Книга: „Ловци на кости“
Поредица: Малазанска книга на мъртвите книга 6
Автор: Стивън Ериксън
Въстанието на Седемте града е потушено. Ша’ик е мъртва. Останала е една последна въстаническа сила, окопана в град Ю’Гатан и под фанатичното командване на Леоман от клана Флейлс (Вършачите). Възможната предстояща обсада на древната крепост безпокои изтощената от битки Четиринадесета армия на Малаз. Но другаде сили на много по-грандиозен конфликт правят началните си ходове. Сакатият бог е получил място в пантеона, назрява схизма и трябва да се изберат страни. Каквото и да реши всеки от боговете, основните правила са променени невъзвратимо и ужасяващо и първата кръв, която ще се пролее, ще е в света на смъртните. Свят с множество действащи лица с ярки характери, познати и нови, сред които – Хеборик Призрачните ръце, обсебената от бог Апсалар, Кътър, някогашен крадец и настоящ убиец, необикновеният воин Карса Орлонг и двамата странници Икариум и Маппо – всеки преследващ такава съдба, каквато могат да сътворят със собствените си ръце. Ала сега, когато ножовете са извадени от каниите, боговете не са склонни на доброта. Ще има война, война в небесата. А нейният залог? Нищо по-малко от самото съществуване…
Това е новата, зашеметяваща глава във великолепната “Малазанска книга на мъртвите” на Стивън Ериксън.
В началото на тази част си казах, че сигурно ще ми е една от най-най, поради завръщането на много от любимите ми персонажи. После имах усещането, че Ериксън е напът да върже кънките след поредното разместване на фигурите от шахматната дъска. Дори започнах да се колебая за чувствата си спрямо някои събития важни ли са, на са ли важни (естествено че са важни!). До вечерта, в която както си четях “лежерно” авторът не реши да ме разсъни по възможно най-грубият начин- посягайки на любим герой естествено (не за първи път). От там нататък нещата отново тръгнаха като лавина. 😁
След лекото отклонение на Сказание пет, се завръщаме при любимите малазанци.
Едно отделение ще преживее жестоки изпитания под руините на един град. Но сред огън и кости ще се преродят новите стари герои с прозвището – “ловци на кости”.
На остров Малаз пък ще има доста напрегнато събрание. Ласийн ще изправи своята адюнкта пред избор, който навремето беше добре отигран от Дужек, но сега нещата става леко кървави.
Битки, битки, битки до припадък. Във водата, на сушата, в лабиринтите, в съзнанията. Богове си играят с хората, хората въртят номера на богове, нови скандални съюзи, древна магия, тук таме любовни искри/драми, смях, сълзи, кръв, кости, черва, пясък, гущери и плъхове. Изобщо нямаше пестене откъм описания на всякакви карантии, но това не е някаква изненада нали.
Продължават да се правят разни разкрития след които човек си вика “ай стига ве , кво е т’ва сега”.
И като традиция вече при тези книги, последните 200 стр. ми докараха книжен махмурлук след като просто не можах да спра да чета докато не стигна краят.
Издателство: Бард
