Книга: Заклеващия
Автор: Брандън Сандерсън
Поредица: Летописите на светлината на бурята книга 3
Издателство: Artline Studios
Страници: 1027
Войната е на прага…
Рошар, светът на бури, Сияйни рицари и вълшебни брони, е изправен пред поредното Опустошение. В края на “Сияйни слова” станахме свидетели на завръщането на Пустоносните. Новата буря, която паршендите създадоха, всява ужас и разруха по целият свят. Рошар е разкъсан и Пустоносните завладяват нови територии поробвайки и прогонвайки хората. Никоя от нациите не е подготвена за опустошенията, които тя носи. Изправени пред заплахата от Опустошение и вътрешни бунтове и размирици, народите на Рошар трябва да намерят начин да се обединят и да устоят на заплахата.
“Заклеващия” е книгата на сблъсъците, която разкрива много от мистериите на първите книги. Брандън Сандерсън умело съпоставя противоположностите и ни оставя сами да вземем много трудни решения, относно постъпките на героите. Важността на моралът и клетвите и кое трябва да е водещо при вземане на решения. Много от нещата, които си мислихме, че сме разбрали от първите книги се оказват грешни. Преоткриваме врагът и той вече не е народ или човек. Злото, което живее в нас без значение расата и вярванията. Мракът, който се храни от нашите страхове и чувства,и умее да ги използва в своя полза.
Сблъсъкът между миналото и настоящето
Сблъсъкът между минало и настояще е най-силен при образът на Далинар. Той е напълно разнищен пред нас. Истината за Тоягата, която Сандерсън ни разкрива е разтърсваща. Миналото на Далинар е кърваво.
“Той не беше човек. Той беше ад.”
Многократно това ни е загатвано и в първите книги, но в “Заклеващия” вече научаваме всички подробности. Спомените на Тоягата бавно се възвръщат и ни се дава възможност да се запознаем с образът на съпругата му Иви. Влиянието, което тя оказва върху него и жестоката ѝ смърт, която пречупва Далинар. Сандерсън разбива героят на хиляди парченца, всяко от които е брутално разкритие за пътят, който той е извървял, и действията, които го преследват в сънищата му. Предполагаме, че много хора биха се отдръпнали от Далинар в тази книга и наистина моралният сблъсък тук е много силен. От една страна са бруталните му действия като инструмент за налагане на властта на Гавилар, от друга страна са съмненията и съвестта, която определено е жива в него. Дали да приемем, че той се е подчинявал на заповедите като войник и да го оправдаем, или да го осъдим и да го обявим за една лъжа. За нас персонажа продължава да бъде привлекателен и някак си намираме оправдание за постъпките му.
Звярът или не
“-Аз не съм своят предтеча-повтори Далинар.-Но помежду ни наистина има общи неща. Младост, изпълнена с жестокости. Живот изпълнен със сражения. Аз обаче имам едно предимство,което той е нямал.
-И то е?
Далинар погледна младежа право в очите.
-Живял съм достатъчно дълго, за да стана свидетел на последствията от действията си.”
Далинар извървява дълъг път през тази книга в борбата си да обедини всички народи и да ги подготви за предстоящото.Тоягата трябва да обедини Рошар. Той няма нужда от поданици, а от съюзници. Народите трябва да изоставят враждите и съвместно да се изправят пред общия враг. В “Заклеващият” голяма част от събитията са политически. Сблъскваме се с една тромава дипломатическа главоблъсканица. Миналото на Далинар играе голяма роля в опитите му да спечели доверието на владетелите и да ги привлече за свои съюзници.
Можем ли да защитаваме без да убиваме?
Интересното в “Заклеващия” е, че е защитена отново гледната точка и на “врага”. Много от героите, с които ни запознава автора ни помагат да преосмислим омразата си към паршендите. В интерес на истината ние изпитвахме симпатии към паршите още от “Пътят на кралете” и бяхме убедени, че съдбата им не е справедлива и това усещане се засили още повече сега, когато знаем истината. Естествено Каладин е този, чийто клетви са да защитава тези, които не могат да го направят сами.
Клетвите на детето на честта
Детето на честта отново е изправен пред морален избор. Вече няколко пъти Каладин се сблъсква с истината за участта на паршите и като герой, който е минал през робството, той е способен да разбере борбата им. През неговият поглед ние преоткриваме врагът. Авторът умело ни запознава с животът на паршендите и отново ни кара да се чудим дали преценката ни е правилна. Цели две книги се опитвахме да ги мразим и да ги определим като “врагове”. Червените очи и чистата злоба към човечеството, която те кара да настръхнеш.Но авторът ни заставя да погледнем и през техните очи. Хилядолетия преживени като безмълвни роби изпълняващи волята на господарите си. Неспособни да защитят най-близките си. Отглеждани и продавани като добитък.
Е запитайте се сега кой е в правото си? И кой бихте защитили? Можем ли да защитим невинните без да убием тези, които са също невинни, но са под грешното влияние?
“Каладин Благословения от Бурите изглеждаше така, сякаш няма буря в Рошар,която да ги пречупи. Изражението на лицето му излъчваше сила, която може да надвие всеки страх.”
Кралицата на илюзиите
Сигурно си спомняте какво написахме за Шалан в ревюто на “Пътят на кралете”. Хората, които са чели поредицата сигурно доста са се забавлявали на твърдението, че тя не ни грабна с абсолютно нищо. Образът на Тъкачката на светлина се издигна в очите ни в “Сияйни слова” и продължи прогресивно да расте и в “Заклеващия”. Интересно как от посредствен герой в първата част тя се превърна в движеща сила на сюжета. Изигра важна роля за спасението на алетите при битката с паршендите в Пустите равнини, и тази роля се задържа и в тази книга. Но Шалан е разбита на парчета и се крие зад лицата на Воал и Сиятелната. Тъкачката на светлина има много лица. За всяка своя битка тя успява да си изгради образ, който притежава необходимите качества за да изпълни задачата. Но започва да губи своята истинска същност и Шалан все по-рядко е главната героиня за сметка на Воал и Сиятелната.
Коя е истинската?
Интересното при нея е, че тя не може да реши коя иска да бъде. Шалан е слаба и нерешителна. Тя не може да се опълчи дори на Ясна. Как да се докаже като пълноправен Сияен, а не като дете, което трябва да бъде поучавано? Шалан се бунтува и си мисли, че е достатъчно силна да излезе от сянката на своята менторка. Тя намира своето скривалище зад образът на Воал, но това и носи още по-голяма заблуда. За Шалан, Воал е силната и решителната, и е по-подходяща да изпълни задачите поставени и от Далинар. Тя е образ, който успешно се вписва с животът по улиците на Колинар. Но това да си мислиш, че разбираш живота на улицата и наистина да си израснал там, се оказват две различни неща.
Сблъсъкът с истината е пътят, който тя трябва да извърви. Да се приеме такава каквато е, разбита на парчета от тъмното си минало, и все пак едно цяло със своите “илюзии”.
“-Ти не си чудовище, Шалан- прошепна той.
-Такава съм.
-Не. Защото, виждаш ли всъщност става обратното. Ти не си по-лоша заради връзката си със света, а той е по-добър заради връзката си с теб.”
Силата да спасиш
В третата част от “ Летописите на светлината на бурята”, Ясна Колин се завръща в историята с гръм и трясък. Сестрата на Краля знае,че може да бъде учен, жена, историк и Сияйна. Но хората ще продължават да я класифицират според онова, което я изключва от обществото. Те искат да определят личността ѝ предимно според онова, което не е или в което не вярва. Ясна Колин винаги се е противопоставяла на това и ще продължава да го прави и в “Заклеващия”. Силата, която се пробужда в нея накрая на книгата е опустошителна. Тя е готова да защитава семейство и родина с цената на много жертви. Непоколебима и несломима, Ясна ще стане отправна точка на всичко случващо се в Рошар.
“Ясна не искаше просто да доказва твърденията си. Искаше да ги набие направо във съзнанието ти така, че да ги запомниш завинаги.”
360 градуса
“Заклеващия” отново ни поднася много обрати. Сандерсън отново ни дава морален урок след урок. Нищо не е такова каквото си мислим, че е. Враговете стават съюзници и приятелите стават врагове. Докато “Сияйни слова” беше динамична книга, изпълнена с действие, то “Заклеващия” е книга, която те кара да мислиш и да се съмняваш. Стилът на Брандън Сандерсън за нас е потресаващ. Герои, които три книги, читателят смята за изградени образи с ясна и категорична страна в конфликта се обръщат срещу своите. Историята на Сияйните рицари и съдбата на Рошар не е приключила. След края на тази книга нуждата да разкрием истината и разплетем историята става водеща. И нямаме търпение отново да се потопим в светът на Рошар.
Издателство: Artline Studios
