Книга: „Дългата разходка”
- Автор: Стивън Кинг
- Поредица: Самостоятелна книга
- Издателство: Бард
- Оригинално заглавие: The Long Walk, 1979
- Издадена на български: 2025 година
- Издание: Твърда корица
- Брой страници: 320
- Преводач: Юлиян Стойнов
- Издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell
Сюжет:
Сценарият звучи прост: сто момчета започват да вървят. Ако забавиш прекалено много, получаваш предупреждение. Три предупреждения и те застрелват. Последният оцелял, който все още върви, печели всичко, което пожелае. Но бързо осъзнаваш, че „печели“ тук е само дума. Всеки един от тях губи части от себе си, колкото по-дълго продължава…
За мен книгата е перфектен антиутопичен хорър. Без да се опитва да дефинира цял свят, както би направил антиутопичен фентъзи роман, Кинг свежда своята антиутопия до едно-единствено ужасяващо събитие. Има намеци за по-големите промени, които са довели до тази нова реалност, сатиризирайки американския патриотизъм и засягайки страховете от военно управление. Антиутопията в „Дългата разходка“ е истинска, без трикове или хитрости, без бляскави уловки; написана е от отчаяние.
Моето мнение:
Леле…
Момент само… да си поема дъх…
изтощена съм!
Изпитах толкова много емоции с тази книга. Толкова много физическа болка, глад, умора, сухота в устата, тревога, безнадеждност и т.н…. Всъщност става въпрос само за група състезатели в битка на живот и смърт, които участват в годишно състезание за ходене, за да спечелят „Голямата награда“, но извежда толкова много различни теми и мисли, че става много повече от това. Написано е в трето лице, така че разбираме всичко, което се случва с всички участници, обяснявайки всичко, което мислят и чувстват, въпреки че се фокусира върху героят Рей Гарати. Кинг винаги е имал талант да пише герои. Не опознаваме всички 100 участници – само няколко – но тези, които опознаваме, веднага започваме да харесваме или мразим чрез думите на Кинг. Знаем, че ще има само един победител. На всяка страница или се страхуваш от следващия изстрел, или се облекчаваш, че някой от гадните герои е получил куршум.
Докато вървят и напредват в разходката, всеки участник осъзнава, че всичко е истинско, че не е проста игра или просто шоу и виждаме как момчетата осъзнават своята реалност и как това се отразява на психиката им – формират малки групи, приятелства и съюзи, знаейки че САМО един ще спечели.
Този роман се занимава с няколко теми: пагубността на отчаянието, оцеляването на човешкото същество, приятелството и риалити шоутата. Това е история, която ви кара да се замислите за живота и смъртта, за това как човешките същества са способни на крайности: от това да дадат всичко, за да оцелеят, а също и да пратят всичко по дяволите и да сложат край на „страданието“. Но за мен основният ужас идва от това как хората са способни да гледат и плащат (залагат) за програма (формат), в които други хора страдат или умират.
Въпреки задъхващото преминаване през тази книга, краят беше това, което ме очарова най-много. Очарователно логичен и студен завършек на една история, която ви увлича да искате да стигнете до края, за да разберете как се развива състезанието, кой печели, какво се случва по време на похода… Препоръчвам я, ако харесвате този тип история, която ви напряга, и то за своите само 300 страници.
Вървиш или умираш
Стартът е даден!
Четирите карабини изтрещяха. Звукът беше оглушителен. Ехото прокънтя чак в отсрещните възвишения.
Ъгловатата, неравно подстригана глава на Кърли в миг се превърна в кърваво желе от мозък и тъкани, наоколо се разхвърчаха парченца от черепа. Това, което остана от него, се претърколи на пътя като пощенски чувал.
Вече сме 99 – помисли си ужасен Гарати. – Деветдесет и девет бутилки бира, наредени на стената, и ако само една от тях падне… о, Боже… о, Боже…
„Дългата разходка“ е сред ранните шедьоври на Кинг. Вече и на голям екран.
Стивън Кинг е уникален и въздействащ писател, чиито многобройни бестселъри са синоним на съвременните романи на ужаса за милиони почитатели. Роден е през 1947 г. в Портланд, Мейн. Завършва „Английски език и литература“ в Университета на Мейн. Първият му роман „Кери“ е публикуван през 1973 г. и оттогава той е написал повече от 70 романа и много разкази. Писателят живее със съпругата си Табита Кинг в Централен Мейн.
