You are currently viewing Ревю на “Кралска поръчка” от Робин Хоб

Ревю на “Кралска поръчка” от Робин Хоб

Книга: Кралска поръчка

Автор: Робин Хоб

Поредица: Придворният убиец

Издателство: Бард

Страници: 827

„Wolves have no kings.“

Фицрицарин оцеля. В краят на първата книга той успешно завърши най-важната мисия поставена му от крал Умен, но цената, която плати за да остане жив го белязва за цял живот. Започнах книгата с много големи очаквания понеже краят на “Тайните на занаята” буквално ме порази емоционално. Фактът, че Фиц пораства пред очите ми от шест годишен ме кара да се чувствам като майка осиновител и неволите му да ми въздействат силно. 

Фиц в книга две е едно изтерзано дете, което трябва да се бори с ефекта от отровата дадена му от Славен. Физически и психически е осакатен. Придворният убиец е преследван от постоянните си страхове и трябва да се научи да живее със себе си.  Осезанието е част от него и въпреки, че се срамува от способностите си Фиц не може да се затвори за това, което тече във вените му. Трябва да преодолее задръжките си и да приеме на какво е способен. 

Кралска поръчка доразвива

“Ние сме това, което сме.”

В “Кралска поръчка” се доразкрива и разкрива истинското лице на врагът. Получаваме още един обект към, който да насочим нашата омраза, освен принц Славен, разбира се. Пиратите с Алените кораби тероризират крайбрежието на Шестте герцогства. Годините прекарани в мир са превърнали народа в лесна мишена за безпощадните островитяни. В тази книга разкритията за Осезанието, Умението и Претопяването ни помагат да придобием по цялосттна представа за магията в този свят. Силата, която пророческият род притежава далеч не е четене на мисли и телепатия. Владеещите умението са способни да контролират и променят съзнанието на незащитените. Един обучен да го използва е опасно оръжие, а цяла Котерия са равни на армия. Естествено, всяко могъщество си има цена и Робин Хоб ще се постарае много добре да разберем това.

Момчето Фиц вече не е момче, а юноша. Както вече Ви споменах в ревюто на първата книга Робин Хоб много умело предава мислите и тревогите на героя според възрастта му. И тук Фиц е поставен във водовъртеж от емоции напълно типични за един 18-19 годишен младеж. Разкъсван от дългът си към крал Умен и романтичните трепети на сърцето си, героят ни преминава през много мрачни моменти и се налага да се справя със страховете си. Отново попада в светът на интригите и дворцовите игри, където репутацията е също толкова важна за оцеляването, колкото умението да въртиш меч.

Робин Хоб

Това, което ми допада в стилът на Хоб е, че въпреки, че книгата е написана изцяло като личната история на Фиц, все пак имаме много силни второстепенни герои. Бърич и Шутът са богато изградени персонажи и действията им създават усещането, че изменят пътят на сюжета. Кетрикен не ми е любим женски герой, а Моли ми е леко дразнеща. Разочароващо, че няма силен женски образ. Друго, което не ми допадна бих казала, че е любовната история на Фиц и Моли. Прекалено ми беше дълго и тегаво да чета и чакам първата крачка, а после и драмата около връзката им. Обаче финалът компенсира. В нито една алтернатива за край, които проиграх подсъзнателно не съм очаквала да ми се стовари такова нещо. Евала Робин Хоб! За има няма 100 страници историята на Придворният убиец мина на следващото ниво и успя да се застопори сред моите любими поредици. Със всичка сила важи правилото “Old but gold”.

Още от поредицата:

Тронът

Тайните на занаята

Издателсто: Бард

Вашият коментар

Тодора Даскалова

Здравейте, казвам се Тодора, но вече известна като Дочка или Дочето. Имам две прекрасни дракончета вкъщи ( момчета на 5 и 7 години), които се старая да възпитам в любов към книгите. Като малка доста тарикатствах, когато имах задължителна литература от училище и сега се старая да се поправя. Обичам да чета фентъзи, сладките завършеци не са моето “нещо”. В една книга обичам да присъстват битки, интриги и изненади, които те разтърсват из основи. Ако ме хване параноя, че всички герои са предатели значи оценката ми ще бъде 5 звезди. В обобщение обичам да чета и, ако някой ден намеря начин това да ми е единственото занимание и да ми плащат затова :D значи съм попаднала в рая.