Има едни такива книги, за които ми е нужно повече време да си събера мислите, преди да мога да представя някакъв отзив. Конкретно за „Евангелие на отровното дърво“ има толкова какво да се каже, че изобщо не знам откъде да започна. Това е един брилянтен многопластов исторически роман, за който не съм спирала да мисля месеци наред и да преоткривам и осмислям части от сюжета.
Книга: “Евангелие на отровното дърво”
- Автор: Барбара Кингсолвър
- Поредица: няма
- Издателство: Ерове
- Преводач: Цветелина Лакова
- Издадена: 1998
- Издадена на български: 2023 година
- Брой страници: 582
- Издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
- Налична Аудио версия в Storytel
Сюжет
Ще опитам така – през петдесетте години на миналия век американски мисионер баптист отива в Белгийско Конго за да „просветли“ населението на тази бедна държава относно религията. Това дали те всъщност имат нужда от това „просветляване“ е друг въпрос. В Конго всичко тече (и винаги така е текло) по собствени правила – културата и бита вървят в своя си коловоз (много далечен от американския) и Нейтън Прайс се изправя пред това сериозно предизвикателство и мисия на живота си с особено ожесточение и безумна твърдост. Но историята далеч не се върти около него. А това желание за налагане – на своето, на Бог, не е насочено единствено към конгоанци.
Всъщност ставаме свидетели на множеството събития в тази книга през очите на съпругата му и четирите им дъщери и именно те са водещите персонажи, макар те самите да биват водени и принуждавани да се подчиняват на бащината фигура. Жените от семейство Прайс са единственото, което баптистът на практика успява да потиска успешно и развитието и ескалацията на тази сюжетна линия за мен беше безкрайно интересно за проследяване. Като читател почувствах истински тези пет жени и съм благодарна безкрайно на Барбара Кингсолвър, че имах честта да изживея с тях настоящите им перипетии, че и някои минали и поетапно да ги оформя като персонажи в главата си. Да порасна с тях – с някои повече, с други по-малко. И да събера всяка една тяхна сюжетна линия, за да видя огромната картина на финала.
За самите конгоанци няма да казвам много – ще ви оставя сами да ги опознаете. Аз самата не бях запозната нито с историята на Конго, нито пък съм чела нещо свързано с бита и културата на населението. Естествено, като всеки народ си имат своите противоречия.
Какво откривам още тук?
С всичко описано по горе се запознаваме и се развива на фона на една динамична политическа обстановка, която толкова ме заинтригува, че четох допълнително и дълго исторически данни за периода. Оказа се също, че Барбара Кингсолвър е живяла в Конго като дете, така че не е трудно да предположа, че е черпила вдъхновение от личната си пряка среща с конгоанците и така романът стана още по-истински в главата ми.
В крайна сметка след месеци обмисляне осъзнах, че мога да синтезирам всичко, обяснявайки го накратко така – в „Евангелие на отровното дърво“ ще срещнете една човешка история, която е съставена от много преплетени съдби, разпадът на едно семейство, на една държава – за да се отвори път (понякога) към нещо по-добро; че доста често животът ни отвежда в посока, която ни се струва ужасна и неправилна, но с течение на времето разбираме, че това невинаги е така. Препоръчвам на първо място на хора, които не се плашат от големи книги със ситен шрифт – признавам си без бой, че в първия момент, в който видях книгата на живо почти се отказах да я чета; също на любителите на семейни саги и естествено на исторически романи; на хора, които искат да прочетат нещо по-различно от масовката.
Моето мнение
За финал, понеже никъде по горе не съм споменала, не знам къде просто да го набутам, но ми се струва прекалено важно, че просто да го пропусна!! Тази книга е написана прекрасно, хора. Барбара Кингсолвър има прелестен стил и определено бих искала да прочета всичко, излязло изпод перото ѝ.
*Екземпляр предоставен от издателството за ревю.
„Евангелие на отровното дърво“ е история, разказана от съпругата и четирите дъщери на Нейтън Прайс, ожесточен мисионер баптист, който отвежда семейството си в Белгийско Конго през 1959 г. Те носят от дома си всичко, което вярват, че ще им потрябва. Но скоро разбират, че донесеното – от градинските семена до Светото писание – се трансформира пагубно на африканска земя. Следва напрегнат епос за трагичното разпадане на едно семейство и забележителна реконструкция на постколониална Африка в продължение на три десетилетия.
Красиво написано… Разказът на Кингсолвър за една семейна трагедия е нещо повече от добре раказана история… Той е много умело разгърнат на кървавия фон на политическите борби в Конго, които продължават и до днес.
Пийпъл
- Барбара Кингсолвър е американска писателка, есеистка и поетеса. Нейната работа често се фокусира върху теми като социална справедливост, биоразнообразие и взаимодействието между хората и техните общности. Всяка нейна книга, публикувана от 1993 г. насам, е в списъка на бестселърите на The New York Times. Кингсолвър е носител на множество награди. Номинирана е за наградите PEN/Фокнър и Пулицър.
