Книга: „Ритъмът на войната”
- Автор: Брандън Сандерсън
- Поредица: Летописите на Светлината на Бурята #4
- Издателство: Артлайн
- Оригинално заглавие: Rhythm of War, 2020
- Издадена на български: 2024 година
- Издание: Твърда корица с цветни порезки
- Брой страници: 1312
- Преводач: Цветана Генчева
- Издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell
Сюжет
След епичните сблъсъци и разкрития в „Заклеващия”, читателят вече не се чуди какво му готви авторът със следващата многообещаваща четвърта тухла на Летописите на светлината на бурята – „Ритъмът на войната” (със скромните 1310 стр.)Не се чуди, защото всяка следваща част надгражда история, персонажи и свят, всеки от които е малка вселена изпълнена с тайни. В ретроспективната част, която се съдържа във всяка книга за някои от ключовите герои, тук е отредена за някой от другата страна на барикадата. Друг важен фокус тук е и ролята на Навани. Вдовицата, жената между двама братя, майка на крал/ица и което по-важно измежду всичките ѝ „характеристики” в биографията – находчив учен и изследовател, чийто технологични разкрития ще променят посоката на вятъра и на войната.
Ако сте читател запален по поредицата, но не сте чели други от книгите на Брандън Сандерсън в т.нар. вселена Космер, е редно да споделя, че в тази четвърта книга вече има не малко препратки към персонажи и ситуации от сюжетни нишки касаещи други планети/светове (съответно книги свързани с тази вселена). Може да четете историята от поредицата, но ще има много герои и елементи, които ще ви бъдат някак неясно седящи в сюжета, който и по принцип е не малко усложнен. Сещате се вестители, рицари, тайни, богове, интриги и т.н. „Заклеващият“ е последната станция, където да се наслаждавате на повърхностните събития, случващи се на Рошар без да сте чели останалите книги от Космера. Затова феновете на Летописите, очакващи по-голям екшън са натикани леко в ъгъла, а пък за тези на Космер – тази част от поредицата – КЪРТИ!!!
Край на леките намигания и подсказки за връзка между световете в различните книги на Сандерсън относно по-голямата „игра”. Тук Брандо направо отваря широко вратите и ни казва : влезте и вижте какво ви чака ако ви стиска:), което разбира се е мега яко, главозамайващо и така чакано.
Човек ще си каже обаче – това са 1300 страници …wtf
Мда, авторът иска да си обясни всичко за науката, която е създал и да ни отвее. Едва ли някой скоро ще го стигне в това отношение. Той е на върха на майсторството в изграждането на светове, които нямат аналог в модерното фентъзи. Така че не чакайте по-малко от най-доброто.
Трудно ми беше да повярвам, че Сандерсън би могъл да развие още героите си след всичко, което им се случи през последните три книги. Още повече, че трета остави впечатление, че те са достигнали върха в своите възможности и едва ли не се превръщат в статични персони за цвят към основната (скрита ) история. Но успя. За пореден път любимите персонажи, превърнали се направо в приятели на читателя бяха прекарани брутално през най-големите си кошмари и доказаха, че смъртта не е най-лошото, което може да им се случи…и израснаха още. Излишно е да казвам, че това може би е най-емоционално заредената книга от четирите тома на Летописите до момента. И може би най-мрачната.
Тук определено нежният пол превзема шахматната дъска.
Каладин продължава да става все по-ценен за Сияйните рицари, и да открива, че има още какво да открива. Ще трябва да се изправи и срещу „приятели” от миналото. Развитието и ролята на Шалан и Адолин беше най-интересна за мен. Макар откъснати от екшъна около Уритиру, те са на път да оголят страшно много от себе. Изобщо това, което ще намерят по време на мисията си до Непоколебима преданост (крепостта на духчетата на честта) където са изпратени в търсене на съюзници, ще обърне представите им за света и за тях самите. 🖤
Води се война, но битките, които ще се състоят тук са на по-персонално ниво.
Поне аз така усетих нещата. Вътрешният конфликт и демоните в душата на всеки персонаж никога не са обикновени и просто при Сандерсън, а при Шалан бяха…
Друго, което аз специално доста чаках и получих най-сетне е злодеят, който заслужава тази история. Няма по-добър такъв от хубаво изграденият с логични мотиви, разбран и същевременно неочакван такъв.
Естествено краят предостави обрати, на които да ах-неш за пореден път независимо, че тук нямаше 200 страници колосални битки или поне не такива каквито си мислите. Няма как да го обясня без да изсипя един куп спойлери тъй че спирам с това 😉
Като един абсолютно зарибен фен на Космера и всичко в тази вселена, аз нямах проблеми с ритъма наложен от авторът в „Ритъмът на войната“. Тоест за мен книгата беше дори по-добра от „Заклеващия“
След като създават коалиция на човешката съпротива срещу вражеското нашествие, Далинар Колин и неговите Сияйни рицари са прекарали цяла година в дълга, жестока война. Нито една от двете страни не е взела надмощие, а заплахата от предателството на изобретателния съюзник на Далинар – Таравангян, прозира във всяко стратегическо решение.
Когато новите технологични открития на учените на Навани Колин започват да променят лицето на войната, а врагът подготвя дръзка и опасна операция. Надпреварата, която следва, ще промени самата същност на идеалите на Сияйните и има голяма вероятност да разкрие тайните на древната кула, която някога е била сърцето на техните сили.
