Книга: Сияйни слова
Автор: Брандън Сандерсън
Поредица: Летописите на светлината на бурята книга 2
Издателство: Artline
Страници:1022
Сияйни слова
Изминали са шест години откакто Убиецът в бяло, нает от загадъчните паршенди, погубва краля на алетите в нощта, когато се празнува мирът между хора и паршенди. Така започва Договорът на Отмъщението на Върховните принцове в Алеткар и тяхната Война на Възмездието срещу паршендите.
Сега Убиецът в бяло отново премахва владетели из целия свят и с изумителните си сили надвива всеки телохранител и се изплъзва от всеки преследвач. Наредено му е да убие Върховния принц Далинар – мъжа, когото всички смятат за същинската сила зад алетския престол. Привидно ролята на Далинар във войната е достатъчно основание някой да желае смъртта му, ала господарят на Убиеца в бяло има много по-дълбоки причини.
Осъден от враговете си да загине от окаяната смърт на военен роб, Каладин оцелява и е сложен начело на кралските телохранители. Тази служба на нископоставения тъмноок не се приема еднакво от всички. И така, Каладин трябва да опази краля и Далинар от всяка обичайна заплаха, пък и от съвършено необичайния Убиец в бяло.
При това, докато тайно се бори да усъвършенства своите удивителни сили, които са някак свързани с неговото духче на честта, Сил. Необикновената, ала и неспокойна Шалан, с усилия следва сходен път. Прекършена от нещо, което отказва да признае пред себе си, тя носи страшно бреме – някак да възпре завръщането на Пустоносните от преданията, защото след това надвисва Опустошението и краят на цивилизацията.
Нужни са ѝ тайни, скрити в Пустите равнини. Ала дори пътят дотам се оказва по-тежък, отколкото си е представяла. А през това време в сърцето на Пустите равнини паршендите взимат жизненоважно решение. Продължилите с години нападения на алетите непрестанно изтребват народа им.
Затова паршендите се оставят предводителката им Ешонаи да ги убеди да заложат всичко в отчаяна игра със същите онези свръхестествени сили, от които навремето са избягали. Последиците и за паршенди, и за хора – а всъщност и за цял Рошар – са и опасни, и неизмерими.
Епично фентъзи
Втората книга от поредицата на Брандън Сандерсън “Летописите на светлината на бурята” е едно динамично четиво. За разлика от първата част, където автора подробно изгради светът на Рошар, то тук действието беше водещо. Много неща се случиха в тези 1000 страници и определено нямаше време за скука. Героите ни израстнаха и заеха полагаемото си място в историята.
Още в първите страници на книгата,отново виждаме смъртта на крал Гавилар,но този път през очите на принцесата. Ясна Колин е само една от изненадите в Сияйни слова. Това, което се случи беше опустошително за мен. Дъщерята на Гавилар търси истината, а намира само въпроси без отговори.
Каладин
За разлика от първата част, където Каладин беше тревожен и изпълнен със съмнения герой, който се лута между депресията и борбеността, в тази книга той най-накрая намира правилният път. Клетвите, които дава трябва да се изпълнят, Детето на честта трябва да избере дали да приеме Светлината на бурята или да остане в сенките. Решението ще му коства много другари, достойнство, истината,отмъщението и дори честта.
Детето на честта
Подчинените му от Мост Четири са зад гърба му и той разчита изцяло на тях да му помогнат да обучи новите военни сили на семейство Колин. Каладин трябва да превърне окаяните мостови от лагера на Садеас в дисциплинирани войници, достойни за редиците на войската на “Тоягата”. Задача е почти невъзможна.
Мостовият е нагърбен и с тежкото бреме да опази живота на Далинар, неговите близки и Кралят. Това го поставя отново пред морални избори. Макар Далинар да гласува пълно доверие на Благословеният от бурята, Каладин все още не иска да повярва, че доброто живее и сред висшестоящите. В живота му всичко е било отнемано и той не иска да се довери на никой светлоок.
“… Просто ти се иска да да го вярваш, рече си Каладин. Искаш да вярваш, че Далинар е такъв човек, какъвто казват всички. Благородният светлоок от приказките. Само дето всички разправяха същото и за Амарам. …”
Знае и вижда какъв е Далинар, но раните в него са дълбоки и не може да пренебрегне опасенията си.
Каладин дава клетви, които взаимно се изключват и последствията са драматични. “Детето на честта” трябва да избере дали да защитава тези, които мрази.
Шалан
Шалан за нас претърпява най-голяма градация. Момичето, за което четохме в “Пътят на кралете” го няма! На нейно място читателите виждат жена. Жена, която може да постигне желаното. Жена, която може да намери изгубеното. В тази книга нейната роля се промени и определено ни допадна много повече. След драматичната раздяла с Ясна, Шалан се превърна в силна, независима Сиятелна господарка. Тя разкри истинските си възможности и се превърна от “плячка” в “ловец”. Нагърбва се с задачата да довърши започнатото от Ясна и да помогне за победата над пустоносните. За целта тя трябва да се научи да балансира между истината и лъжата. С помощта на своето духче Шарка, Шалан развива своите способности и успява да спечели вниманието на семейство Колин.
Пътят на истината
В “Сияйни слова” Сандерсън ни разкрива истината за миналото на Шалан. Това, което е станало с нейното семейство беше мистерия в “Пътят на кралете”, но във втората книга разбираме какво се е случило с баща ѝ и майка ѝ. Пътят, който младата жена извървява за да се превърне от плахо дете, криещо се в стаята си, до независима Сияйна, нетърсеща ничие покровителство, ни привлече още повече към нейният персонаж.
Далинар
Продължаваме да му симпатизираме. Имаше момент, когато бяхме разколебани относно отношението му към Каладин, но “Тоягата” доказа своите мотиви. В “Сияйни слова” образът на Далинар отстъпи от безмилостният войн на умелият политик. Няма го вече дипломата, който избягва дуелите. В тази книга Далинар държи властта. Кралят е само фигурка на масата, която се съобразява с желанията на Тоягата.
Далинар върви и през тази книга,като човек на доверието. Читателят вярва във Върховният принц и усеща, че той е готов да даде живота си за Алеткар, за Рошар. Истината, обаче е друга – Далинар е малка част от пъзела и единственото, което може да направи е да се бори до сетния си дъх, до последната си среща с убиеца в бяло.
“…В този миг той разбра една истина,която би трябвало винаги да е знаел.
Ако в онази нощ бях там, ако бях буден, а не пиян и заспал… Гавилар пак шеще да умре. Нямаше да съумея да победя това създание. Не мога сега, не бих могъл и тогава. Не бих могъл да го спася. …”
Адолин
Адолин,Сиятелният принц и достоен Броненосец търси възмездие за предателството на Садеас. По пътя към отмъщението той намира сили да се доверие на един на пръв поглед мостови. Във втората част от “Летописите на светлината на бурята” проследяваме как двамата преминават от съмнението до честта, та дори и по-далеч, в отношенията си.
Много ни беше забавно да четем главите за Адолин. Много положителен герой, който полага много усилия да запази семейството си и да защити честта на Далинар.
“Сияйни слова”
“Сияйни слова” е не само достойно продължение, “Сияйни слова” е епично приключение, което ще ви достави, онзи така търсен гъдел. Напрежението в историята и разкритията,които се случват между страниците въздействат на читателите и хората имат нужда да се потопят в Рошар и да търсят отговорите. Сандерсън не ни прави просто консуматори на историята, той вкарва всеки един прочел книгата в този свят. Ние ставаме герои в “Летописите на светлината на бурята”.
Още от поредицата:
Издателство: Artline
