You are currently viewing Ревю на „Пътят на кралете“ от Брандън Сандерсън

Ревю на „Пътят на кралете“ от Брандън Сандерсън

Книга: Пътят на кралете

Поредица: Летописите на Светлината на Бурята

Автор: Брандън Сандерсън

Издателство: Студио Артлайн

Пътят на кралете

Рошар е свят на скали и бури, които с невероятно мощ помитат каменистата земя, оформяйки среда и цивилизация. Изминали са столетия от падането на десетте свещени ордена, наречени Сияйните рицари, но са останали техните тайнствени Вълшебни мечове и Вълшебни брони, които превръщат обикновените хора в почти непобедими бойци. За тях се водят и се печелят войни, а някои са готови да се разделят с цяло кралство, за да ги притежават.

Такава война бушува из разрушената област на име Пустите равнини. Тук Каладин, който от чирак-лечител се превръща в копиеносец, за да брани малкия си брат, е взет в робство. В една безсмислена война, водена поотделно от десет армии срещу един враг, той се бори да спаси хората си и да проумее защо водачите смятат, че могат да ги пожертват.

Сиятелният господар Далинар Колин е командир на една от армиите. Подобно на своя брат, покойния крал, той е запленен от древното писание „Пътят на кралете“. Разтревожен от завладяващите го видения от древността и от образите на Сияйните рицари, той започва да се съмнява в собствения си здрав разум.

Отвъд океана неопитна млада жена, Шалан, иска да се обучава при изтъкнатия учен и прочута еретичка Ясна Колин, племенница на Далинар. Макар искрено да обича учението, подбудите ѝ далеч не са чистосърдечни. Тя планира дръзка кражба, а проучванията, които прави за Колин, насочват към тайните на Сияйните рицари и към същинската причина за войната из Пустите равнини.

Плод на повече от десет години планиране, писане и сътворяване на един нов свят, романът „Пътят на кралете“ е само първото действие от Летописите на Светлината на Бурята – един бъдещ дързък шедьовър.

Ще започна с това, че за мен “Пътят на кралете” е втора среща с Брандън Сандерсън. Бих казала, че бях доста предубедена, понеже не бях впечатлена от “Мъглороден”. За разлика от мен обаче Гинчето се запозна с автора именно с тази поредица и смятам, че това е по-добрият вариант. Изобщо не е пресилено, ако се съглася че това е шедьовъра в творчеството му. Е все пак самият той го твърди.

Светът в “Пътят на Кралете”

За Брандън Сандерсън мога да кажа, че е абсолютен майстор в описването на световете. В книгата не мога да открия нищо излишно. Всеки ред описания те пренася в Рошар. Успяваме дори да си представим тревичките и цветята, които се отдръпват при лек допир. Чудатите животни обитаващи светът. Бурята, която връхлетява с бурните си ветрове и проливните дъждове. Местата, които героите посещават са като изписана картина в умовете ни. Светещите сфери, които използват вместо пари. Абе аз дори настръхнах, все едно ноктите на пропасното чудовище стържеха по стените вкъщи. Харесват ми и илюстрациите в края на главите, които ти помагат да си доизградиш образите. Абсолютно майсторство.

Рошар

Рошар е свят, където бушуват могъщи бури. Никой не оцелява, ако остане навън по време на буря. В този свят мъжете са създадени,за да бъдат силни и да въртят меча, а за жените остават науката и изкуствата. Няма мъже, които да умеят да четат, освен ардентите, които са си като монасите. Дори Кралят не може да чете.

Алеткар е едно от кралствата в светът Рошар. Отново имаме разделение на класите. Най-високо в йерархията са светлооките Сиятелни господари. Признак за власт са светлите очи и черната коса. Управлението на всички сфери от живота в Алеткар е възложено на светлооките. Низшите са тъмнооките. Те не могат да заемат високи позиции и са абсолютно подчинени на Сиятелните господари. Типично в стила на автора имаме много различни народи, които се е постарал да опише. Имаме парши, които са с сиви и червени петна, паршенди, които имат броня растяща от тялото им, и много други интересни раси. 

Брони и мечове

В този свят великата цел на всички Сиятелни господари е да притежават пълно снаряжение. Съществуват вълшебни брони, които предпазват тялото на война дори и от удари, които биха го убили. Те прилягат толкова добре и нямат абсолютно никакви шевове и процепи. Бронята освен, че предпазва, тя дава и нечовешка сила на притежателя си. Всички негови способности са многократно подсилени, когато я носи. Светлооките, които притежават брони се наричат Броненосци. Но пълният Броненосец трябва да притежава и меч. Това не е свързано с функционирането им. Война може да ги притежава и поотделно, по скоро е въпрос на престиж.

Мечът е много по-голям от стандартният. Има силата да реже всичко неживо и да прекъсва нервите на живите. Човек съсечен с такъв меч изгаря отвътре без да има порезна рана. Но не всички могат да ги притежават. Бронята, както и мечът могат да бъдат спечелени единствено ако се убие друг Броненосец. А ако тъмноок си спечели броня и меч, то той ще стане светлоок, или поне така говорят легендите…

Персонажи и сюжет

Историята започва с убийството на Крал Гавилар. Отговорност за нападението поемат паршите и всички Сиятелни господари сключват договор за отмъщение. Съюзът между тях е само привиден. Всеки от господарите играе своя собствена игра. Отмъщението за смъртта на Кралят ги довежда до дълга и изтощителна война в продължение на шест години, на място наречено пустите равнини. Изключително неприветлива местност, която е ничие владение и представлява съвкупност от скални плата, прорязани от дълбоки пропасти. Придвижване става чрез постоянни и временни мостове и това ограничава военната мощ на алетите. Но това не притеснява Сиятелните господари, защото тяхната цел не е отмъщението, а трупането на богатства.

И докато войната продължава и вниманието на всички е насовено към пустите равнини злото се надига. “Опустошението” се задава и хората не са подготвени за това. Легендите за Сияйните разказват за зло срещу, което те са се борили за да спасят човечеството, но истината е забулена. Никой не знае защо Сияйните са извършили своето “предателство”. Никой не знае какво са “пустоносците”. Никой не знае срещу какво ще се изправят.

Каладин

На първо място искам да Ви запозная с образа на Каладин. На мен лично много ми допада като персонаж. Обаче, ако Гинчето имаше думата би казала, че и е било доста тегаво да чете за паденията му духом. На мен ми харесва пътят, който извървява. Наистина съдбата му не е лека. Отива в армията още като младеж, където загубва брат си.

Историята на Каладин е обгърната в мистерии. В началото на книгата Сандерсън ни запознава с героя и той е талантлив копиеносец, който се радва на верността и уважението на подчинените си. Но след една неуспешна битка всички негови войници са мъртви и той е продаден като роб. Истината за това читателят разбира постепенно с развитието на персонажа. Животът му е съпроводен от загуби. Всички, които се е опитал някога да защити умират. Той се е сблъскал с измамните обещания на светлооките и е заплатил висока цена за наивността да им повярва. Преди да се превърне в героят, който защитава слабите и беззащитните, той минава през доста мрачни моменти. 

Мост Четири

Каладин попада в армията на Сиятелният господар Садеас. Той е един от мостовите в Мост Четири, а тяхното предназначение е да умрат. Никой не го е грижа за тях. Те са заменими. Това е най-долната възможна позиция в армията. Мостовите дори нямат право на щитове и брони. Оставени са беззащитни под стрелите на врагът. Съдбата на хората попаднали в армията, като мостови е жестока. Предназначението на мостовите не е да оцеляват. 

 “… Ние сме не просто първата вълна, която може да се пожертва. Ние сме примамка…”

Именно тук персонажа на Каладин се изгражда до край. Поставен в безизходица, без възможност да избяга той трябва да реши дали да се бори и да защити мостовите или да се предаде и да умре. 

Далинар

Любим образ. Не мога опиша колко го харесвам Далинар. Той е всичко, което трябва да бъде един крал. Далинар е мъж на честта и принципите. Той е силен, смел, справедлив и доблестен. Страховит войн Броненосец. Войниците му са най-добре обучените, а лагерът му е добре поддържан. Ръководи се от Кодексът, както и синовете му, и подчинените му. Но Далинар не е Крал. Той е братът на убитият Крал и чичо на настоящият.

Далинар приема загубата на брат си като личен провал и го подтиква да влага всички свои сили да защити своя племенник Елокар. Това го изважда от всеобщата игра за богатство на другите Сиятелни господари и разклаща позициите му. Далинар иска да довърши делото на брат си. Гавилар се е борил за Алеткар, да бъде силна и обединена страна. Но Далинар е войн. Той не е умел в дворцовите сплетни и кроежи. Нежеланието на светлооките да си сътрудничат с него е породено и от мълвата, че той губи разсъдъка си.

Далинар е запленен от книга, която брат му Гавилар е четял преди смъртта си. Книгата се казва “Пътят на кралете” и съдържа притчи и мъдрости какъв трябва да бъде добрият крал. Макар той да я намира за запленяваща, тя не е четиво, което останалите господари да одобрят. Падението на Далинар се подсилва и от “епизодите”, които той получава по време на буря. Виденията, които го тормозят карат дори синовете му да се запитат за здравият разум на Далинар. Съдбата на семейство Колин е заложена на карта. Дали Далинар да вярва на гласът, който му нашепва “обедини ги” и да довърши делото на Гавилар? А, ако всичко е измама и зла сила си играе с ума му?

     “-Ако ще мра – отвърна Далинар, – ще го направя,след като съм изживял живота си както трябва. Посоката няма значение,важен е начинът.”

Шалан и Ясна

Третата сюжетна линия проследява героините Шалан и Ясна. Важно е да ги споменем, защото много от разкритията, които са важни за сюжета стават именно по време на техните разговори. Шалан не ни е любим персонаж. Объркано момиче, което се опитва да спаси своето семейство от просешката тояга. Тя е твърдо решена да стане повереница на Ясна и да извърши кражба, която би гарантирала оцеляване на братята ѝ. В образа ѝ има някаква мистерия, но разкритията са съвсем малко и мисля, че героинята ще претърпи развитие в следващите книги.

Принцеса Ясна от друга страна е силна и независима жена. В светът, където религията е от огромно значение тя успява да удържи своята позиция и да не се причисли към нито едно светилище. Наричана е еретичка, но всички арденти се опитват да я привлекат към вярата им. Ясна като персонаж ни допада много повече отколкото образа на Шалан.

Пътят на кралете 

Едва ли можем да намерим думи, с които да изразим колко великолепна е тази книга. Свят, герои и битки, описани по майсторски начин. Напрежение от незнанието какво ще се случи с героите. Неочакван обрат и разтърсващи събития. Всичко това е силата на Брандън Сандерсън. “Пътят на кралете” е задължително четиво за любителите на фентъзи жанра.

Още от поредицата:

Заклеващия

Сияйни слова

Издателство: Студио Артлайн

Вашият коментар

Ангелина Петрова

Казвам се Ангелина, но тук и в Инстаграм профила ни ме знаете като Гинчето. Трудно е човек да се представи, затова аз ще бъда кратка, но изчерпателна. Моята любов към книгите не беше от детството, а в много осъзнати години. Откривах все по- интересни автори и все по- заплетени истории и това ме пренесе в света на фентъзито. И в този момент, аз разбрах, че не само искам, а се нуждая да съм заобиколена от книги. Малко по- малко започнах да изкачвам стълбицата, за да сбъдна тази моя мечта. Към днешна дата моята работа е свързана с книги и за първи път разбрах какво означава "Избери си работа, която обичаш и няма да ти се наложи да работиш нито един ден". С времето с Дочка си направихме един книжен свят, където се ровим само ние, където се чувстваме спокойни и уверени. Всяка прочетена книга, дори всяко книжно разочарование ни кара да ровим и да търсим новото любимо. Света на книгите е необятен и ние с удоволствие се потапяме в него.