“Порталът на обелиските” не забавя инерцията, с която Н. К. Джемисин уверено се придвижва към моите топ любими книги за 2025 г.
Книга: „Порталът на обелиските”
- Автор: Н. К. Джемисин
- Поредица: Разделена земя
- Издателство: Артлайн
- Оригинално заглавие: The Obelisk Gate, 2016
- Издадена на български: 2025 година
- Издание: Меки и твърди корици с цветни порезки
- Брой страници: 512
- Преводач Майя Пашова-Рофи
- Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell
Сюжет
Затишието вече е напълно отминало. След като Алабастър отприщи огромната си сила и предизвика нов пети сезон, светът се е съсредоточил единствено върху оцеляването. Комовете затварят врати и насочват усилията си към трупане на запаси и защита от нападения.
Есун и Алабастър са отново заедно, а той се фокусира върху нейното обучение. Тя трябва да довърши неговата мисия и да спаси света от края, който се очертава.
В книгата получаваме и нови гледни точки. Следваме пътя на Насун, дъщерята на Есун, която пътува със своя баща. Между тях се ражда сблъсък между омраза и любов, между страх и отдаденост.
Развръзка и заплитане
Втората част не разчита толкова на шокиращи обрати, но носи собствена тежест и стойност. Много ми харесва, че Джемисин започва да разкрива повече за самия конфликт, за това кои са враждуващите страни и какви цели преследват. Получаваме и ключови детайли за миналото – как са създадени обелиските и какво е довело Земята до сегашното ѝ състояние.
Главите от гледната точка на Шафа дават възможност да разберем по-добре Пазителите, а самият той претърпява любопитна трансформация. Това превръща персонажите на Джемисин в сложни и многопластови фигури, които трудно бихме могли да определим еднозначно като добри или лоши.
Много от въпросите, които ме измъчваха в “Петият сезон”, получиха отговор тук. Харесва ми начинът, по който авторката вплита легендите и митологията, които подхвърля още от първата книга. Отецът баща и изгубеното му дете са всъщност Земята и Луната, изтласкана от орбитата си, което е довело до появата на сезоните. Имаме един разгневен Отец и земя, която се опитва да възстанови баланса, а това леко напомня за собствения ни свят и последиците от климатичните промени.
Джемисин умело си играе и с емоциите ни. Сблъсъкът между кръвната връзка и така нареченото намерено семейство ни следва през цялата история. Есун продължава да носи белезите от обучението във Фолкрума, а начинът, по който от една страна осъжда методите им, а от друга подсъзнателно ги ползва и признава нуждата от контрол, може да ти човърка мозъка до късните часове.
Това, което ми е най-интересно занапред, е развръзката около Каменоядите. Научаваме малко повече за тях, но, подобно на първата книга, оставаме с множество въпросителни.
Оценка
“Порталът на обелиските” стои много високо в класацията ми за 2025 г. Може би една идея по-ниско от “Петият сезон”, но е изключително близо. Джемисин успява едновременно да ни държи в непрестанно напрежение и да ни разкрива огромни пластове от света и магията. Получава се ангажиращо четиво, което те кара да мислиш, да анализираш и да поставяш човешките ценности под въпрос.
Човешките постъпки, мотивите, моралът на героите – всичко е под лупа. Кой герой ще спечели симпатиите ти и кой ще ги загуби? Аз честно казано нямам един любим персонаж, защото намирам причина да симпатизирам на всеки един от тях.
Има момент, в който загубите вече са твърде много…
Сезонът на Разрушението става все по-мрачен, докато цивилизацията малко по малко чезне в дългата студена нощ.
Есун – някога Дамая, някога Сиенит, а сега отмъстителка – е намерила убежище, но не и дъщеря си. Вместо това Алабастър Тенринг, разрушителят на света, отправя призив към нея. Ала ако Есун стори каквото той иска, това завинаги ще предопредели съдбата на Затишието.
Далече, далече дъщеря ѝ Насун става все по-могъща – и нейният избор може да доведе до унищожението на света.
„Порталът на обелиските“ е втората част от награждаваната трилогия на Н. К. Джемисин „Разрушената Земя“.
