You are currently viewing Ревю на „Деца на доблест и мъст“ от Томи Адейеми

Ревю на „Деца на доблест и мъст“ от Томи Адейеми

Книга: Деца на доблест и мъст

Поредица: Наследството на Ориша

Автор: Томи Адейеми

Издателство: Егмонт-България

Страници: 405

Деца на доблест и мъст

Магията се завърна в земите на Ориша…
Но борбата за сила не е приключила.
Войната тепърва започва!

След като направиха и невъзможното, Зели и Амари най-накрая успяха да върнат магията обратно по земите на Ориша. Но ритуалът се оказа по-могъщ, отколкото те очакваха, и пробуди силите не само в кръвта на маговете, а също и у някои благородници.

Сега Зели се бори, за да обедини маговете в Ориша, където врагът е също толкова силен. Но когато благородниците и войската се обединят, за да поддържат контрола над Ориша, Зели ще трябва да се пребори, за да осигури трона на Амари и да защити новите магове от разврата на монархията.

На фона на наближаващата гражданска война Зели ще трябва да открие начин да възроди кралството или да наблюдава разпада на Ориша.

Магията се върна, но Ориша не е спасена. Страната е разкъсвана от бунтове. Божниците са си възвърнали силите, но не са единствените. Освен вече познатите ни кланове на маговете се появяват и титаните. Това са благородниците, които получават магия, която не е обвързана със заклинания. Това е сила равносилна на кръвната магия на маговете. Хаосът върлува навсякъде. Чувството за вина на Зели я задушава, като въже около врата ѝ.

     “Исках да върна магията, за да може тате да е в безопасност. А всичко, което магията направи, беше да го изпрати в гроба. За какво са ми тези дарби, ако не мога да защитя хората, които обичам? “

  Битката едва сега започва. Цялото кралство страда от раните, нанесени от крал Саран. Това е десетилетна война и двете страни са озлобени и наранени. Авторката отново ни разкрива двете страни на монетата. Трудно е да се реши кой е по-изстрадал, когато тя ни разкрива мащаба да жертвите дадени през годините. И двете страни са загубили близки хора в една или друга битка. 

Амари

Амари претърпява най-голяма промяна в образа си. Докато в първата книга е плаха и несигурна, в тази е готова на всичко. Амари е решена да заеме мястото си на трона и да сложи началото на една нова ера, ера на мир. Тя иска да бъде кралицата, която може да поправи всичко, което баща ѝ е съсипал. Непреклонна е да върне стабилността и да сложи край на войната. Но тя не е подготвена за трона, Инан е този, който е обучаван да заеме мястото на Саран. Амари не знае пред какво се изправя. Принцесата с изненада открива, че ще се наложи да извоюва мястото си на престола. Тя трябва да се изправи срещу най-близките си. Враг с огромна сила и решителност, готов да пожертва всичко в името на победата. 

Но Амари не се бори само за трона. Преди да направи крачка за възкачването си на престола, се налага да се бори и за мястото си, и уважението на маговете. Свитата на “Воина на смъртта” не са готови да приемат принцесата. Те не искат тя просто да отстъпи, искат да я видят на колене. Те не искат още един тиранин като Саран и са решени да сложат маг на чело на империята. Амари е в много сложна позиция и бързо трябва да намери изход от ситуацията.

 В тази книга Адейеми ни разкрива повече образа на Роен. Наемникът с безскрупулен вид сваля маската си, заради избраната от боговете. Ако в първата книга го мислехме за враг, то тук показва една непозната страна.

  Инан

Съдбата на Инан не беше ясна в края на “Деца от кръв и кости”. Ако сте останали с впечатлението, че е мъртъв то това ще е голяма изненада за вас. Образът му в тази книга отново е противоречив. Принцът на Ориша все още се лута между добро и зло. Желанието му е да изпълни обещанията си към Зели и да бъде по-добър крал от баща си. Той иска да постигне мирът, но действията му се лашкат от едната до другата крайност под влиянието на Кралицата. И все пак той е доста по целеустремен от това, което показа в “Деца от пръст и кръв”. За него едно е ясно …

“…Ще се боря до последния си дъх,за да защитя това кралство, да бъда мъжът, който смятах, че мога да бъда, когато бях с теб.

        И ако пътищата ни се срещнат отново, няма да вдигна сабята си.

  Готов съм да приема края на живота от твоята ръка. ”

Зели

Зели като герой получи нашите симпатии в първата книга. Момичето беше непреклонно и сякаш не можеше да направи грешна стъпка. В тази книга тя е завладяна от омразата си към Инан. Жадува да пролее кръв и не се вслушва в никого. Животът ѝ е диктуван от желанието ѝ за отмъщение към кралското семейство. В “Деца на доблест и мъст” ролите се изменят и здравият разум на “Воина на смъртта” е заменен от неистовото желание за мъст. Тази нейна страна определено ни отблъсна от Зели и симпатиите към нейния образ бързо се стопиха.

 „Деца на доблест и мъст“

Според Гинчето това беше по-добрата част от историята, но за мен и двете са еднакво непредвидими и добри. Съдейки по края на книгата, Томи Адейеми съвсем скоро ще ни зарадва с трета част. В “Деца на доблест и мъст” имаше напрежение, битки, обрати и предателства. Много ни харесва стилът на писане на авторката и как плавно върви историята. Играта с различните персонажи е великолепна. Първата част ни даваше отговори за страха и колко пагубен може да бъде, а тук освен страх има и амбиция , мъст, и всички онези човешки чувства, които могат да те дръпнат към дъното. 

 Книга, която заслужава читателското внимание!

Издателство: Егмонт-България

Вашият коментар

Ангелина Петрова

Казвам се Ангелина, но тук и в Инстаграм профила ни ме знаете като Гинчето. Трудно е човек да се представи, затова аз ще бъда кратка, но изчерпателна. Моята любов към книгите не беше от детството, а в много осъзнати години. Откривах все по- интересни автори и все по- заплетени истории и това ме пренесе в света на фентъзито. И в този момент, аз разбрах, че не само искам, а се нуждая да съм заобиколена от книги. Малко по- малко започнах да изкачвам стълбицата, за да сбъдна тази моя мечта. Към днешна дата моята работа е свързана с книги и за първи път разбрах какво означава "Избери си работа, която обичаш и няма да ти се наложи да работиш нито един ден". С времето с Дочка си направихме един книжен свят, където се ровим само ние, където се чувстваме спокойни и уверени. Всяка прочетена книга, дори всяко книжно разочарование ни кара да ровим и да търсим новото любимо. Света на книгите е необятен и ние с удоволствие се потапяме в него.