“Парижката Света Богородица”, шедьовърът на Виктор Юго, един от най-значимите романи, писани някога и спасението на така обичаната катедрала.
Книга: “Парижката Света Богородица”
- Автор: Виктор Юго
- Поредица: Няма
- Издателство: Кръг
- Преводач: Лилия Сталева
- Издадена на български: 2024 година
- Брой страници: 568
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
- Налична Аудио версия в Storytel
Мястото, където Франция е лекувала рани и безнадеждност след жестоки травми и е празнувала победи. Средновековната готическа сграда е може би най-известната културна забележителност в национален мащаб и съкровище в световен. И макар всички да са наясно с това, чувствам се длъжна да го припомня на всеки, който реши да се докосне до този епохален труд на почти два века, спасил сграда на почти девет века, за която парижани, а и целият свят плака когато през 2019 г. медиите гръмнаха с новината “Сърцето на Париж гори”. Защото именно тя е главен персонаж в този роман.
АNAГКH *Съдба
15 век. Място и време, което ще се запечата в сърцата на хората. История толкова драматична, толкова вечна. Проследяваме няколко героя, чийто изтерзани души, вълнуват и вдъхновяват и до днес. Грозният Квазимодо, звънар на Парижката Света Богородица, злият архидякон Клод Фроло, чийто забранени пориви и страсти погубват невинната, красива и обаятелна Есмералда. Любовна история, която се превръща в трагедия. Срещането на тези клетници ще се окаже пагубно за всеки. Но те далеч не са единствените, чийто мисли ще чуем и които съдби ще срещнем в книгата. Ще избегна преразказ за всички останали замесени лица и ще ви оставя сами да прочетете за тях, като единствено спомена, че те са от просяка до краля. И най – емоционална среща за мен беше тази с образа на една нещастна майка, чието дете изчезва от креватчето и оставя само скръб и лудост. Гласът на Юго е напевен, думите пронизващи, историите драматични, но пренася успешно читателя в атмосферата на времето, в което се развива и допринася за цялостно усещане. Това, което ще видите е едно ако сте още в незряла възраст и друго ако сте минали невинните си години, и трето яко сте били пред величавата катедрала в Париж.
Макар и много млад тогава, Виктор Юго вече е бил невероятен разказвач и очевидно разбирач на човешката природа. Улавяйки духът на онези времена, успява да го пренесе през всичките тези години, доказвайки своя талант. Поради което не мисля, че книгата има нужда да бъде оценявана от мен по някакъв начин. Тя вече е това което е.
Разходка из красивите улици на Париж.
Из историята на града, живота и културата през Средновековието. За да види читателят, че жителите на града познават много повече от една романтична обвивка, която е първото нещо, за което всеки мисли, чуе ли Франция.
Много преди сърцето на Европа да се превърне в символ на любовта и свободата на изкуството, то е кървяло заради собствените си граждани. Има история, която иска да бъде чута за да бъде разбрана и тя е тук,предадена от Виктор Юго.
Всеки орнамент е образец от историята на науката и изкуството. Парижката Света Богородица е архитектурен паметник на преходен период и не би могла да се причисли към никое движение. Готическият стил е бил абсолютен господар и е наложил себе си при изграждането й. По всичко личи, че това, което е представлявала през 15 век не може да се сравни с това, в което е била напът да се превърне в началото на 19 в. И единствено успеха на този роман спасява величествената катедрала от напастните ръце на архитектите. Благодарение на него се запазва гласът на народа в онези години, в които той се е изразявал посредством строителството. Запечатвайки историята си в самите основи, това е обликът на нацията от тогава.
Моето мнение за “Парижката Света Богородица”
На 28 годишна възраст, Виктор Юго написва този роман, чиято слава спасява многовековната катедрала Парижката Света Богородица. Това, което към днешна дата наричат сърцето на Франция (а и Европа). Според мен е важно дори случайният читател да се запознае с историята на самият роман и неговото написване, преди да има смелостта да го съди по някакъв начин като прекалено описателен и драматичен. За мен лично впечатлителен. Това е причината сред много класики именно тази да си причиня сега. Книга на близо двеста години, вълнуваща милиони. Символът, както го наричат, който е щял да потъне и постепенно изчезне изпод ръцете на невежи за историята архитекти. Не времето, не войните, а самите парижани са били напът да погубят това, което сега е най-скъпо за тяхното национално наследство. А написването на книгата е нужното послание, апел, откровение, което отваря очите и става причина за така необходимата реставрация и запазване облика на катедралата. Тя изпълнява своето предназначение и събужда любовта на народа към националната архитектура, спасявайки я от иновациите на новото време.
„Парижката Света Богородица“, връх в творчеството на Виктор Юго, е сред най-значимите и обичани романи, писани някога. Уродливият и благороден звънар Квазимодо, красивата и обречена улична танцьорка Есмералда, зловещият и изтерзан архидякон Клод Фроло са персонажи, оставили незаличимa следа в световната литература и култура. Преплитайки фатално съдбите им в своя най-голям шедьовър, колосът Юго ни завещава вечни истини за противоречията в човешката природа, последиците от социалната неправда и непрестанната битка между жестокостта и състраданието…
Изключителен разказвач и хуманист, френският писател улавя духа на преломните времена в края на XV век и изкусно го зазижда във величавата готическа катедрала – същинския главен герой в тази история за любов, изкуство, вяра и свобода. Затова и днес, когато „Нотр Дам“ е възродена след унищожителния пожар от април 2019 година, безсмъртният роман на Юго свидетелства по-ярко от всякога, че именно той я е превърнал в символ не просто на Париж, но и на най-върховното у човека.
