Книга: „На изток от Рая“
- Автор: Джон Стайнбек
- Поредица: Самостоятелна
- Издателство: Колибри
- Преводач: Кръстан Дянков
- Корица Иво Рафаилов
- Издадена на български: 05 юли 2022 година
- Брой страници: 752
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
- Налична Аудио версия в Storytel
Дълго време отлагах много класически заглавия, изпитвайки страх, че ще прочета някоя епична творба и ще наложа над волята си да я харесам заради почерк, интелигентност и труд, и… това ще е всичко. Всичко, недостатъчно за мен. После, ще сложа една средна оценка и ще се измъчвам сама себе си с мислите: “коя съм аз, че да не оценя по достойнство” призната световна класика.
Благодарна съм, че с този роман това не ми се случи. Че Стайнбек ми даде всичко необходимо да чувствам, че чета правилната история.
Със срам ще призная, че “За мишките и хората” стои в библиотеката ми вече обидно много време. И все пак се метнах на тази му творба, доверявайки се и на ваши препоръки.
Стайнбек се захласва по тучните описания. Рисува картини така, че дори това да включва поглед над пустош с бурени, пак ще ви изглежда романтично. А когато мине към описание на нещо по-“райско” се замайване и ние. Чудесно, но това ли е? Не.
Сюжет
Семейна сага, проследяваща няколко поколения от две фамилии в началото на 20 век. Техните несгоди, победи, драми, любови, нещастия и борби. Това ли е? Не.
Повличайки те историята на тези семейства обаче, ясно започвам да виждам и една друга, по-голяма история, за която не бях подготвена. Известна откакто свят светува. Стара, прашна и обречена да се повтаря. Първата такава за страх, ревност, завист, грях и опрощение. Блъсва те като влак. Тогава вече започваш да четеш с други очи. Намираш се в долината на Салинас и се чудиш има ли наистина такива хора. Толкова добри, толкова зли, толкова наивни. И как започва всичко? Само с едно погрешно действие на родителя ли или е нещо по-дълбоко. Нещо в самата същност на човека.
А после идва и посланието, което не е завоалирано за повече драматичност. А директно. И това го прави удивително истинско. Послание, което сме чували, но явно не достатъчно. Защото когато отново виждаме тук е някак по – ясно.
Това, че няма да ми се наложи да харесам книгата, защото това е Стайнбек виждаш ли, е ужасно облекчаващо.
Защото аз вече я харесвам по ред други причини, най-важната от които е, че Джон Стайнбек е бил оптимист.
Вечният изтъркан от употреба в книгите (и в живота) мотив – борбата между доброто и злото е някак си на място тук.
А аз съм романтична душа, която иска да вярва, че доброто побеждава злото, особено когато битката се води в самия човек. Най-вече тогава. И тази борба не свършва с една победа, тя продължава всеки ден и във всеки наш избор. И тук автора ми припомня една много стара и тривиална истина: изборът е наш.
Не съществуват никакви достойни оправдания и заблуди. Само една истина: “Ти можеш”.
Обожавам когато някоя книга ме накара да се чувствам по-завършена отколкото когато съм я започвала. И се радвам, че тази беше такава.
“Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за първи път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им невинаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота.”
“Времето е странна и противоречива категория в съзнанието на човека. Разумно би било да се допусне, че периодите на еднообразие и липса на събития ще ти се струват безкрайни. Би трябвало, но не е така. Тъкмо безличните и лишени от случки периоди нямат почти никаква продължителност, докато времето, опъстрено с интересни неща, изранено от трагедии и прорязано от радост, остава за дълго в паметта.”
“Адам осъзна, че онзи, който постъпва грозно и грубо, всъщност наранява себе си, но за тази рана трябва да накаже другия.”
“Доказателствата, че Господ не съществува, са страшно силни, но за сума хора не са по-силни от убеждението, че го има.”
“Ето защо вярвам, че свободният, търсещ ум на човека е най-скъпоценното нещо на света. И аз ще се боря тъкмо за тази свобода на съзнанието да се движи ненасочвано в посоката, която си избере. И ще се боря против всяка идея, религия или власт, които ограничават или унищожават индивида. Защото, ако тържеството на човека може да бъде убито, значи ние сме загубени.”
“Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.”
“…как минава денят! Досущ като един живот, толкова бързо, когато нехаеш за него , и толкова бавно, когато го наблюдаваш.”
“В истината има повече красота дори когато красотата е отвратителна.”
“С цялата си несигурност в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат.”
През 1948 г. Стайнбек се връща в Салинас и започва да работи върху „На изток от рая“. Завършена е през 1951 г., а през ноември 1952 г. оглавява всички листи на най-продаваните книги. Романът е мащабно платно, показващо постоянната борба между доброто и злото, силата и слабостта, любовта и омразата, красотата и грозотата. Действието се развива в рамките на петдесет и шест години и описва три поколения от два големи рода.
Според самия автор книгата е резултат от единайсет години мисловна бременност, една година непрекъснато писане, 300 молитви, 36 топа хартия, 350 000 думи и много твърд мазол на пръста на дясната му ръка. На изток от рая е екранизиран от големия холивудски режисьор Елия Казан (1955).
„Една велика приказка – за неукротимия човешки дух, за мъждеещата във всяка гръд изначална добрина, орисана дори на изток от рая да създава, а не да руши, да утвърждава, не да отхвърля, да разказва за безбройните крушения на човешката душа, но и за нейните триумфални победи.“
Кръстан Дянков
„Когато говорим за американската литература на XX век, първото име, което трябва да изречем, е Джон Стайнбек. И веднага след това трябва да споменем „На изток от рая“ – книгата, от която всички ние, по-късните писатели, се учехме на художество.“
Норман Мейлър
