Книга: „Вдъхновенията на Артиста”
- Автор: Дамян Д. Рейнов
- Поредица: Самостоятелна книга
- Издателство: Лемур
- Издадена: 2021 година
- Издание: Твърда корица
- Брой страници: 244
- Издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell
Вдъхновенията на артиста се озоваха в Библиотеката, Блогърът посети Гагаузка крепост и Гората на мъртвите, в Денят на зависимостта си припомнихме Историята на Ерих Цан, а К.Р.И.С. дочака Краят. Кукленият театър е в края на Магистрала 2025. Мисията на Монтег е да се справи по светло, защото на Хелоуин се стъмва рано. На чаша чай разстояние от Новият господар е Петият конник и до него е Пишещата машина. Пришълецът е на мушката на Снайперистът и Тик-Так вдига Тост преди Човекът в огледалото да направи своята кървава Изложба.
Странна, обезпокоителна и забавна за четене. Това беше много по-разнообразен микс, отколкото очаквах.
Кратките разкази обикновено не са ми по вкуса, защото аз обичам да се потапям дълцоко в атмосферата и за тази работа обикновено ми е нужно повече обем от десетина страници. НО на плажа винаги съм си носела разкази (обикновено списание Й, силно препоръчвам), защото плажът е достатъчна атмосфера за всичко хубаво, приятно и оптускащо и е чудесно да успееш да прочетеш цяло завършено произведение и да отидеш да се потопиш във водата и да го обмислиш на прохладно спокойствие. Тази година компания ми прави господин Рейнов с неговият сборник, който вероятно тази година е ходил повече пъти на плаж от самия автор.
Сборникът е с 23 разказа – атмосферични, дълбоки, натрапчиви, красиви и твърде кратки, за да загубят темпото си. Всъщност има доста разкази с класически хорър елементи: вампири, демони и космически хорър стил Лъвкрафт, но те са направени достатъчно различно, така че да са интересни.
Всички разкази в сборника описват човешкия опит от няколко различни гледни точки. Някои от тях са сладко-горчиви, а други ви карат да се чудите или озъртате.
Въпреки че не успях да усетя всеки един от кратките разкази, повечето от тях бяха не повече от 7-8 страници, за мен беше очарователно, че всеки разказ съдържаше някакъв вид дълбочина, независимо дали ставаше дума за огледало, което показва разни ужасии, или за саморефлексията на човек, който най-накрая е научил по трудния начин, каква е цената на това да си най-добрият.
Оформлението с цитат от различна книга/автор, които вероятно са вдъхновили и самите истории, в началото на всеки разказ ми даваше усещането, че самата книга ми препоръчва други книги в същия дух.
Някои истории бяха лесно смилаеми, което ми позволи бързо да премина към следващия сюжет. Други бяха по-тревожни или достойни за размисъл; трябваше или да си взема почивка, или веднага да препрочета историята.
Нещата, които никога не бихте могли да си представите, тук са ежедневни, докато обикновеното се издига до забележителното. Не знам защо чаках толкова дълго, за да прочета „Вдъхновенията на артиста“.
Междувременно по една бърза похвала и критика към книжното тяло. Похвалата е за формата, размера, твърдата корица и хубавата хартия, които правят томчето хем да се усеща луксозно и приятно, хем да е издръжливо (споменах вече плажа). Критиката ми е от гледна точка на незапознатите с жанровете – тази корица определено е подвеждаща и изобщо не подготвя читатиля за това, което ще открие вътре. Красива е сама по себе си и привлича окото, но не е съвсем подходяща за този сборник по мое мнение.
А сега ето и по две думи за всеки от разказите (без спойлери):
– „Вдъхновенията на артиста“ – изненада ме колко много можеше да предложи за толкова кратко време. Историята се усещаше сложна и създаваше напрежение добре, докато всъщност не се случваше чак толкова много и в цялата история имаше едва ли не един герой. Страхотен вътрешен конфликт, осъществен като възхваляван професионализъм. Или както Божинката би казал „човек само когато знае кво му е, само аз си знам кво ми е“.
– „Библиотеката“ – „Нощ в музея“, но доста по-яко и с обрат в края. Възхитителен и очарователен разказ и не исках да стигам края му, имам нужда това да е един обемен роман! Наистина искам да е цяла красива книга за порасването и за намереното семейство, всичко това да е насред библиотеката…
– „Блогърът“ – consequences, consequences, consequences…
Натрапчивата атмосфера, ритмичното повторение на тракането и меланхоличното изпадане в отчаяние създават зловещ, завладяващ разказ. Модерен прочит на класическата готическа литература, вплел елементи на мистерия и тъга.
– „Гагаузка крепост“ – „като аз няма да го имам, никой няма да го има“. Малко краен ми дойде този разказ. Хем проблема и мястото са твърде близо до вкъщи – и буквално и преносно – хем много мразя такива решения, които не са решения.
– „Гората на мъртвите“ – ефектът „прокълната гора“ се прибавя към ужаса заедно с неизвестното и опасните хора. Бай Христо се сблъсква с хора, които никой не е виждал досега, попаднал е в капан на място, където параноята се превръща в кошмар и няма как да знае за старата легенда.
– „Денят на зависимостта“ – аххх, тъжната истина… И аз съм си зависима.
– „Историята на Ерих Цан“ – ето тук виждаме вдъхновението на…композитора. Показва ни се силата и свободния, жив дух на музиката, но колкото и да е странно, никога не съм я възприемала като зло или движена от злото. Нали уж който пее зло не мисли – за свиренето не важи ли? Явно не и ако свири самият дявол…
– „К.Р.И.С.“ – как може толкова интелигентен човек да е толкова глупав?
Свободата не се крие в забравянето на миналото, а в разбирането му и използването му за създаване на пълноценно настояще и обогатяващо бъдеще.
– „Краят“ – разтърсващ край още в началото и наистина натрапчив поглед към разпада на обществото. Новото изграждане беше твърде идеалистично. Но аз винаги съм за природата в битката ѝ с човечеството.
– „Кукленият театър“ – личи си кои са любимите детски приказки на автора, хе хе. Toy story по нашенски с мрачен обрат. Определено ме побиха тръпки…
– „Магистрала 2025“ – този е съвсем къс разказ и с този тип ми е трудно да се свържа, опита се да е доста сериозен, но нещо не усетих да си тежи на мястото.
– „Мисията на Монтег“ – история за значимо пътуване във времето. Хареса ми заигравката с имената. Обикновено имам много големи проблеми със сюжети включващи парадоксите на пътуването във времето, но тук историята е толкова кратка, че са избегнати подробностите, които биха ме подразнили.
– „На Хелоуин се стъмва рано“ – чиста класика! Атмосферата тук беше наистина добре направена. Странността и неосъзнатостта я направиха още по-добра. А спокойствието, което идва с края, беше черешката на тортата.
– „На чаша чай разстояние“ – човешката алчност край няма…
– „Новият господар“ – една пълна трансформация, която е напълно естествена и все пак натъжава читателя.
– „Петият конник“ – най-ефективният и най-страшният от всички.
– „Пишещата машина“ – ето тук вече се разтреперих от удоволствие. Антагонистът е един от най-сложните и диаболични, които съм чела някога и е директно вдъхновение от Стивън Кинг, а начинът, по който използва желанието си, за да придобие контрол и да предизвика хаос, е плашещо безграничен. И с такъв злодей можеш да напишеш стотици истории и всяка от тях да допълва неизчерпаемата му колекция от постижения.
– „Пришълеца“ – битов хумор от най-приятен вид. Кака Дана ми е идол!
– „Снайперистът“ – Много е трудно да си представим, че живеем в свят, в който е ясно кои са лошите. Ако той стреля по вас, значи е лош човек, ако не го е направил, тогава не е добър в работата си. Лошите момчета не се поколебават да стрелят, а демоните ги преследват навсякъде.
– „Тик-так“ – класика, но просто не ми беше по вкуса.
– „Тост“ – един бленуван край, който не звучи чак толкова зле, но едва ли някога ще го достигнем.
– „Човекът в огледалото“ – добра история, но най-вече странна и обезпокоителна, особено графичните сцени. И къде е тази сграда, истинска ли е изобщо? Трябва да знам!
– „Изложбата“ – ето това е една твърде обширна тема, която няма да коментирам, но авторът е изказал своето мнение достойно.
В заключение бих казала, че всеки любител на жанровата литература би намерил нещо по вкуса си в този сборник. А за тези, които не са опитвали все още е доста подходящ разнообразен и бърз начин да опитат света на жанровата литература.
„Вдъхновенията на Артиста“ е едно вълнуващо пътуване из мистичните светове на миналото, настоящето и бъдещето. В дебютния си сборник с разкази Дамян Рейнов преминава отвъд пределите на времето и въображението, използвайки умело различни жанрове и препратки към любими автори, творби и герои. Несъмнено излиза на сцената като звезда и обещава незабравим спектакъл.
„Затворих книгата и я оставих на бюрото. Беше том с произведения на Едгар Алън По. Този път бях наистина впечатлен. След стотиците книги, минали през ръцете ми, тази беше от малкото, които бяха на границата с гениалността.
Погледнах часовника си – два след полунощ. Време за ревю. Това вероятно щеше да е най-трудното ревю, което някога съм писал.“
