Книга: „Бягащият човек”
- Автор: Стивън Кинг
- Поредица: Самостоятелна книга
- Издателство: Ибис
- Оригинално заглавие: The Running Man, 1982 под псевдонима Ричард Бакман
- Издадена на български: 2025 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 244
- Преводач: Адриан Лазаровски
- Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell
Сюжет:
Бен Ричардс се включва в състезанието „Бягащият човек“, за да спечели пари за семейството си, защото 18-месечното му дете е болно от пневмония. Действието в книгата се развива през 2025 г., но през 80-те години на миналия век това е било далечно бъдеще. Двама състезатели са пуснати на свобода, за да бягат за живота си. След 12-часова преднина, ловците се впускат по петите им. И тъй като в този измислен 2025 г. богатите мразят бедните (това е сарказъм), хората могат да се обаждат, за да съобщят за забелязани играчи и т.н. Всички искат да видят „бегълците“ да бъдат убити на живо по телевизията. Рекордът е 8 дни. Състезанието трае 30. Ако оцелеят 30 дни, получават голямата награда и могат да се приберат у дома.
Това е диво приключение с неочаквани съюзи. Самата книга не е толкова дълбока, светът, който виждаме е съвременните Съединени щати (предимно щата Мейн, тъй като става дума за Кинг, все пак). Замърсяването е толкова сериозно, че хората заболяват от рак на белия дроб с все по-бързи темпове и само богатите могат да си позволят въздушни филтри, които им позволяват да дишат свободно. Насилие и банди властват по улиците, а полицията е дори по-лоша. Жените са принудени да станат проститутки, за да спечелят пари за себе си и семействата си. Всичко това, в комбинация с директното писане на Кинг, наистина прави този свят ужасяващ, но не чак толкова труден за вярване.
Единственото правило, което Ричардс трябва да спазва, е да изпраща два записа на себе си всеки ден до следобяд, като неспазването му означава загуба на парите и шанса да бъде обявен за победител (с награда от един милиард нови долара и правото да остане жив). Той има право да убива (и получава допълнителни пари за това), но ако бъде хванат, го очаква незабавна смърт. Трудно е да се гледа как се бори, виждайки как живеят висшите класи.
Просто един мъж се опитва да остане жив, за да може жена му да се грижи за бебето им. И има доста задоволителен край.
Моето мнение:
„Бягащият човек“ е абсолютно наелектризиращ. Динамичен, невероятно увлекателен и напълно объркващ. Предпоставката му е толкова нереалистична с дистопичната си обстановка, но в крайна сметка се впуска толкова дълбоко в пътя на неверието, че по някакъв начин успява да стане реалистичен по най-екстремния начин.
Написана е без традиционни глави, което помага да се чете бързо. Всяка мини-глава – ако щете – е между две и седем страници. Така че, когато си мислите, че сте приключили с четенето за вечерта и може би поглеждате напред и виждате, че следващата глава е само две страници? Да, ами продължавате. И продължавате. И продължавате.
Всяка мини-глава е загадъчна по своята същност, защото са озаглавени само с номера, които отброяват назад през цялата книга. Отброяват назад към какво? Какво означават? Сглобяваш всичко това към края и изведнъж страниците се размиват, всяка емоция, която една книга може да предизвика у читателя, се превръща в буря от емоции, която повишава кръвното налягане.
Светът, който Кинг/Бакман създава, е отвратителен.
Въздухът е толкова замърсен, че случаите на рак на белия дроб са се увеличили драстично („с 700% от 2015 г. насам“), но само богатите могат да си позволят чисти филтри („филтрите на Дженерал Атомикс работят, но успех в намирането на средства за тях“). На всички останали се казва да мълчат и да дишат отровата. Книги? Недостъпни, освен ако не сте богат (5000 нови долара за библиотечна карта!). Правителството обвинява обикновените хора, че са бедни, болни или отчаяни – звучи ли ви познато?
„Играта“ е просто разсейване, като риалити шоу на стероиди. А новините? Те не са просто фалшиви – те са оръжие, което се използва, за да отчужди хората. Те представят Ричардс като злодей, измамник или убиец, за да не се пита никой: „Защо съществува това шоу?“ или „Защо дишаме въздух, пълен с рак?“ Вместо това, всички се карат за трохи, докато елитите се смеят. Фразата „това не е точно спортменско поведение“ е мрачно забавна, защото тук нищо не е справедливо. Всичко е нагласено, за да се поддържа разделението между хората и да умират тихо.
Най-много ме впечатлиха взаимодействията/разговорите на Ричардс с хората от неговата социална класа. Той е остроумен и интелигентен, както и хората, с които понякога си сътрудничи, и изглежда, че се старае да даде най-доброто от себе си в абсолютно гадните условия, в които трябва да работи. Особено ми харесват моментите, в които преминава през тестовете и интервютата за Игрите. Той знае, че се намира в лоша ситуация, която се влошава от отчаянието му за дъщеря му.
Представянето на Ричърдс в играта – с цялата си абсолютна лудост – по някакъв начин беше почти поетично, особено да се види вътрешният монолог на Ричардс и промяната в хората.
„Бягащият човек“ е бърз, яростен и неподсладен. Краят е суров, а гневът към алчните системи е твърде актуален днес. Ако харесвате истории, в които аутсайдерът не само реве, но и хапе, тази е за вас. Просто не очаквайте слънчеви лъчи – тя е по-скоро като удар в стомаха, но в най-добрия смисъл.
Роман с титанично въздействие върху съвременната попкултура, предсказал небивалия бум на риалити предаванията и послужил за вдъхновение на безчет книги и филми, най-яркият пример от които е „Игрите на глада“.
Изданието включва и есето „Колко бе важно да бъда Бакман”, в което Стивън Кинг разказва за писателското си алтер его Ричард Бакман – псевдонима, под който написва някои от най-добрите си творби.
Годината е 2025. Световната икономика е в руини, а Америка е прекрачила ръба на екологичната катастрофа. Всеобщата телевизия замазва очите на масите със садистични игри, в които участници залагат живота си с надеждата да припечелят малко пари.
Бен Ричардс е изгубил работата и надеждата си. Невръстната му дъщеричка е болна, а сметките за лекар са непосилни за жител на бедните квартали. Последната му възможност е „Бягащият човек” – най-зрелищното риалити на Всеобщата телевизия, в което всеки зрител е и участник в преследването. В продължение на месец Бен трябва да се крие не само от специално обучените Ловци, а и от обикновените хора, готови да го предадат срещу възнаграждение. Наградата за преживелия гонитбата е един милиард долара. Уловката? Никой от участвалите досега не е оцелявал.
Стивън Кинг публикува „Бягащият човек” през 1982 година под псевдонима Ричард Бакман (под същото име излизат и култовите романи „Дългата разходка”, „Гняв”, „Пътна мрежа”, „Проклятието”, „Отмъстителите” и „Огън”).
