпод земята. Те изглеждат точно като излезли от земята.“
„Не че мисълта да прекарам живота си като сакат просяк ме блазнеше, защото това може да очаква един еднорък крадец, но има ли живот, има и болка. Или надежда. Никак не ме бива с поговорките.“
Мнение за „Крадецът с черния език“ на Петър Пеев
На първо място искам да изкажа възторга си от ПроБук и възможността да видим тази книга на българския пазар. Изданието е хубаво, с твърди корици, а самият превод смея да кажа е чудесен, като почти не видях и грешки по страниците. Въобще – браво, продължавайте в същия дух.
Сюжет
Кинч На Шанак е крадец. За негово нещастие обаче той дължи на своята Гилдия на отнемащите сериозно количество пари за обучението си и рано или късно трябва да започне да се издължава. Прави го тривиално, като причаква пътници в една гора и заедно със своята банда делят плячката. Лесно, просто и доходоносно, докато не се натъкват на грешния пътник – Галва, рицар ветеран от Гоблинските войни, която се е отправила на важна мисия. Срещата им е мимолетна, но случайността ги свързва и съдбите им от тук нататък се преплитат в едно прекрасно приключение.
В самото приключение, разбира се, има и други герои – моряк, начинаеща вещица, асасин, а и разбира се за къде сме без една котка, пък била тя и сляпа. Изключително колоритна и пъстра тайфа, която се изправя през низ от приключение и препятствия. В книгата има от всичко – има битки, има магия, има предателства, има кроежи, а най-вече има и хумор и то добър! Не си мислите, че всичко е мед и масло – има и смърт, да, за къде сме без нея. Ще срещнем гоблини и великани, ще се изправим пред подземни, морски и какви ли не перипетии и всичко това е поднесено по един изключително приятен, лековат начин. Книгата е наистина увлекателна и човек не усеща кога е минал стотина страници и докато мисли по този въпрос е минал още толкова.
Прозата на Бюлман е достъпна, хубава и изпъстрена с цветущи изрази, които преводачът определено е уловил и на родната ни реч те продължават да зареждат със същото добро настроение. Важно е да се отбележи, че книгата категорично може да се чете като самостоятелен роман, въпреки че към края на годината на английски излиза продължение, а пък едно птиченце ми подшушна, че ще видим и предисторията на български. Въобще, само хубави новини за тази чодаду книга!
В заключение бих казал, че ако някой ден някой пише моята история ми се иска да е комбинация от Абъркромби – за да ме направи готин, заядлив и морално сив герой, Ериксен, за да вкара малко магия и философия и накрая и Бюлман, за да го поднесе по един лековат начин и да ни напомня никога да не се вземаме прекалено на сериозно.
Оценка 5/5
Кинч На Шанак дължи цяло състояние на Гилдията на отнемащите за обучението си като крадец. То включва отваряне на ключалки, катерене по стени, скачане от високо, тъкане на лъжи, залагане и откриване на капани. И малко магия.
За да върне дълга си, Кинч е принуден да дебне заедно с банда разбойници край пътя в Гората на сираците, в очакване на поредния пътник, когото да ограбят.
Но един ден те избират грешната жертва.
Галва е рицар, участвала е в Гоблинските войни и е дала обет на Богинята на смъртта. Тя търси своята кралица, изчезнала след като градът ѝ е бил нападнат от великани.
Обирът се проваля, но Кинч успява да се измъкне жив и съдбата му вече е свързана с тази на Галва. Общи врагове и необичайни опасности принуждават рицар и крадец да се впуснат заедно в епично пътешествие, което ще ги срещне с гоблини, жадуващи за човешка плът, кракени, ловуващи в мрачните океански дълбини, и безброй притаени в сенките опасности.
А честта е лукс, който малцина могат да си позволят.
