Виктор Юго е френски романист, поет, драматург, есеист, художник и общественик. Той е един от най-известните и влиятелни писатели на Франция.

Роден през 1802 г. в Безансон, Франция. Баща му е офицер от армията на Наполеон. Писателят прекарва детството си в Париж с чести пътувания до Неапол и Испания, поради военната службата на баща му. Юго посещава религиозно училище в Мадрид, но след раздялата на родителите му, постъпва с брат си в пансиона Кордие. Тук той започва да пише стихотворения, повлиян от майка си и учителката му, която ги редактира.
През 1823 година Юго публикува първия си роман „Han d’Islande“. През 1826 година излиза вторият му роман „Бюг Жаргал“ („Bug-Jargal“). Между 1829 и 1840 година публикува пет тома поезия, сред които са „Ориенталците“ („Les Orientales“, 1829), „Есенни листа“ („Les Feuilles d’automne“, 1831), „Песните на здрача“ („Les Chants du crepuscule“, 1835), „Вътрешните гласове“ („Les Voix intérieures“, 1837) и „Лъчите и сенките“ („Les Rayons et les ombres“, 1840), които затвърждават репутация му на един от най-великите поети на онова време.
Юго умира на 22 май 1885 г. в Париж.
Произведения от Виктор Юго:
Романи:
- „Хан Исландеца“ (1823 г.)
- „Бюг Жаргал“ (1826 г.)
- „Последният ден на един осъден на смърт“ (1829 г.)
- „Парижката Света Богородица“ (1831 г.)
- „Клод Гьо“ (1834 г.)
- „Клетниците“ (1862 г.)
- „Морски труженици“ (1866 г.)
- „Човекът, който се смее“ (1869 г.)
- „Деветдесет и трета година“ (1874 г.)
Пиеси:
- „Кромуел“ (1827 г.)
- „Марион Делорм“ (1829 г.)
- „Ернани“ (1830 г.)
- „Кралят се забавлява“ (1832 г.)
- „Лукреция Борджия“ (1833 г.)
- „Мария Тюдор“ (1833 г.)
- „Анжело, тиран на Падуа“ (1834 г.)
- „Руи Блас“ (1838 г.)
- Les burgraves (1843 г.)
- „Торквемада“ (1882 г.)
- „Театър и свобода“ (1886 г.)
- „Ейми Робсарт“ (1889 г., посмъртно, за смъртта на Ейми Робсарт)
Поезия:
- „Оди, (1822 г.)
- „Нови оди“ (1824)
- „Оди и балади“, (1826 г., 1828 г.)
- „Източни мотиви“ (1829 г.)
- „Есенни листа“, (1831 г.)
- „Песни на здрача“, (1835 г.)
- „Вътрешни гласове“, (1837 г.)
- „Лъчи и сенки“, (1840 г.)
- „Възмездия“ (1953 г.)
- „Съзерцание“ (1956 г.)
- „Легенда на вековете“ (3 части – 1959 г., 1977 г., 1883 г.; публикувани в един том през 1885 г.)
- „Песни на улиците и горите“ (1865 г.),
- „Ужасната година“ (1872 г.)
- „Изкуството да бъдеш дядо“ (1877 г.)
- „Религия и вяра“ (1880 г.)
- „Четирите посоки на духа“ (1881 г.)
- „Краят на Сатаната“ (1886 г.)
- „Пълнозвучна лира“ (1888 г., 1893 г.)
- „Бог“ (1891 г.)
- „Гибелните години“ (1898 г.)
- „Последен сноп“ (1902 г., 1941 г.)
- „Океан“ (1942 г.)
Други:
- „Малкият Наполеон“) (1851 г.) – полемика за преврата на Наполеон III
- „История на едно престъпление“) (1877 – 1878 г.) – полемика
Творбите на Виктор Юго са вдъхновили безброй адаптации: от игрални филми и телевизионни сериали до музикални произведения като опери, мюзикъли и балети. Те са също така основа за анимации и множество съвременни интерпретации, които разглеждат неговите теми и идеи.
🔥 Подкрепи ни с един клик!
Ако намираш стойност в съдържанието ни, помогни ни да продължим — просто пазарувай през бутона. Няма допълнителни разходи за теб.
➤ Пазарувай от OzoneВсеки клик ни помага. Благодарим ти! 🙏
